Четири дни преди официалната церемония в Серес, на която се очаква да присъства гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, в Гърция възникнаха въпроси около споразумението с България за връщането на църковни реликви, пренесени в София през 1917 г. Повод станаха публикации в български медии, според които светините продължават да се водят собственост на българската държава.
На 8 ноември 2026 г. в Серес е планирана тържествена церемония по посрещането на църковните ценности, които се завръщат в района след 109 години. Сред тях са икони, кръстове, църковни одежди и други предмети, съхранявани досега в Националния исторически музей в София.
Споразумението между България и Гърция беше подписано на 29 септември 2026 г. То предвижда взаимно предоставяне за съхранение на културни ценности. В замяна на църковните реликви Гърция предаде на България останките, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил, открити през 1965 г. в базиликата „Свети Ахил“ на остров в Малкото Преспанско езеро.
Основният въпрос, който сега поставят гръцки медии, е дали става дума за окончателно връщане на светините, или за предоставянето им за съхранение и публично показване, без прехвърляне на собствеността.
Според информация на Българската телеграфна агенция от 3 октомври ръководителят на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в Националния исторически музей доц. Петранка Неделчева е потвърдила, че предоставените предмети не са отписани от музейните регистри.
Те са общо 53, заведени под 48 инвентарни номера, като продължават да се водят собственост на българската страна.
Допълнителни въпроси повдига разследване на българската платформа Factcheck.bg, публикувано на 29 октомври. Журналистката Теодора Станимирова съобщава, че Националният исторически музей е отказал да предостави пълния списък на предадените ценности, позовавайки се на клауза за конфиденциалност в споразумението и на възражение от гръцката страна.
От Министерския съвет също не предоставили исканата информация, а препратили запитването към Министерството на външните работи. Factcheck.bg обяви намерение да обжалва отказа по съдебен ред.
Споразумението предизвика реакции и сред български учени и историци, които поискаха публичност на списъка с реликвите, условията на тяхното предоставяне и състава на комисията, одобрила процедурата. Част от тях изразиха съмнения относно законосъобразността на действията и идентификацията на отделни предмети.
От своя страна българският министър на културата Евтим Милошев заяви, че няма скрити договорености и необходимата информация за споразумението е предоставена на обществото.
Гръцкото Министерство на културата представи договореностите като исторически пробив в отношенията между двете държави. В официалното съобщение обаче също е използвана формулировката за взаимно предоставяне на културни ценности за съхранение.
Така дни преди тържественото посрещане в Серес остава открит въпросът за правния статут на реликвите. Физическото им завръщане в гръцките храмове не означава непременно, че собствеността върху тях е прехвърлена.
Очакваното присъствие на Кириакос Мицотакис на церемонията на 8 ноември придава допълнително политическо значение на събитието. Междувременно публикациите в двете държави показват, че въпреки постигнатото споразумение въпросите за собствеността, историческата памет и прозрачността на договореностите остават актуални.
Източници: Factcheck.bg, Теодора Станимирова, 29 октомври 2026 г.; БТА, 3 октомври 2026 г.; Министерство на културата на Гърция; гръцки медии.
