Роден е в София около 1540 година. Името му е Павел. Родителите му го дали да се учи на иконопис, църковно пение и светото писаниe при зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква „Свети Георги“.
Години наред Свети Пимен обикалял българските земи, проповядвал, строил и обновявал храмове и манастири, като ги украсявал със стенописи.
Благоевград е тясно свързан с името на светеца. Бившият митрополит, приел да е Пимен, служеше в храм „Въведение Богородично“. През годините на демокрацията той бе избран за патриарх от алтернативния синод.
Мемориалът му е в двора на църквата. Народните поверия предупреждават на този празник да се избягва недоволство от собствената съдба и безразличие към проблемите на другите хора.
Вярвало се е, че отказът да се подкрепи човек в беда може да се превърне в беда за самия отказващ.
Дългите пътувания е по-добре да се отложат за друг ден, ако е възможно. Според древните обичаи, 3 ноември е бил посветен на домакинските задължения и ръкоделието.
Жените са започвали да шият и да тъкат топли дрехи. На трапезата са се сервирали кисел от късна реколта от горски плодове и домашно приготвени сладкиши.
Хората са вярвали, че подобни лакомства ще помогнат за привличане на просперитет, добро здраве и материално богатство в дома. Празникът се е смятал за благоприятен ден и за започване на нови начинания и завършване на работа, която е била отложена по-рано.
