Якоруда е напът да даде зелена светлина на нови сериозни намерения за застрояване в извънселищни територии, става ясно от официални документи на местната администрация. В дневния ред на Общинския съвет влизат две паралелни предложения за промени в устройственото планиране, които засягат значителни площи в местностите „Маневото“ и „Бела Места“. И двете инициативи са свързани с преобразуване на земеделски земи в терени с висок инвестиционен потенциал, като по данни на „Топ Преса“ проектите представляват продължение на поетапно разгръщащи се процедури, стартирали още в началото на годината.
Първият казус касае предложение с входящ номер 193, внесено след заявление на Исмаил Юсуфов Вакльов и Жулиета Милкова Старкова. Засегнатият имот с площ от 3244 квадратни метра се намира в местността „Маневото“ и по документи към момента представлява ливада. Инвестиционното намерение предвижда промяна на предназначението на имота за жилищно строителство с отреждане за устройствена зона „Жм2“, характеризираща се с ниско застрояване до седем метра височина, ниска плътност и запазване на голям процент озеленяване. Приложената документация сочи, че теренът е придобит през лятото на 2023 година, а проектната част е възложена на архитект Петър Матев. Документалният анализ разкрива, че настоящата процедура стъпва върху фундаментално решение на местния парламент от февруари 2026 година, с което Общият устройствен план на общината бе преправен за този имот и още три съседни терена, като решението вече е преминало през задължителното обнародване в „Държавен вестник“. Това превръща разглежданата точка в поредната административна стъпка към трайно урбанизиране на местността.
Публикуваните административни книжа на този етап представляват проекти за решения, чиято правна сила зависи от предстоящия вот на общинските съветници. Макар съвпадението на фамилните имена в първото заявление да буди неизбежен обществен интерес в рамките на малка община, водещ остава стриктният правен прочит на процедурите. Развитието на урбанизационните процеси в Рило-Родопския масив поставя на преден план въпроса за баланса между частния инвестиционен натиск и дългосрочния обществен интерес при опазването на природния ландшафт.
