Скандалът около общинската белодробна болница в Благоевград се задълбочава. На фона на разкритията за назначен без публичност пиар в лечебното заведение и на информацията за съдебен спор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), свързан с наложени санкции, възникват все повече въпроси за управлението, финансовата прозрачност и отговорността за създалата се ситуация.
Същевременно болницата е изправена пред риск да загуби три от петте клинични пътеки, по които работи. Ако съдебното решение бъде потвърдено от Върховния административен съд (ВАС), последиците могат да засегнат сериозно финансовата стабилност на лечебното заведение и възможността му да продължи да обслужва пациентите си.
Темата придобива допълнителна тежест на фона на акцията на МВР и прокуратурата в Пловдив от миналата седмица, при която бяха установени данни за сериозни нарушения в здравната система. Сред тях са предполагаеми фиктивни хоспитализации, злоупотреби със скъпоструващи лекарствени продукти, съмнения за манипулирани клинични изпитвания, както и проблеми с болнични листове и решения на лекарски комисии.
По случая в Пловдив началничката на Клиниката по ревматология в УМБАЛ „Св. Георги“ Мариела Генчева-Попова е направила самопризнания за участие в предполагаема схема за източване на средства от НЗОК, според публикуваната информация за разследването.
След установените нарушения Министерството на здравеопазването разпореди мащабни проверки във всички 28 области на страната.
Преди да стане ясно дали ще бъдат установени подобни нарушения и в други лечебни заведения, в Благоевград на преден план излезе проблемът с местната белодробна болница, известна като Тубдиспансера.
Дело с НЗОК поставя под въпрос бъдещето на болницата
Рискът за съществуването на лечебното заведение беше оповестен от кмета на Благоевград Методи Байкушев. При представянето на ситуацията обаче не бяха публично изяснени всички подробности около продължителния съдебен спор между болницата и здравната каса.
Повече информация се съдържа в предложението, внесено до Общинския съвет – Благоевград, за свикване на извънредни заседания на две постоянни комисии и на местния парламент, на които да бъдат обсъдени състоянието и бъдещето на лечебното заведение.
Според документа тревожните обстоятелства са станали известни по време на подготовката за смяна на ръководството на болницата. В него се посочва, че до този момент общинската администрация не е била официално информирана за съществените рискове, произтичащи от съдебния спор.
От документа става ясно, че Административният съд в Благоевград е отхвърлил жалбата на болницата срещу заповед на директора на РЗОК – Благоевград, издадена в периода 2021–2022 г., когато постът е заеман от д-р Ивайло Димитров.
Със заповедта е наложена санкция „частично прекратяване на договора“ с НЗОК.
Ограничението засяга три от общо петте клинични пътеки, по които лечебното заведение извършва дейност. Те са свързани с диагностиката и лечението на бронхопневмония и бронхиолит при пациенти над 18 години, лечението на гнойно-възпалителни заболявания на бронхо-белодробната система и терапията на декомпенсирана хронична дихателна недостатъчност при заболявания на дихателната система.
Освен ограничаването на договора с НЗОК са наложени и финансови неустойки в размер на 1350 лева, както и задължение за заплащане на съдебни разноски за близо 3000 лева.
Съдебният акт все още не е окончателен, тъй като е обжалван пред Върховния административен съд. Последното заседание по касационното производство е проведено през септември 2026 г., като окончателното произнасяне на върховните магистрати предстои.
В предложението до Общинския съвет се подчертава, че ако ВАС потвърди решението на първата инстанция, прекратяването на договора по трите клинични пътеки ще подлежи на изпълнение.
Именно тези дейности са посочени като основен източник на приходи за болницата. Загубата им може да застраши финансовата стабилност на дружеството, изплащането на възнагражденията на персонала и продължаването на лечението на пациенти с белодробни заболявания. Възможно е да бъдат засегнати и интересите на общината като собственик на капитала.
Болницата може да остане без управител след 25 октомври
Към съдебния спор се добавя и проблемът с управлението на лечебното заведение.
С решение на Общинския съвет от 25 септември 2026 г. досегашният управител д-р Владимир Пандев е освободен, а за негов наследник е избран д-р Георги Лютов.
Предизвестието на настоящия ръководител изтича на 25 октомври 2026 г., но към момента новият управител все още не е вписан в Търговския регистър.
По време на пресконференция в Общината стана ясно, че след като се е запознал със съдебния спор и възможните последици за лечебното заведение, д-р Георги Лютов е уведомил кмета Методи Байкушев, че няма намерение да поеме поста. Очаква се и писменото му потвърждение.
Така след 25 октомври болницата може да остане без управител именно в период, когато се очаква окончателното решение на Върховния административен съд.
Допълнителен проблем е, че редовното заседание на Общинския съвет е насрочено след тази дата. Това налага предприемането на спешни действия за изясняване на ситуацията и осигуряване на непрекъснатост в управлението на лечебното заведение.
Затова кметът предлага в най-кратък срок да бъдат проведени извънредно съвместно заседание на постоянните комисии по икономика и здравеопазване, както и извънредно заседание на Общинския съвет.
Сред основните въпроси, които трябва да бъдат обсъдени, са рисковете за дейността на болницата, мерките, предприети от ръководството, бъдещото управление на дружеството и възможните последващи действия от страна на местната власт.
Предвижда се настоящият управител да представи подробна информация за състоянието на делото пред ВАС, приходите от засегнатите клинични пътеки и прогнозите за финансовото състояние на дружеството.
От него се очаква също да обясни защо общината не е била уведомена своевременно за наложената санкция и съдебното решение, както и какви правни, финансови и организационни мерки са предприети.
Кой трябва да понесе отговорност за ситуацията?
Един от основните въпроси е дали д-р Владимир Пандев носи отговорност за възникналата ситуация и дали може да се стигне до правни последици за него.
Кметът Методи Байкушев коментира темата с уточнението, че на този етап приоритет е да се установи действителното състояние на болницата и да се намери решение за бъдещето ѝ.
„В момента разсъждаваме за това каква е реалната ситуация и какво е възможно да се направи. Не мисля, че точно в момента най-важният въпрос е за отговорност. Имайте предвид, д-р Пандев не е управител от четири години. Все пак той е управител от две години. Така че на извънредното заседание на комисиите се надяваме той да изясни ситуацията и дали и доколко е бил наясно за съществеността на този риск“, заяви Байкушев.
Така от д-р Пандев ще се очаква да даде обяснения за предприетите от болницата мерки във връзка с констатираните нарушения и за причините, поради които Общинският съвет и общинската администрация не са били уведомени за санкцията и съдебното решение.
Възниква обаче и друг логичен въпрос: ще бъде ли изслушан предишният управител на болницата д-р Петър Георгиев, по време на чието управление е възникнал съдебният спор с НЗОК?
На този въпрос Методи Байкушев отговори, че няма пречка да бъдат изслушани и други лица, които могат да внесат яснота по случая.
„Да, всеки може да бъде изслушан. Въпросът е, че има управител, който изпълнява тази длъжност вече около две години — мисля, че даже повече от две години. Така че редно е той да бъде поканен и да разясни какво е положението и какво е планирано“, посочи кметът.
В предложението за извънредните заседания обаче д-р Петър Георгиев не фигурира сред изрично посочените лица, чиито действия следва да бъдат изяснени.
От пенсионирането на д-р Георгиев до смяната на ръководството
Д-р Владимир Пандев беше избран за временно изпълняващ длъжността управител на Специализираната болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания на 27 септември 2024 г.
Причината за избора му беше пенсионирането на дотогавашния управител д-р Петър Георгиев.
Номинацията на д-р Пандев беше издигната по предложение на Комисията по здравеопазване и социална политика и представена пред местния парламент като консенсусна кандидатура.
През септември 2025 г. Окръжна прокуратура – Кюстендил внесе в съда обвинителен акт срещу д-р Пандев във връзка със смъртта на 5-годишно момченце от село Стоб през май 2024 г.
Лекарят е предаден на съд по чл. 123, ал. 1 от Наказателния кодекс за причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, свързана с медицинската професия.
Според прокуратурата, по време на дежурство в Спешна помощ д-р Пандев е предписал домашно лечение и е отказал хоспитализация на детето. По-късно момченцето е развило остра недостатъчност и е починало.
Предвиденото в закона наказание за това престъпление е лишаване от свобода от една до шест години, като при съответните законови предпоставки е възможно и лишаване от право да се упражнява медицинска професия.
Обвинението обаче не означава, че лекарят е признат за виновен. Въпросът за наказателната му отговорност следва да бъде решен от съда.
През 2026 г. д-р Пандев беше предложен за отстраняване от управлението на белодробната болница. Случаят се разви на фона на разкритията около назначаването на общинския съветник Иван Станчев на позиция, свързана с пиар дейността на лечебното заведение, за което не е имало достатъчно публична информация.
Иван Станчев – от пиар до отговорник по техническата поддръжка
Според публикуваната информация Иван Станчев е бил назначен през октомври 2024 г. от управителя д-р Владимир Пандев на пиар позиция в Специализираната болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания, без да бъде проведен конкурс.
Впоследствие Станчев е преназначен като отговорник за техническата поддръжка на базите на Тубдиспансера. В различни документи длъжността му е описвана и като „Ръководител проекти“ или административна позиция.
При преназначаването месечното му възнаграждение е намалено до около 1250 евро, или приблизително 2500 лева.
Посочената информация за здравословното състояние на Станчев и наличието на решение на ТЕЛК за диабет е свързана и с опитите на ръководството да прекрати трудовите му отношения с болницата. Според публикуваните данни тези опити са били възпрепятствани от приложимите законови изисквания за закрила на работници с определени увреждания.
Непосредствено преди отстраняването си през септември 2026 г. д-р Пандев е внесъл предложение до Общинския съвет за разкриване на нова експертна ТЕЛК комисия към самата белодробна болница.
Всички тези обстоятелства поставят допълнителни въпроси за кадровите решения, административните практики и прозрачността в управлението на общинското лечебно заведение.
Отразено ли е делото с НЗОК във финансовите отчети?
Друг съществен въпрос е дали съдебният спор с НЗОК и свързаните с него разходи са били надлежно отразени във финансовите отчети на болницата и дали Общинският съвет е разполагал с необходимата информация.
Като еднолично дружество с ограничена отговорност с общински капитал, лечебното заведение е задължено да съставя годишен финансов отчет съгласно Закона за счетоводството.
Разходите за адвокат или адвокатско дружество, ангажирани с процесуалното представителство по делото срещу НЗОК, следва да бъдат надлежно осчетоводени и представени в съответствие с приложимите счетоводни правила.
Самото наличие на съдебен спор обаче не доказва, че разходи са били укривани или че е извършено финансово нарушение. За подобен извод е необходима проверка на счетоводните документи, договорите за правна помощ и отчетите на дружеството.
Съгласно приложимите правила за общинските публични предприятия управителят има задължения за отчетност и представяне на информация за дейността и финансовото състояние на дружеството. Годишни отчети са били представяни и приемани от Общинския съвет, но от наличната информация не става ясно дали в тях изрично е било посочено делото с НЗОК и произтичащите от него рискове.
Затова остава въпросът каква информация е била предоставяна на общината, кой е отговарял за изготвянето на отчетите и дали местната власт е била своевременно запозната с възможните последици от съдебния спор.
Ще се стигне ли до закриване на белодробната болница?
Скандалът около белодробната болница в Благоевград поставя на изпитание не само настоящото ръководство, но и механизмите за контрол върху общинските лечебни заведения.
Предстоящото решение на Върховния административен съд, възможността болницата да загуби три от основните си клинични пътеки и неяснотата около бъдещия управител създават сериозна несигурност за работата на лечебното заведение.
Предстоящите извънредни заседания на комисиите и Общинския съвет трябва да дадат отговори за финансовото състояние на болницата, действията на досегашното ръководство и мерките, които могат да бъдат предприети за запазването ѝ.
Най-важният въпрос остава кой е знаел за съдебния спор, кога е станало известно, че съществува риск за основните приходи на лечебното заведение, и защо тази информация не е била своевременно представена пред общинската власт.
Защото зад административните решения, съдебните производства и финансовите отчети стои лечебно заведение, от което зависи достъпът до медицинска помощ на пациенти с белодробни заболявания.
Ако рискът от загуба на основните клинични пътеки се реализира, последиците няма да се ограничат до управленския екип. Те могат да засегнат персонала, пациентите и общината като собственик на капитала.
Кой ще понесе отговорност за допуснатото положение и какви мерки ще бъдат предприети, предстои да стане ясно след проверката на фактите, изслушването на отговорните лица и окончателното произнасяне на съда.
