М ного преди Египет да бъде управляван от легендарни фигури като Клеопатра или Хатшепсут, далеч преди изграждането на пирамидите в Гиза, властта в ранната държава е била в ръцете на жена. Нови детайли от архивни проучвания и йероглифни анализи най-сетне потвърдиха това, за което историците спорят от десетилетия: Меритнейт е била истински владетел и първата жена фараон в историята на древен Египет.
Макар че десетилетия наред консервативни изследователи я определяха просто като регент или съпруга на влиятелен мъж, съвременни дигитални анализи на стари археологически находки пренаписват древноeгипетската история.
Загадката в гробницата от Първата династия
Историята започва преди повече от 5000 години, по време на формирането на древноегипетската държава под управлението на фараоните от Първата династия. Меритнейт е била дъщеря на третия фараон на династията – Джер. Когато гробницата ѝ е открита през 1900 г. от известния египтолог Флиндърс Питри, мащабът и разкошът ѝ веднага подсказват, че става въпрос за особа с царско потекло.
Въпреки това дълго време липсвал ключовият фараонски символ – серех (специален йероглифен правоъгълник, който обозначава името на самия монарх). Това породило дългогодишни спорове дали тя е управлявала самостоятелно, или е била само влиятелна придворна дама.
През 1946 г. археологът Уолтер Емери открива в Сакара 13 глинени печата, носещи имената на Джер и Меритнейт заедно със заветните фараонски символи. Въпреки това печатите с времето се изгубват, а старите черно-бели снимки остават прекалено зърнести за категорични заключения… досега.
Дигиталното доказателство и 30 години управление
За да сложат край на споровете, изследователите прилагат модерни техники за дигитално възстановяване на старите фотографски архиви. Резултатът разкрива йероглифите с изумителна детайлност, потвърждавайки, че Меритнейт наистина е носила титлата и статута на фараон.
Новите данни показват едно изключително динамично политическо присъствие:
- Многократни роли във властта: Меритнейт вероятно е заемала позицията на съ-регент, след което е управлявала като регент от името на младия си син Ден, а в други периоди е ръководела държавната хазна.
- Фараонско погребение: Смята се, че тя е държала властта в ръцете си общо около 30 години – впечатляващ период за епоха, пълна с кръвопролития и борби за трона. Заради изключителната си тежест в държавните дела тя е била погребана по абсолютно същия мащабен начин като мъжете владетели от нейното време.
Откритието хвърля нова светлина върху ролята на жените в древността, доказвайки, че в моменти на криза или политическа нужда древните египтяни без колебание са поверявали върховната власт на жени лидери./Vesti.bg
