Народното събрание избра 11-те представители от своята квота във Висшия съдебен съвет. Шестима ще участват в Съдийската колегия, а петима – в Прокурорската. Сред избраните има действащи и бивши магистрати, бивши министри, адвокати и университетски преподаватели. Част от тях имат дългогодишен опит в съдебната система, други са заемали висши държавни и политически длъжности.
Изборът на новата парламентарна квота е едно от най-важните събития за съдебната власт през 2026 г. Причината е, че мандатът на досегашния Висш съдебен съвет изтече още на 3 октомври 2022 г., но поради липсата на необходимото парламентарно мнозинство новият състав не можеше да бъде конституиран.
Сега парламентът попълни своите 11 места – шестима в Съдийската и петима в Прокурорската колегия.
За всеки кандидат беше необходимо квалифицирано мнозинство от минимум 160 депутатски гласа.
Кои са шестимата в Съдийската колегия?
1. Емил Иванов Дечев – съдия, бивш заместник-министър и служебен министър
Емил Дечев е юрист с опит както в съдебната система, така и в изпълнителната власт.
Професионалната му кариера е свързана със съдебната власт, като е съдия в Софийския градски съд. Заемал е длъжността заместник-министър на правосъдието, а през 2026 г. беше и служебен министър на вътрешните работи.
Дечев е сред публично разпознаваемите фигури в съдебната реформа. Работил е и по въпроси, свързани с механизмите за разследване на главния прокурор, както и с европейските стандарти за независимост на съдебната власт.
Той е единственият кандидат, номиниран и за двете колегии на ВСС.
Резултат от гласуването: 167 гласа „за“, 69 „против“, без въздържали се.
Дечев премина необходимия праг от 160 гласа със седем гласа над минимума.
2. Иван Христов Ранчев – съдия в Апелативния съд в Пловдив
Иван Ранчев има професионален път, свързан със съдебната система и работата на правоохранителните органи.
Той е съдия в Апелативен съд – Пловдив. Преди това е работил като военен следовател, а професионалният му профил включва и преподавателска дейност в областта на криминологията.
Ранчев е номиниран от представители на „Прогресивна България“.
Резултат от гласуването: 226 гласа „за“, без гласове „против“ и 13 „въздържали се“.
3. Калин Кирилов Баталски – председател на Окръжния съд в Перник
Калин Баталски е магистрат с дългогодишен професионален опит.
Той оглавява Окръжния съд в Перник и има сериозен практически опит в правораздаването. Професионалната му дейност е свързана както със съдийската работа, така и с организацията и управлението на съдебна институция.
Баталски има и преподавателски опит, което допълва професионалния му профил.
Кандидатурата му беше издигната от представители на „Прогресивна България“.
Резултат от гласуването: 225 гласа „за“, един „против“ и 12 „въздържали се“.
4. Петьо Димитров Славов – адвокат и бивш заместник-председател на КЗК
Петьо Славов е юрист с професионален опит извън традиционната кариера на съдия или прокурор.
Той е адвокат, а в миналото е заемал длъжността заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията.
Има и опит в изборната администрация като бивш член на Централната избирателна комисия.
Професионалната му биография обхваща правната практика, защитата на конкуренцията и организацията на изборния процес.
Кандидатурата му е издигната от представители на „Прогресивна България“.
Резултат от гласуването: 226 гласа „за“, без гласове „против“ и 13 „въздържали се“.
5. Таня Атанасова Радуловска-Мадамжиева – бивш съдия и заместник-министър на правосъдието
Таня Радуловска-Мадамжиева има професионален опит в съдебната система, адвокатурата и държавната администрация.
Тя е бивш съдия в Софийския районен съд и е заемала ръководна позиция в Съюза на съдиите в България.
В професионалната ѝ биография присъства и длъжността заместник-министър на правосъдието.
Работила е по теми, свързани със защитата на независимостта на магистратите и гаранциите срещу неправомерен натиск върху съдебната власт.
Кандидатурата ѝ е подкрепена от представители на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.
Резултат от гласуването: 189 гласа „за“, 48 „против“, без въздържали се.
6. Цветко Аспарухов Лазаров – съдия в Софийския апелативен съд
Цветко Лазаров е действащ съдия в Софийския апелативен съд.
Той е сред магистратите с опит в разглеждането на дела на по-горна съдебна инстанция.
Името му привлече обществено внимание и покрай темата за натиска върху магистрати. През 2020 г. Лазаров публично говори за проблеми, свързани с оказван натиск върху съдии, в контекста на случая с Мартин Божанов – Нотариуса.
Кандидатурата му е издигната от представители на „Прогресивна България“.
Резултат от гласуването: 226 гласа „за“, 12 „против“ и един „въздържал се“.
Кои са петимата в Прокурорската колегия?
7. Андрей Иванов Янкулов – бивш прокурор, адвокат и служебен министър на правосъдието
Андрей Янкулов е една от най-разпознаваемите фигури сред избраните членове на Прокурорската колегия.
Той е юрист и бивш прокурор. Напуска прокуратурата през 2019 г., след избора на Иван Гешев за главен прокурор.
След това продължава професионалната си дейност като адвокат и правен експерт в Антикорупционния фонд.
Работата му е свързана с анализи и разследвания на корупционни практики, включително по случая „Осемте джуджета“.
Янкулов е заемал длъжността заместник-министър на вътрешните работи, бил е заместник-министър на правосъдието, а през 2026 г. стана служебен вицепремиер и министър на правосъдието.
В качеството си на министър той беше сред публичните критици на състоянието на прокуратурата и на въпросите около изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов.
Кандидатурата му е подкрепена от представители на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.
Резултат от гласуването: 203 гласа „за“, 34 „против“ и един „въздържал се“.
8. Веселин Бориславов Вучков – професор по наказателен процес и бивш министър на вътрешните работи
Веселин Вучков е сред кандидатите с най-сериозен академичен и политически опит.
Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1993 г.
В периода 1994–1996 г. работи като следовател в Столичната следствена служба.
След това започва академичната си кариера в Академията на МВР, където последователно заема академични длъжности в катедра „Наказателноправни науки“.
През 2003 г. защитава докторска дисертация на тема „Предмет и тежест на доказване в наказателното производство“. От 2010 г. е доцент по наказателен процес, а по-късно става професор.
Вучков влиза и в активната политика. Бил е народен представител от ГЕРБ и заместник-министър на вътрешните работи.
През 2014 г. става министър на вътрешните работи във второто правителство на Бойко Борисов.
През март 2015 г. подава оставка след разногласия с премиера относно кадровите промени в ръководството на МВР и службите за сигурност.
Кандидатурата му за ВСС е издигната от представители на „Продължаваме промяната“.
Резултат от гласуването: Вучков е обявен сред избраните с 227 гласа „за“, 12 „против“ и без въздържали се.
9. Екатерина Салкова-Гетова – професор по наказателен процес и директор на Института за държавата и правото при БАН
Екатерина Салкова-Гетова е представител на академичната общност сред новите членове на Прокурорската колегия.
Тя е професор по наказателен процес и директор на Института за държавата и правото при Българската академия на науките.
Професионалната ѝ дейност е свързана с научните изследвания в областта на наказателното право и процес, развитието на правната доктрина и подготовката на специалисти.
За разлика от кандидатите с кариера основно в съдебната система, нейният профил е свързан предимно с академичната и научната дейност.
Кандидатурата ѝ е издигната от представители на „Прогресивна България“.
Резултат от гласуването: 227 гласа „за“, без гласове „против“ и 12 „въздържали се“.
10. Иван Георгиев Калибацев – съдия в Районния съд в Пловдив
Иван Калибацев е магистрат с опит в правораздаването и съдебното управление.
Той е съдия в Районен съд – Пловдив и в миналото е бил председател на същата съдебна институция.
Професионалната му кариера е свързана с наказателното и гражданското правораздаване.
През 2022 г. Калибацев участва в процедура за избор на членове на ВСС, но тогава не успява да получи необходимата подкрепа.
През 2026 г. кандидатурата му е издигната от представители на „Прогресивна България“.
Резултат от гласуването: 226 гласа „за“, 12 „против“ и без въздържали се.
11. Красимир Стефанов Комсалов – председател на Окръжния съд в Пазарджик
Красимир Комсалов е магистрат с дългогодишен опит в съдебната система.
Той е председател на Окръжен съд – Пазарджик.
Преди да заеме ръководната длъжност, професионалният му път преминава през прокуратурата и различни нива на съдебната система.
Работил е като прокурор, районен и окръжен съдия, включително в Специализирания наказателен съд.
Този професионален опит му дава познания както за работата на прокуратурата, така и за съдебната дейност и организацията на съдилищата.
Кандидатурата му е издигната от представители на „Прогресивна България“.
Резултат от гласуването: 226 гласа „за“, 12 „против“ и без въздържали се.
Как изглежда новата парламентарна квота?
Новият състав на парламентарната квота включва различни професионални профили – съдии от районни, окръжни и апелативни съдилища, адвокати, бивши прокурори, университетски преподаватели и юристи с опит в изпълнителната власт.
В Съдийската колегия има шестима избрани представители, като сред тях са действащи съдии, адвокат и бивш заместник-министър на правосъдието.
В Прокурорската колегия влизат бивш прокурор и бивш министър на правосъдието, професор по наказателен процес, бивш вътрешен министър, съдия от Пловдив и председател на Окръжния съд в Пазарджик.
Политическият спор около избора
Изборът премина при сериозно напрежение между парламентарните сили.
От ДПС обвиниха „Прогресивна България“, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ в предварително разпределение на местата.
Депутатът Хамид Хамид прочете списък с имена на кандидати, които според него вече са били договорени между парламентарните групи.
Лидерът на ДПС Делян Пеевски впоследствие заяви, че „Прогресивна България“ е привлякла ПП и ДБ към общо политическо действие, като използва израза „две рибки в аквариум“.
От „Възраждане“ Костадин Костадинов определи избора като „срамен“ и нарече новоизбраните членове „послушни натискачи на копчета“.
От „Демократична България“ защитиха участието си с аргумента, че изпълняват предизборния си ангажимент за обновяване на ВСС и ограничаване на влиянието на ГЕРБ и ДПС върху съдебната власт.
Какви правомощия ще имат новите членове?
Висшият съдебен съвет е органът, който има ключова роля в управлението на съдебната власт.
Членовете му участват във вземането на решения за:
- Назначаване, повишаване, преместване и освобождаване на съдии и прокурори.
- Избор на административни ръководители в съдилищата и прокуратурите.
- Дисциплинарната отговорност на магистратите.
- Организацията и кадровото развитие на съдебната система.
- Бюджета и административното обезпечаване на съдебната власт.
- Ключови решения, свързани с ръководството на прокуратурата и съдилищата, в рамките на законовите правомощия на съответните колегии и пленума.
Изборът на 11-те представители от парламентарната квота е важна стъпка към конституирането на нов Висш съдебен съвет. Предстои да бъде попълнена и останалата част от състава по професионалната квота.
Предстоящата работа на новия съвет ще покаже дали различният професионален и институционален опит на избраните ще доведе до реална промяна в управлението на съдебната власт.
