Премахването на сезонната смяна на часовниците може да сложи край на ежегодното местене на стрелките, но изборът между постоянно зимно и постоянно лятно часово време има значение за съня, биологичния ритъм и здравето. Нов научен анализ показва, че запазването на стандартното часово време може да бъде по-благоприятно за организма, тъй като осигурява по-ранен достъп до сутрешната дневна светлина. При целогодишно лятно време зимните изгреви настъпват с един час по-късно, което оставя много хора да пътуват до работа или училище в тъмнината.
България все още не е избрала кое време да запази
Въпросът за премахването на сезонната смяна на часовниците продължава да няма окончателно решение в България. Още през 2018 г. Европейската комисия предложи прекратяване на практиката, но инициативата остана без реално продължение заради липсата на съгласие между държавите членки дали да се премине към постоянно астрономическо (зимно) или лятно часово време.
Междувременно в Северна Америка вече има промени. Британска Колумбия въведе постоянно лятно часово време през март, а Алберта и Северозападните територии също приеха решение да запазят този режим през цялата година, без да връщат часовниците през ноември. В САЩ Камарата на представителите одобри законопроект за постоянно лятно часово време на 14 юли, а ден по-късно документът беше изпратен за разглеждане в сенатска комисия.
Как ще се промени денят в България
Изборът на часово време ще се отрази най-вече върху часовете на изгрев и залез през различните сезони.
Ако страната премине към постоянно стандартно, или зимно, часово време, през зимата слънцето в София ще изгрява около 07:50 ч. Така сутрешната светлина ще бъде достъпна по-рано за учениците, работещите и хората, които започват деня си рано. Недостатъкът е, че през декември ще се стъмва около 16:50 ч., което означава по-кратки светли вечери.
При постоянно лятно часово време зимният изгрев в България ще се измества към около 08:50 ч. през декември и януари. Това би означавало, че много ученици и работещи ще излизат от домовете си и ще започват ежедневните си ангажименти преди изгрев. В замяна залезът ще бъде приблизително с час по-късно — около 17:50 ч., осигурявайки повече естествена светлина в края на деня.
Засега България продължава да прилага действащия европейски режим. Часовниците се преместват с един час напред в последната неделя на март и с един час назад в последната неделя на октомври.
Какво показва научният анализ
Психиатърът Реймънд Лам от Университета на Британска Колумбия и неговите колеги са оценили потенциалните здравни последици от двата възможни подхода — постоянно стандартно време, което обичайно се използва през зимата, и постоянно лятно време, при което часовникът е изместен с един час напред.
В анализа участва и Ралф Мистлбъргър от Университета „Саймън Фрейзър“, специалист по съня и циркадните ритми. Рецензираното изследване обобщава публикувани научни данни за биологичния часовник, съня, настроението, образованието и икономическите последици от различните часови режими.
Екипът е разгледал също опита на държави, които са въвеждали постоянно часово време, както и разликите в часовете на изгрев и залез в отделни канадски градове. Целта е да се прецени как изборът на часово време може да влияе върху ежедневния ритъм на хората и върху здравето им.
Защо един час разлика сутрин има значение
Примерът с Торонто показва ясно как се променя достъпът до дневна светлина. В началото на януари, когато зимният изгрев е най-късен, слънцето би изгрявало в 07:51 ч. при постоянно стандартно време и в 08:51 ч. при постоянно лятно време.
За човек, който се събужда в 07:00 ч., и двата варианта означават ставане преди изгрев. При стандартното време обаче дневната светлина ще се появи един час по-рано според часовника. Това е съществена разлика за хората, които трябва да напуснат дома си рано, за да стигнат навреме до училище или работа.
Важно е да се уточни, че смяната на часовото време не променя продължителността на деня. Тя променя единствено начина, по който светлата част от денонощието съвпада с часовете, в които хората обичайно спят, работят и учат.
Биологичният часовник се нуждае от сутрешна светлина
В мозъка се намира основният циркаден часовник, който координира съня, бодърстването и редица други ежедневни функции на организма. За да остане синхронизиран с естествения цикъл ден-нощ, той се нуждае от редовни сигнали от околната среда, сред които водеща роля има светлината.
Сутрешната светлина подпомага изместването на биологичния ритъм към по-ранни часове, докато излагането на светлина вечер може да го забави. Когато сутрешната светлина настъпва по-късно според часовника, биологичният ритъм също може да се измести към по-късно заспиване и събуждане.
Мистлбъргър обяснява този механизъм чрез сравнение с обикновен часовник.
„Представете себе си ръчен часовник, който изостава с 10 минути всеки ден, и всяка сутрин правите 10-минутната корекция, като го сверявате напред“, обясни Мистлбъргър пред ScienceAlert.
По аналогичен начин сутрешната светлина помага на организма да коригира естествения си ритъм. Ако този сигнал бъде забавен, човек може да започне да заспива и да се събужда по-късно, въпреки че задълженията му остават в същите часове.
Рискът от недоспиване и социален джетлаг
Когато биологичният часовник се измества към по-късно заспиване, а работата и училището продължават да започват рано, възниква несъответствие между естествения ритъм на организма и ежедневния график. За да се събудят навреме, някои хора могат да се наложи да съкращават съня си.
Това несъответствие е известно като социален джетлаг — разликата между вътрешния биологичен часовник и часовете, наложени от работата, училището и останалите социални ангажименти.
Научни изследвания свързват социалния джетлаг и недостатъчния сън с по-неблагоприятни последици за физическото и психическото здраве. Самата сезонна смяна на часовниците също може временно да нарушава съня и адаптацията към ежедневния режим.
Изследователите разглеждат и географски данни, според които хората, живеещи в западната част на даден часови пояс, обикновено наблюдават по-късен изгрев по часовник в сравнение с тези в източната му част. Някои проучвания свързват тази разлика с по-кратък сън и определени неблагоприятни здравни и икономически показатели.
Тези резултати обаче трябва да се тълкуват внимателно. Наблюдаваната връзка не доказва непременно причинно-следствена зависимост, тъй като върху здравето и съня влияят и други фактори.
Зимната депресия и уязвимостта на младите хора
В анализа е включено и сезонното афективно разстройство — форма на депресия, която често се проявява през зимните месеци. Сред възможните обяснения за появата му е изместването на биологичния часовник към по-късни часове при забавяне на сутрешната светлина.
Светлината има важно значение и при някои подходи за повлияване на това състояние. Терапията с ярка светлина сутрин може да помогне за изместването на биологичния ритъм към по-ранни часове. По-късният изгрев според часовника действа в обратната посока и може да затрудни синхронизирането на организма с ранния дневен график.
Според изследователите тийнейджърите и младите хора могат да бъдат особено чувствителни към подобни промени. В тази възраст биологичният часовник естествено се измества към по-късно заспиване и събуждане, което прави ранното ставане по-трудно.
Промяната на часовото време обаче не е единственият фактор, който определя съня и психичното здраве. Начинът на живот, работният режим, училищният график и достъпът до естествена светлина също имат значение.
По-късното начало на учебния и работния ден може да помогне
Според Мистлбъргър има и практически мерки, които могат да ограничат неблагоприятните последици от несъответствието между биологичния часовник и ежедневните задължения.
„По-късното време за започване на училище и работа би помогнало“, каза Мистлбъргър.
Той допълва, че по-силното вътрешно осветление сутрин също може да бъде полезно. Подобни мерки биха могли да улеснят събуждането и да подпомогнат синхронизирането на организма с дневния график, особено през зимата, когато естествената светлина се появява по-късно.
По-късното начало на учебните занятия и работния ден обаче изисква организационни промени и не може да се приложи еднакво във всички сектори. Затова изследователите разглеждат тези решения като допълващи мерки, а не като заместител на избора на подходящо часово време.
Опитът на САЩ и Русия показва трудностите на постоянните промени
Историята показва, че преминаването към целогодишно лятно часово време не е нова идея. САЩ въвеждат постоянен летен режим през 1974 г., но се отказват от него в рамките на същата година след опасения, свързани с тъмните зимни сутрини и децата, които тръгват за училище преди изгрев.
Русия също предприема подобна промяна. Страната преминава към постоянно лятно часово време през 2011 г., но през 2014 г. отменя решението и се връща към постоянно стандартно време.
Тези примери показват, че предимствата на по-светлите вечери не винаги компенсират неудобствата от по-късните зимни изгреви. Обществените реакции, ежедневните графици и географските особености могат да се окажат решаващи при оценката на подобни политики.
Повече светлина вечер или по-ранен изгрев сутрин
Постоянното лятно часово време има своите предимства. По-светлите вечери създават повече възможности за спорт, разходки, социални контакти и други дейности на открито след края на работния ден.
При постоянното стандартно време зимният здрач настъпва по-рано, но сутрешната светлина е достъпна по-скоро според часовника. През лятото този режим означава и по-ранни изгреви, които при някои хора могат да доведат до нежелано ранно събуждане.
Кой от двата варианта ще има по-осезаем ефект зависи и от географската ширина, както и от конкретното местоположение в часовата зона. Затова резултатите от една държава или град не могат автоматично да бъдат пренесени към всички останали.
Защо учените препоръчват постоянно стандартно време
Въпреки възможните ползи от по-светлите вечери, авторите на анализа подкрепят постоянното стандартно часово време като по-благоприятен избор за здравето, ако сезонното местене на часовниците бъде прекратено.
Основният аргумент е, че този режим запазва по-ранния достъп до сутрешна светлина, която играе важна роля за регулирането на циркадния ритъм. Според изследователите това може да помогне за ограничаване на разминаването между биологичния часовник и социалния график.
Авторите обаче подчертават, че доказателствата имат своите ограничения. Значителна част от тях идват от наблюдателни проучвания и сравнения между различни географски райони. Това затруднява категоричните заключения за дългосрочните последици от въвеждането на постоянно стандартно или лятно време.
Ако правителствата все пак изберат целогодишно лятно часово време, учените препоръчват да се обмислят по-късно начало на училищния и работния ден, по-добро излагане на сутрешна светлина и системно проследяване на възможните последици.
Сред показателите, които според тях трябва да бъдат наблюдавани, са нарушенията на съня, случаите на зимна депресия, отсъствията от работа и пътните наранявания. Така ще може да се оцени дали промяната носи очакваните ползи или създава нови рискове.
Научният анализ е публикуван в Canadian Medical Association Journal.
