Разликата между доходите на най-богатите и най-бедните в България продължава да бъде сред най-големите в Европа. Страната ни отново заема първо място по неравенство в доходите, като 20% от най-заможните българи разполагат със седем пъти по-високи доходи от най-бедната част от населението. В същото време всеки пети българин живее под линията на бедност, показват данните на Националния статистически институт.
Разходите растат, а семейните бюджети не издържат на натиска
Зад статистическите показатели стоят съдбите на хиляди домакинства, за които ежедневието е непрекъснато разпределяне на ограничени средства. Докато едни семейства имат възможност да спестяват, да инвестират и да планират бъдещето си, други са принудени да пресмятат всяка покупка и да се лишават от основни потребности.
Тази разлика в стандарта на живот намира отражение и в коефициента на Джини – показател, който измерва неравномерното разпределение на доходите в обществото. Той показва не толкова размера на бедността, колкото дистанцията между хората с най-високи и най-ниски доходи.
Две семейства могат да живеят в един и същи град, да пазаруват от едни и същи магазини и да плащат еднакви по вид сметки за ток, вода и отопление. Но увеличението на цените има съвсем различно отражение върху бюджетите им. За едните то е неудобство, докато за другите може да означава отказ от храна, дрехи или други необходими разходи.
Майка на три деца: „За нищо не стигат“
Сред хората, които ежедневно се сблъскват с финансовите затруднения, е и Моника Кръстева. Тя е с висше образование и отглежда три малки деца. След като остава без работа, преминава професионално обучение и започва работа като помощник-възпитател в детска градина. Възнаграждението ѝ остава близо до минималната работна заплата.
„Към 750. Детските не са нищо за три деца. То излиза, че моята заплата е около минималната. Да, малко над минималната, защото просто съм с изкаран курс. Ако нямам курса, съм на минималната, но аз съм малко над този праг“, казва Моника Кръстева.
Според експертните изчисления необходимият месечен доход за издръжката на тричленно домакинство е най-малко 1516 евро, докато нетният доход, нужен за издръжката на един работещ, вече достига 842 евро. В случая на Моника обаче средствата трябва да покриват нуждите на петчленно семейство. За да се справят с разходите, значение има и фактът, че съпругът ѝ също работи.
Въпреки това семейният бюджет остава под сериозен натиск. Разходите за храна, облекло, образование и ежедневни нужди на три деца на различна възраст трудно могат да бъдат покрити с подобни доходи.
„За нищо не стигат с три деца. Дори да е едно и две, просто за нищо не стигат! Трябва всичките да облечеш, да обуеш, да приготвиш за училище. Постоянно някой има нужда от нещо, деца на три различни възрасти – всеки си иска своето. Няма как да дадеш на едното, а за другото да няма. Научаваш се да живееш с каквото можеш. Просто… за нищо не стигат“, казва тя.
Липсващата средна класа задълбочава социалното разделение
Принудата да се живее с ограничени средства е реалност за значителна част от българските домакинства. Според икономисти слабо развитата средна класа е сред основните причини за голямата дистанция между хората с високи и ниски доходи.
Адриан Николов от Института за пазарна икономика обръща внимание на неравномерното икономическо развитие на различните населени места и липсата на достатъчно силен междинен сегмент в обществото.
„Например липсата и обезлюдяването на средно големия град. Ние имаме немалко хора, които живеят в селата. Много хора живеят в големите градове, но по средата отново липсват. Електорално включително това залитане по крайни партии е характерно за общества с високо неравенство, с липсваща средна класа. Така че това ще е тренд, който ще продължава най-вероятно, ако няма преформатиране на социални политики. Тук някак си липсва междинният сегмент на пазара на труда – среднопроизводителните работници, а дребните предприемачи са относително малко“, казва Николов.
България е с най-високо неравенство в Европейския съюз
Мащабът на проблема се вижда ясно и в европейското сравнение. Коефициентът на Джини в България достига 37,7%, докато средната стойност за Европа е 29,2%. Така страната ни се нарежда на първо място по доходно неравенство. На противоположния полюс е Словакия, където показателят е 23 пункта.
Важно е да се отбележи, че този индекс не измерва пряко колко бедно е едно общество, а доколко неравномерно са разпределени доходите между неговите членове.
Според Адриан Николов една от особеностите на българската икономическа структура е, че част от хората, които по европейските стандарти биха определили себе си като средна класа, попадат в статистическата категория на богатите.
„Ние имаме повече хора, които заради особеностите на доходната структура според повечето статистически измерители бихме класифицирали като богати, а не като средна класа. Разбира се, тези хора най-вероятно в сравнение със своите европейски сътрудници по-скоро биха се чувствали средна класа, но заради начините, по които се мери доходната структура, тези хора влизат в групата на богатите“, посочва икономистът.
Над 1,3 милиона души живеят под прага на бедност
Данните на Националния статистически институт за 2025 г. показват, че най-богатите 20% от населението получават седем пъти повече от най-бедните 20%. В същото време над 1,3 милиона българи, или приблизително една пета от населението, живеят под линията на бедността.
Една от основните причини за тази сериозна разлика е силно поляризираното заплащане в отделните икономически сектори. В някои професионални направления възнагражденията са значително по-високи, докато голяма част от работещите остават близо до минималното заплащане.
„Заради много големите разлики в заплащането. Имаме няколко икономически дейности. Аз вече споменах информационните технологии, банките и застраховането. Впрочем все по-голяма част от публичния сектор е в този сегмент, а има хора с много високи заплати и до голяма степен липсват хората по средата. От друга страна има много голямо струпване около минималната заплата или малко над нея. Само на минимална заплата са около 500 000 души, а под 1000 евро миналата година бяха около милион. Става дума за една много голяма нискодоходна група от една страна и от друга страна – все по-растяща група с много висок дял“, казва Адриан Николов.
Социалните помощи не достигат достатъчно ефективно до най-бедните
Въпреки тревожните показатели има и известно подобрение. За една година коефициентът на Джини в България се понижава с 0,7 пункта – от 38,4 през 2024 г. до 37,7 през 2025 г. Според експертите обаче това не е достатъчно, за да се преодолеят натрупаните социални различия.
Съществен въпрос остава начинът, по който държавата разпределя средствата за социална подкрепа. Според икономиста настоящият модел залага на широкообхватни мерки, при които помощ получават различни групи от населението, вместо ресурсът да бъде насочен приоритетно към хората с най-ниски доходи.
„Повечето социални мерки са много хоризонтални. Даваме по малко на всички. Но това не води до някаква много сериозна промяна в доходната структура, защото ролята на социалната държава би трябвало да бъде да подкрепя доходите тук отдолу и да не дава на хората, които имат висок доход. Ние това не го практикуваме, а по-скоро практикуваме много широки хоризонтални политики, които дават по малко на всички, които в крайна сметка не стигат“, посочва икономистът.
Над 300 млн. евро допълнително за социална подкрепа през 2027 г.
От Министерството на труда и социалната политика посочват, че се разработват различни програми и инструменти за подпомагане на най-уязвимите групи. Според данните на ведомството през 2025 г. делът на хората в бедност намалява от 45,4% на 21,2% след отчитане на ефекта от социалните трансфери.
В проекта за Бюджет 2027 са заложени допълнителни средства за социална политика. Предвижда се над 300 млн. евро увеличение на ресурса за пряка подкрепа чрез социални помощи за семейства с деца. Още 114 млн. евро е планираното увеличение на разходите за подпомагане на хората с увреждания.
Амбицията на държавата е до 2030 г. броят на хората в риск от бедност или социално изключване в България да бъде намален с близо 800 хиляди души.
Предизвикателството обаче остава сериозно. Докато доходите в отделните части на обществото продължават да се раздалечават, а голяма група работещи се задържа около минималното възнаграждение, преодоляването на неравенството ще изисква не само повече социални разходи, но и политики за създаване на по-силна средна класа и по-добре платени работни места.
