Археолози продължават да разбулват тайни около митичния цар Ясен. Откритият от учените некропол на Урвич показва, че песните за владетеля от района на Панчарево започват да губят своята легендарност и се превръщат в исторически факт, който все повече се свързва с реалността на втората половина на XIV век.
Археолозите стартираха разкопките преди 5 години на Кокалянски Урвич, която е единствената достъпна средновековна крепост в района на София. Учените от Националния исторически музей работят по проект „Домът на двуглавия орел – част 2“, финансиран от Програма „Култура“ на Столичната община.
През октомври 2021 г. завърши първият етап от проучванията на средновековните крепост и манастир Кокалянски Урвич по проект на НИМ с финансиране от Министерството на културата. При проучването са открити 56 движими културни ценности от сребро, бронз, олово и желязо. Находките са основно от периода ІV-VІ век и се откриват под подовите нива на жилищните помещения, където са разкрити останки и деструкции от антични градежи. Документирана бе и една нова пещ в манастира около църквата „Св. Пророк Илия“, с която общият им брой става седем.
„Освен богат нумизматичен материал от античността при проучването на манастира бяха открити и човешки останки, зазидани в югозападния ъгъл на едно от жилищните помещения“, съобщи тогава ръководителят на проекта арх. Филип Петрунов.
Преди две години археолозите откриха уникален гроб, който крие сребърен пръстен с обков от злато, изобразяващ двуглав орел – символ на високо социално положение. Този гроб принадлежи на млад мъж на възраст между 18 и 25 години и неговото откриване ни предоставя безценна информация за погребалните обичаи и материалната култура през втората половина на XIV век.
Една от хипотезите за легендарния цар Ясен е, че това е зетят на цар Иван Александър – деспот Константин, съпруг на царската дъщеря Кера Тамара, който единствен е изобразен с двуглави орли върху дрехата си, освен царя. Изображението, запазено в „Четвероевангелието на цар Иван Александър“, представя цялото царско семейство от XIV век. Според направените до момента археологически и антропологични анализи останките, открити на Кокалянски Урвич, отговарят на времето и възрастта на младия владетел, отбелязват от Националния исторически музей.
След откриването на триъгълна кула от II-III век археологическите разкопки са насочени към цялостно разкриване на укрепителното съоръжение. Интерес предизвикват преправките по кулата през средновековието, както и богатата археологическа среда, която дава информация за живота в края на XIV век на Кокалянски Урвич. Интерес будят керемидите със знаци от църквата „Св. Пророк Илия“ в подножието на цитаделата. Те са от края на четиринадесетото столетие.
