Добърско и легенда за Самуиловите воини: Тайните на чудотворното аязмо в двора на храма „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“
В двора на историческата църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ и днес блика извор, свързван с ослепените войници на цар Самуил.
Добърско е едно от онези български села, в които историята и легендата вървят редом. Сред най-силните предания, съхранени през поколенията, е разказът за ослепените войници на цар Самуил, които след трагичната битка при Ключ през 1014 г. ,достигнали до селото и намерили подслон, надежда и облекчение край местното аязмо.
Днес изворът се намира в двора на църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ – един от най-ценните паметници на християнската култура в Добърско. Местните жители го наричат лековит и разказват, че водата му има постоянен дебит и не замръзва дори през студените зимни дни.

Легендата за ослепените воини
Според преданието след битката при Ключ част от войниците на цар Самуил поели към Рилския манастир. Пътят им преминал през Добърско, където открили извора в района на днешната църква.
„Легендата гласи, че след онази злополучна битка през 1014 г. при село Ключ ослепената Самуилова армия, една част от нея на път за Рилския манастир, минават през Добърско с надеждата да облекчат своите болки заради избодените им очи на изворчето, което се намира в двора на църквата“, разказва Никола Найденов.
Преданието разказва за хиляди ослепени български воини, сред които на всеки сто бил оставян по един водач с едно око. Така част от тях успели да достигнат до Добърско, където местните хора ги приели и им дали подслон.
Тежката зима обаче направила по-нататъшното преминаване през планината невъзможно.
„Когато Василий Българоубиец ослепява българските войници, минавайки на път оттук за Рилски манастир, откриват тази лековита вода, която им помогнала. Понеже било тежка зима, не могли да продължат“, разказва Елена Ченова.
Аязмото – памет, която продължава да живее
И днес местните жители свързват извора с историята на Самуиловите воини. Водата се търси от посетители, които вярват в лечебните ѝ свойства, особено при очни заболявания и рани.
„Това е малкото лековито изворче, което е помогнало на ослепените войници. Легендата се предава от поколение на поколение и днес много от хората го търсят и казват, че водата им помага“, казва Елена Ченова.

По думите ѝ посетители идват специално заради водата и се връщат отново.
„Много от посетителите казват, че водата им е помогнала и се връщат всяка година да си пълнят от водата. Специално за очни болести и за рани“, разказва тя.
Друга особеност на извора, за която местните говорят от години, е постоянният му дебит.
„Водата е постоянна и лятото, и зимата – никога не замръзва. Дори и на минусови градуси аз не си спомням да е замръзвала“, казва Ченова.
От воините до Добърската певческа школа
Преданието разказва, че войниците останали в селото до пролетта. Приети от местните хора, те не искали да бъдат в тежест на своите домакини.
Според легендата именно тогава поставили началото на прочутата Добърска школа на слепи певци и музиканти.
„Пътят става непроходим – през планината слепи хора не могат да минат. Остават тук, посрещат ги радушно нашите предци. И на пролет, за да не са в тежест на своите посрещачи, те създават прочутата певческа Добърска школа на певци, слепци, музиканти, гъдулари, гуслари, които обикалят страната, разнасят своите песни, предания, легенди и по този начин спомогнали да се запази българщината в ония тежки, трудни начални години на византийско владичество“, разказва Никола Найденов.
Така легендата свързва в едно историята на Самуиловите воини, Добърско, българската песен и съхраняването на народната памет.
Стенописът, който местните свързват с легендата
Паметта за ослепените воини присъства и в самата църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Построена през 1614 г., тя съхранява уникален стенопис, изобразяващ „Изцелението на слепите по рождение“.
Именно този образ местните жители свързват с легендата за ослепената Самуилова армия и чудотворното аязмо.
„В църквата има стенопис „Изцелението на слепите по рождение“, който ни води към аязмото, към лековитата вода и към воините на цар Самуил“, обяснява Елена Ченова.
Така в Добърско един до друг стоят храмът, изворът и легендата – три части от една памет, предавана през вековете.
История, предание и жива памет
Исторически факт е битката при Ключ през 1014 г. и последвалото ослепяване на пленените български войници по заповед на византийския император Василий II. Разказът за пребиваването на част от тях в Добърско, за аязмото и за създаването на певческата школа обаче принадлежи към местната традиция и предание.
Именно тази граница между история и памет прави разказа толкова силен – защото показва как едно събитие може да продължи да живее столетия наред в народната памет, в песента, в църковните образи и в местата, които хората продължават да посещават.
Не е случайно, че новините, свързани с цар Самуил, се посрещат с особено вълнение в Добърско.
„Това, че ще дойдат тленните останки на цар Самуил – един от великите царе на България, е неописуемо“, казва Никола Найденов.
И днес в Добърско се разказва за родове, които местните жители свързват с потомците на ослепените Самуилови воини. Дали легендата може да бъде доказана във всеки свой детайл, остава въпрос на историческо изследване. Но нейното място в паметта на селото е безспорно.
Аязмото продължава да блика, старата църква пази своите стенописи, а разказът за войниците на цар Самуил се предава от поколение на поколение.
В Добърско времето не е заличило легендата – то я е превърнало в част от духа на селото.
loading...
