Неговата памет отбелязахме и в четвъртата неделя на Великия пост, паднала се тази година на 26 март.
Светецът се почита два пъти,
защото е един от видните учители на духовния подвиг, а този подвиг е смисъл и цел на поста.
Този именит подвижник от VI-VII век е съставител на прочутото съчинение „Лествица“,
откъдето идва и прозвището му.
Роден е във втората половина на VI век, но живял толкова скромно в Синайската пустиня,
че дори житиеписците му не са намерили достатъчно сведения за това къде и кога е роден, нито дори кога точно е починал. Той живял зрелите си години в първите десетилетия на арабското господство над Палестина, затова е възможно голяма част от паметта за тези години да е насилствено заличена.
Смята се, че светецът произхождал от Сирия.
В ранна възраст отишъл на планината Синай и станал послушник на подвижника и мъченик Мартирий, който духовно ръководил младия Йоан. След четири години обучение той станал монах, а вестта за неговите добродетели и мъдрост се разпространила широко. Много монаси и миряни го търсели за съвет.
Заради живота си в Синайския манастир е наричан още Синаит.
А след смъртта на игумена, по молба на братята, той приел да бъде игумен няколко години. Желанието му обаче за отшелничество го подтикнало отново да се оттегли в пустинята и да се посвети на духовни подвизи и писане на съчинения. Най-известно от тях е „Лествица“ (стълба), където в 30 беседи за „стъпалата“ на духовното усъвършенстване е описано извисяването на монаха в добродетелите.
Първото стъпало е отричането от светския живот,
а последното – съчетаването на добродетелите: вяра, надежда и любов.
Една негова мисъл гласи: „Смирението е небесен вихър, който може да издигне душата от бездната на греха до небесните висини“./bta.bg
