На днешната дата през 1822 г. френският историк и лингвист Жан-Франсоа Шамполион обявява, че е разчел тайнствения Розетски камък.
Розетският камък е епиграфски паметник, намерен през 1799 г. при разкопките на древната крепост Ал-Рашид на около 7 километра от малкия град Розета край Нил.
Представлява плосък черен къс базалт. Размерите му са 118×77×30 см; тежи около 750 кг. На него са издялани три еднакви по смисъл текста: два на древноегипетски език – с древноегипетски йероглифи и с демотично писмо, и един на старогръцки език. Старогръцкият език е бил добре изучен от лингвистите и съпоставянето на трите текста довежда до разшифроване на египетските йероглифи. От 1802 г. Розетският камък се пази и днес може да се види в Британския музей.
Текстът на камъка представлява благодарствен надпис, отправен през 196 пр.н.е. от египетски жреци към Птолемей V Епифан – монарх от династията на Птолемеите. В този период много подобни документи се разпространявали на два или на три езика, което се оказва твърде полезно за лингвистите.
Камъкът е намерен през 1799 г. от френския капитан Пиер Франсоа Бушар близо до гр. Розета на западния ръкав на Делтата на река Нил. Офицерът разбира важността на камъка и го изпраща в Кайро, където година преди това по заповед на Наполеон е открит Институт за Египет (Institut de l’Egypte). През 1801 г. французите претърпяват поражение в Египет от англичаните и са принудени да им предадат камъка заедно с други ценни паметници. Пренесен е в Лондон, където е изложен в Британския музей от 1802 г. Той е най-посещаваният обект в музея.
С разшифроването на текстовете върху камъка успоредно се занимават французинът Силвестър де Саси, шведският дипломат Д. Окерблад, английският учен Томас Юнг и французинът Жан-Франсоа Шамполион. През 1822 г. Шамполион постига успех, като използва метод, който става ключов за разбирането на египетски текстове.
