28 февруари, 2021

Pirin Press

Пиринският новинар

20 Януари – Петльовден

В деня на преподобни Евтимий Велики в българската традиция се спазва ритуал, който няма нищо общо с житието на светеца. Популярното название на деня произтича от извършвания обичай и не е свързано с името на светеца – наричат го Петльовден или Петеларов ден.

В много редки случаи денят е известен като Свети Ефтим или Ехтим и светецът се почита като пазител на децата от „вънкашна болест“ (епилепсия) или от шарка. Вечерта преди празника майките водят децата си на църква и оставят пред иконата на светеца 40 кравайчета, олио и пари. На сутринта, след светата литургия, раздават кравайчетата за здраве на децата, а олиото и парите оставят като дар на храма. В някои странджански села майките запалват по една восъчна свещ за всяко едно от децата си – смята се, че детето, чиято свещ изгори най-бързо, ще живее най-малко. Вярва се, че за да не се разболяват, децата трябва да бъдат послушни в този ден.

Популярно за Източна България е на 20 януари във всяка къща, в която има мъжка челяд, задължително да се принася за курбан петел – това се прави за здравето на момчетата. Птицата се коли на вратника (пътната врата) от момче в пубертетна възраст (15-16 годишно), но да е „чисто“ – т.е. да не е имало сексуален контакт. Наричат го петелар. Стремят се кръвта на петела да пръска във всички посоки – от вътрешната и от външната страна на вратника, както и по самата врата. След това закланата птица се изхвърля извън прага на двора – на улицата – и после бързо се прибра. С петльовата кръв рисуват кръст върху портата и по челата на всички момчета от дома, включително и на петеларя. Главата на петела се забучва на вратника, обърната на изток, краката се хвърлят на покрива на къщата, а перата се запазват и се използват при баене против уроки. В домовете, където има основно женска челяд, на този ден правят курбан и за здравето на момичетата, но се коли млада кокошка (ярка).

Закланият петел се сварява цял – в някои селища прибавят и ориз. Майките приготвят също малки кравайчета, баница и пита. От всичките неща се раздава на съседи и роднини – „за здраве на момчетата/момичетата“. Останалото се слага на празничната трапеза. Костите на птицата се изхвърлят в реката.

В някои райони майките занасят част от приготвената храна при бабата, която им е помагала при раждането, заедно с къделя вълна и нанизи от пуканки и чушки, с които я окичват като с гердани. Всички жени трябва да са облечени с дрехите от сватбата си или поне с една от тях, независимо колко са овехтели. Закичени са с традиционния „накит“ на този ден – колуни – перата от опашката на заклания петел.

На Петльовден някъде се спазва и обичаят залагане на стар ерген – в мазето до бъчвата се подрежда софра, за която той не знае и на която има кълка от петел/кокошка, парче кляб, чаша червено вино и конска подкова. Според това към кое ще посегне старият ерген, се гадае каква ще е съдбата му – ако си вземе нещо от храната, че се ожени през настъпващата година, ако не – ще си остане ерген. Гледа се също така какво би взел най-напред – кълката и хлябът предвещават, че ще бъде винаги сит, чашата с вино – че ще се пропие, а ако хване подковата – ще бъде късметлия и ще му върви във всичко.

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *