„Нексо“ заведе дело срещу България в арбитраж към Световната банка

„Нексо“ заведе дело срещу България в арбитраж към Световната банка

Компанията „Нексо“ (Nexo) е завела дело срещу България в международен арбитражен съд в САЩ, съобщи „Бърд“ във Facebook и публикува линк към сайта на американската институция.

Наскоро българската прокуратура съобщи, че е прекратила разследването срещу компанията за финансови услуги и продукти на базата на криптовалути, защото не е намерила достатъчно доказателства за извършено престъпление.

От съобщението на сайта на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) не се разбира какъв е предметът на спора, вижда се само, че искът е заведен на 18 януари. Не са публикувани все още документи към него.

Като ищци са посочени още българските дружества „Мирастар“ и НДС (според публикации в медиите част от групата „Нексо“), а като ответници – Министерството на финансите и Прокуратурата на Република България.

ICSID е част от групата на Световната банка и представлява независима и деполитизирана институция за уреждане на спорове чрез помирение, арбитраж или установяване на факти при спорове между инвеститор и държава.

През декември 2023 г. – близо година след шумната акция на държавното обвинение, ДАНС и Националната следствена служба, се оказа, че разследването няма да стигне до съд. То обаче може да струва на държавата милиони, тъй като малко след обиските един от основателите на компанията – Антони Тренчев, предупреди, че най-добрите фирми на глобално ниво оценяват щетите, които прокуратурата е нанесла, за над 1 млрд. долара.

Той предупреди и че обмисля да заведе дело срещу България, но тогава възнамеряваше да се обърне към Европейския съд по правата на човека в Страсбург, припомня „Дневник“.

Тренчев и съдружникът му Коста Кънчев бяха привлечени като обвиняеми и за това, че в периода от юни 2018 г. до януари 2023 г. без съответно разрешение по Закона за кредитните институции (ЗКИ) са извършвали по занятие банкови сделки чрез онлайн платформата Nexo, а именно кредитиране и влогонабиране, като предоставяли парични кредити (заеми) в щатски долари, британски паундове и евро на физически лица и търговски дружества срещу получаване на лихва, както и влогове срещу изплащане на лихва.

След като са разпитали свидетели, включително един таен, и са направили нужните експертизи и справки, получени по европейски заповеди за разследване, наблюдаващите прокурори стигнаха до извода, че няма доказателства за извършено престъпление.

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *