На 2 август 1903 година избухва Илинденско-Преображенското въстание, считано за върхова точка в национално-освободителното движение на българите в Македония и Одринско. То е плод на непримиримостта на българския народ спрямо решенията на Берлинския конгрес от 1878 г., когато Великите сили определят тези две области да останат извън пределите на освободената от петвековно османско владичество България.
Изградена е гъста мрежа от революционни комитети в земите, останали под управлението на султана, а няколко години по-късно е поставено началото и на четническото движение, допринесло за подготовката на бунта.
През януари 1903 г. на Солунския конгрес на ВМОРО е взето решение за въстание. То избухва в Битолския революционен окръг в Македония на църковния празник на Свети Илия – 2 август по стар стил, откъдето идва и името му. На Преображение Господне – 19 август (по стар стил), въстанието избухва и в Одринско.
Илинденско-Преображенското въстание избухва преждевременно, преди да бъде завършена всестранната подготовка на населението. Затова масово въстание избухва само в два революционни окръга. През 1903 г. не съществуват реални възможности за победен изход от въоръжена борба. Османската империя все още притежава огромни човешки, военни и икономически ресурси, които не могат да бъдат пречупени от една балканска държава, а още по-малко от населението на една провинция. Международното положение също не позволява благоприятен изход. Великите сили все още не са готови да пристъпят към решаване на сложния Източен въпрос. Русия е заета в Далечния изток, където назрява въоръжен конфликт с Япония. Австро-Унгария, другата държава с решаващ глас в балканските дела, все още не е завършила юридическото присъединяване към империята на окупираните през 1878 г. Босна и Херцеговина, за да допусне ново преразпределение на политическата карта на полуострова. Балканските държави също много внимателно и ревниво следят борбите на българското население за свобода и са решителни противници на реформи без тяхно участие, тъй като това означава застрашаване на интересите им в района, независимо от това колко обосновани са били те. Въпреки поражението, въстанието събужда европейското обществено мнение.