Чифлик възроди свинята мангалица в Баня до Разлог

Чифлик възроди свинята мангалица в Баня до Разлог

Къдравата свиня Мангалица, която всички смятаха за изчезнала в България щастливо рови коренища в Разложкото село Баня. Още по-любопитно, е че стадото прасета се валят в калта, оградено с електропастир в истински чифлик. Той е разположен на 72 дка точно до селото край гората и е без преувеличение истинска райска градина, пише Агро Телеграф.

В него кипи селският живот, описван в книгите и нарисуван в картинки в детските книжки. На това място удобно проснало се сред трите планини Рила, Пирин и Родопите са се излегнали дълги редове с едри домати, пипер, люти чушки, праз, чесън, малини, патладжан. Фасул, червено цвекло, праз, краставици прави и криви. Ароматни лехи с магданоз, босилек и салвия, а едри глави слънчоглед посрещат и изпращат слънцето. Картофи и плодни дръвчета и къдрави зелки между тях.

Най-любопитното е, че този чифлик е създаден да поддържа кухнята на един от най-новите хотели в село Баня, който използва горещите минералните извори за СПА удоволствие на туристите, но предимно за лечение на нервни и кожни заболявания. Практически чифликът осигурява истинска, селска и прясна храна и зеленчуци за хотела, а това, което остава се предлага на гостите да си купят на тръгване. Обикновено щастливците си тръгват натоварени с кашони искрящи зеленчуци и кори с пресни яйца. Най-високо качество на медицинските, хотелиерските и ресторантьорските услуги са цялостна концепция на собственика Явор Капитанов, предприемач и бивш спортист. Благодарение на хотела и чифлика към него, в района процъфтяват всички дейности свързани с храна и услуги, а селото вече е истинска туристическа дестинация за българи и чужденци.

 

Чифликът е поверен на управителя Никола Юрганчев, който от сутрин до здрач снове между оранжерии, кокошки, прасета, кухня и растения и знае болата и радостите на всяко късче от това място. Той разказа пред Телеграф, че стопанството е регистриран земеделски производител. На помощи почти не се надяват, въпреки че и малкото, които получават са им от полза. В него нито късче от произведената храна не се хвърля , а се оползотворяват пресните зеленчуци в хотела. Всеки ден за гостите се карат стотици току – що снесени яйца. Това, което остава като обелки и остатъци от зеленчуците се дава на прасетата мангалица и кокошките, които се оказа са също унгарска порода.

Тръгнат ли доматите и пипера в чифлика се пали огъня и на две почернели от пламъците тави се варят ароматни сосове от домати и лютеници. Те се консервират за зимата. Сръчните жени, които работят там берат купища китки босилек и магданоз за приготвяне на песто. От ягоди, малини, дюли, сливи се приготвят ароматни мармелади и сладка. А като специален поздрав за специални гости се предлага сладко от вишни. Зеленчуците се пръскат само с биопрепарати, за да не се навреди на пчелите, които са част от чифлика.

Край стопанството тече бистра планинска река. Има вила, която е с характера на къща за гости за любителите на селския туризъм.

Обикновено в нея отсядат семейства с деца, а кухнята е обзаведена с всички удобства за приготвяне на храна. Гостите са от типа хора, които обичат селския живот. Те сами си берат зеленчуците и си приготвят селски гозби за деня. Могат да си купуват от яйцата, както и истинско прясно надоено мляко от местни овчари със стада овце и крави. Едно от любимите занимания на децата е да ходят при кокошките и да слушат

кудкудякането им, а след това да наблюдават с часове как мангалските прасенца се валят в калта с майките си. На това място децата виждат истински криви домати, пипер, краставици. А любимо занимание следобед е да стоят възторжено пред пламтящия огън и да гледат как бълбука червения доматен сос в почернелите тави.

Както навсякъде и тук има проблем с работната ръка. Стопанството разчита най-много на жените от село Краище. Според Юрганчев те са толкова сръчни и работливи, че като застанат в началото на реда с пипер, не вдигат глави докато не го оплевят до другия край. Те са тези, които бушат чушки, режат домати и консервират зарзавата за зимата. Те са и сред първите, които при излишък могат да си закупят от продукцията на фермата.

Поливат с маркуч в жегите прасенцата

Мангалицата са унгарска порода прасета известни с вкусното си месо. Те са с къдрава козина и са се отглеждали в България, но изчезват миналия век. Оказва се, че вече ги има в няколко ферми в България, а една от тях е Чифлик в Баня. Собственикът си е купил женски прасета от България, но нерезът е внесен от Унгария, което гарантира чистотата на породата. Прасетата са оградени с електропастир. Издръжливи са на студ, но през лятото се валят в локвите, за да се разхладят. Тази година по време на горещините са ги поливали с маркуч. Прасетата ровят корени, обичат обелки от краставици, домати, зеле, червено цвекло, царевични кочани. От Павликени фермата се снабдява с фураж от български зърна. Животните рядко се разболяват и се спазва строго хигиена заради зоонозите, които върлуват последните години. Колят се в кланица, а месото се изследва в БАБХ преди да се готви. Едни от най-честите поръчки са за печено прасенце.

Птиците снасят целогодишно

Кокошките са унгарска порода Браун, селектирана само за яйца. Обичайно се отглеждат подово, но в чифлика те растат на воля. Пасат трева, зърна, остатъци от зеленчуци и най-вече през зимата ги хранят със зърнени фуражи от Павликени. 450 кокошки снасят 360-390- 420 яйца постоянно през годината. През зимата количеството малко намалява, а тогава се изисква и повече фураж за птиците.

Любопитното е, че при отглеждането се прилага кръгово земеделие. Те са опасани в пространство от електропастир, който се захранва от солар. В средата има каравана. В него птиците спят. Чрез тази каравана ги пренасят на място, където ще имат нова трева за паша. Обикновено те изпасват територията за около месец и след това ги преместват. На старото място, което е добре наторено на следващата година се сади пипер или друга зеленчукова култура. В бъдеще се планира да ги пускат между овощните дръвчета. Така ще се спасят от тревата, а птиците естествено ще наторяват междуредието.

loading...
Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *