Фармацевтичният гигант „Санофи“ напуска България

Фармацевтичният гигант „Санофи“ напуска България

Преди девет месеца GlaxoSmithKline обяви, че напуска страната. Без български офис ще работи деветата по продажби в сектора компания, която има над 100 служители тук. Затварянето на двете централи се чете като лош сигнал за бизнес климата и ражда притеснения, че и други фарма компании могат да предприемат сходен ход, съобщи „Капитал“.

От Sanofi няма да престанат да продават своите лекарства и ваксини, а това, както и при GSK, ще става чрез търговец на едро с лекарства, което на практика изключва пряката отговорност на компанията, ако някой продукт започне да липсва и е най-минималното възможно присъствие в страна от ЕС.

Френският концерн Sanofi присъства на пазара в България от 1992 г. В българското подразделение работят 96 служители. През миналата година компанията е на девето място по пазарен дял в България по данни на IQVIA, като е отбелязала над 1% ръст, а през 2019 г. беше седма. Според финансовия отчет на „Санофи България“ приходите през 2019 г. са били 100 млн. лв., а печалбата – 3 млн. лв., като оборотът леко спада спрямо предни години, тъй като от консолидирания отчет излиза дотогавашната дивизия за генерични лекарства Zentiva.

Компанията постоянно присъства сред 10-те най-големи корпорации по продажби през последните десет години и има пълно портфолио от лекарства за социално значими заболявания, редки болести, ваксини и лекарства без рецепта. Най-голям дял в продажбите й формира дивизията продукти за обща медицина, сърдечно-съдови заболявания и диабет, следвана от Genzyme – поделението за онкология, множествена склероза и редки болести, която обикновено отбелязва двуцифрен ръст.

Sanofi променя модела си на работа не само в България, но и в още 13 европейски държави, за да оптимизира разходи и да си осигури повече ресурси за научноизследователска дейност и откриването на нови лекарства и ваксини, казват източници на „Капитал“.

Тези държави са Албания, Босна, България, Хърватия, Кипър, Естония, Литва, Латвия, Македония, Молдова, Черна гора, Сърбия, Словакия и Словения. Накратко, все малки пазари от югоизточната част на континента.

Компанията ще продължи дейността си по стария начин до края на годината. Дотогава тя ще е избрала партньор, който да управлява всички продукти и дейности. Неофициално от компанията отбелязват, че не предвиждат промяна за лекарите или пациентите в достъпа им до лекарства и ваксини и ще продължат да доставят продуктите и да подкрепят марките си, независимо от модела й на работа на пазара. В момента се водят преговори с потенциални дистрибутори, които се очаква да приключат до няколко месеца.

 

Защо си тръгват

За разлика от GSK, които затвориха офисите си в Румъния и Унгария, които са големи пазари, в стратегията на Sanofi са предимно миниатюрни представителства на малки пазари, повечето – нестабилни и в региони с политически риск.
Лия Панайотова, която променя начина си на живот заради въглеродния отпечатък Видно Румъния отсъства от списъка за затваряне на офисите на Sanofi, което дава ясен знак, че компанията не си отива случайно от почти целия източноевропейски регион, особено от страни – членки на ЕС, като България, Словакия, Словения, Хърватия, Кипър и прибалтийските републики.

Причините за това лекарства и цели компании да напускат България е, че освен малък, пазарът е и „притиснат“ от държавата. България иска не само най-ниските цени на лекарства в ЕС, но и допълнителни отстъпки, подаряване на лекарства през първата година и е въвела всички възможни механизми за контрол на цените.
Източник: Reuters

Накратко, ако производител на лекарство без аналог иска да го пусне на пазара, той трябва първо да му регистрира цена. За да стане това, на лекарството трябва да се направи оценка на здравните технологии, което продължава от половин до една година. За да се определи цена и здравната каса да започне да го покрива, компанията трябва да даде на касата 10% отстъпка от първоначалната цена на производител и допълнителен, но задължителен процент, който може да варира от 1 до 90%. По лекарствения закон цената на производител трябва да бъде най-ниската в ЕС, сравнено със 17 държави с най-ниски цени. През първата година лекарството се подарява на здравната каса, като компанията не е освободена от ДДС и го внася. През втората година лекарството може да започне да се покрива от здравната каса, но само до стойността на подарените предната година опаковки. Задължението да се предоставят отстъпки от минимум 10% всяка година и да се връщат пари за надвишената квота важи за всички лекарства без аналог, независимо коя година поред се плащат от здравната каса. По този начин общият обем компенсации и отстъпки от страна на фармацевтичните компании достигна 20%. През миналата година сумата е 276 млн. лв., през тази се очаква да е 350 млн. лв.

Отделно в България има голям процент доплащане от страна на пациентите, и то за животоподдържащи лекарства. За да не се налага всеки месец да доплащат големи суми от порядъка на 250-500 лв. за медикаменти, за които НЗОК е решила, че ще покрива само 75% от стойността им, фармацевтичните компании доплащат вместо пациентите непокритата разлика. За това те отделят допълнително около 70 млн. лв.

Общо пазарът на лекарства със и без рецепта в България е 4.48 млрд. лв. през 2020 г. по данни на IQVIA, като болниците и здравната каса покриват едва 2 млрд. лв., а останалото плащат пациентите от джоба си.
„Правилата изискват от компаниите да подпишат на здравната каса празен чек, че ще покрият определена сума в края на годината. Тази тенденция здравната каса да прехвърля на индустрията да плаща все по-голяма част от лекарствата на пациентите трябва да спре, защото виждаме, че компаниите се обезкуражават да пускат нови лекарства на пазара, спират да продават сега съществуващите и ги изтеглят от пазара“, казва Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.

Александър Алексиев, изпълнителен директор на консултантската компания SATHealth припомня, че още в края 2019 г. Sanofi обяви своя план за развитие: инвестиции в развойна дейност, включително в клетъчни и генни терапии, фокус върху персонализираната медицина и здравеопазване. „За да си освободят паричен ресурс, компаниите се насочват към развиващите се пазари, които са с висок потенциал за ръст, а когато става въпрос за развитите пазари, с по-малък потенциал, стратегията им е да оптимизират операциите си и да запазят присъствието си само в държави, в които има предвидимост и прогнозируемост на бизнеса. България е може би единствената държава в ЕС, в която редът за заплащане на лекарствени продукти с публични средства прави абсолютно невъзможно каквото и да е планиране и прогнозиране на продажби, приходи и разходи както в средносрочен, така и в дългосрочен план“, казва Алексиев.

„Интересното за мен е, че в развиващите се пазари в Африка и Централна Азия, в които консултираме различни проекти, се наблюдава обратният процес – на пристигане на фармацевтичните компании и започване на лицензно производство, въпреки не толкова атрактивната макроикономическа среда. Оттеглянето на фармацевтични производители от българския пазар е тревожен сигнал и е показател за недоверие и чувство за несигурност“, коментира д-р Славейко Джамбазов, управител на консултантската компания НТА.

Той допълва, че офисите на големите фармацевтични компании, освен представителни функции, играят роля и на мост за иновативни здравни политики, трансфер на решения, работа с научни дружества, здравни власти и регулатори, организация и финансиране на пациентски програми, обучения, научни проекти. „Търговците на едро не могат да ги заместят в тези специфични роли и оттеглянето неминуемо ще се отрази и на достъпа на пациентите до лечение“, смята д-р Джамбазов.
Правилата изискват от компаниите да подпишат на здравната каса празен чек, че ще покрият неясна сума в края на годината. Това обезкуражава компаниите да пускат нови лекарства на пазара и да изтеглят от пазара съществуващите.

Дали пазарът на лекарствата на оттеглящите се компании ще намалее може да се съди от първоначалните данни за представянето на GSK. Докато целият фармацевтичен пазар бележи спад от 15% през първото тримесечие на тази година в сравнение с последното тримесечие на 2020 г., портфолиото на GSK отбелязва спад в продажбите от 21%, а още по-рязко това се отразява на лекарствата с рецепта, които са основни в портфолиото на всяка фармацевтична компания. При спад на пазара 13%, свиването при прескрипторните продукти на GSK е 25%.

Въпреки ексклузивните договори и ангажиментите да доставят лекарствата на оттеглилите се компании, търговците на едро с лекарства управляват огромно портфолио от продукти и нямат физическата възможност да се фокусират върху медикаментите само на една компания. Освен това, за разлика от работещите в българските представителства, търговците не получават висок стимул за ръст на продажбите на лекарствата и за по-добро позициониране на компанията. Липсата на офис означава и че България няма да е сред първите на картата на новите лекарства, клиничните проучвания и инвестициите в здравния сектор. Вероятно означава и край на пациентските програми и оттегляне на някои непопулярни лекарства от портфолиото на фирмата.

В тясно професионален аспект се очакват и потенциално безработни служители, които пазарът трудно ще поеме след миналогодишния залп от освободени от GSK, още повече в период на ограничени продажби заради корона кризата.

„От икономическо естество напускането на лекарства и компании води до намаляване на конкуренцията и повишаване на цените, от здравно – до липса на ключови животоподдържащи и животоспасяващи медикаменти за българските пациенти“, обобщава икономистът Аркади Шарков.

 

Petel.bg

loading...
Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *