Арестът беше предшестван от закани за изчегъртване, полицейски репресии и всекидневно сеене на омраза, отстрана на онези, които по стечение на обстоятелствата се оказаха лидери на промяната.
Беззаконието беше поръчано от тогавашния премиер Кирил Петков и извършено от тогавашния вътрешен министър Бойко Рашков. Това беше първият и засега единствен опит през последните 33 години, консенсусът, който отмени политическото насилие през 1990 година, да бъде отменен. Този консенсус не беше отменен, защото ГЕРБ не се поддадохме на тази провокация.
Станахме по-сплотени и още по-убедени, че политическата сила не се съдържа във възможностите на репресивния апарат, а в аргументите и инструментите на парламентарната демокрация. Година по-късно, Кирил Петков вече не е премиер, Бойко Рашков се крие по пернишко и дори не му разлепват плакати, защото леко се срамуват от него, а нашите зали са пълни с хора. Със същите хора, които преди една година отказаха да приемат, че омразата може да бъде държавна идеология.
Онези, които поръчаха и извършиха арестите искаха да заприличаме на тях и да се превърнем в мразеща и търсеща отмъщение секта. Тяхната най-голяма загуба се състоя във факта на нашата устойчивост и усилие да останем българска партия, която е отворена към обществото и не иска да го променя със сила, а да го разбере. Те се счупиха в нас. Изпокараха се.
Омразата, която и днес остава единственият им аргумент, свали собственото им правителство. След това загубиха и изборите. Заедно с тях обаче, загуби и България. През последните 2 години, обществото ни стана по-бедно, по-слабо и по-разединено. Затова е време за следващата ни победа. Тя не се състои в изборните резултати, а във възможността омразата и глупостта да бъдат отменени, като водеща линия на българската политика.loading...
