Течността в белите дробове е сериозен симптом , който може да показва сериозни здравословни проблеми. Пулмологът Едуард Игоревич Ящински разказа какво причинява натрупването на течност в белите дробове и какво да се прави по въпроса.
Какво е това? „Течност в белите дробове“ се отнася до патологично натрупване на течност, което нарушава нормалното дишане. Има два основни вида.
Плеврален излив. В този случай излишната течност се натрупва в плевралното пространство – пространството между белите дробове и гръдната стена. Обикновено всеки има малко количество течност в плеврата. Тя действа като лубрикант и улеснява движението на белите дробове по време на дишане. Но при плеврален излив има твърде много течност.
„Плевралният излив може да бъде под формата на ексудат – богата на протеини течност. Той се натрупва в резултат на възпалителен процес, като плеврит, системни заболявания на съединителната тъкан, рак или белодробно заболяване. Или може да бъде трансудат – воден, невъзпалителен излив, наблюдаван при заболявания на сърцето, бъбреците или черния дроб.“, обясниява Едуард Игоревич Ящинскитерапевт, пулмолог, лекар по ултразвукова диагностика в клиника Лахта.
Белодробен оток. При това състояние течността се натрупва в самите бели дробове, предотвратявайки навлизането на кислород в кръвния поток. Това сериозно нарушава газообмена, пише в. „Доктор“.
Защо се появява течност в белите дробове?
И в двата случая течността се натрупва поради дисбаланс между нейното производство и елиминиране. Причините и механизмите на тази патология обаче могат да варират.
Сърдечно-съдови заболявания
Това е една от честите причини за плеврален излив и белодробен оток. Например, при сърдечна недостатъчност сърцето не е в състояние да изпомпва кръв, което води до повишаване на налягането в белодробните съдове и изтичане на течност в белите дробове и плеврата. Течността в белите дробове може да е следствие и от коронарна артериална болест.
Инфекции
Пневмонията (възпаление на белите дробове) и вирусните инфекции често водят до ексудативни плеврални изливи. В тежки случаи може да се развие остър респираторен дистрес синдром (ОРДС) , придружен от натрупване на течност в белите дробове.
Рак
Белодробните тумори или туморите на плевралния тракт могат да причинят натрупване на течност. Течност може да се образува и поради метастази от рак в други органи и системи, като например гърдата, стомаха, бъбреците, яйчниците или лимфома.
Бъбречна недостатъчност
Бъбреците играят ключова роля в регулирането на водно-солевия баланс. Когато не функционират правилно, водата се елиминира по-малко ефективно от тялото и излишната течност се натрупва в кръвта и тъканите. Това повишава капилярното налягане и увеличава риска от белодробен оток и плеврален излив.
Увреждане на черния дроб
Пациенти с напреднала чернодробна цироза могат да развият чернодробен хидроторакс. Това е специфична форма на плеврален излив. В този случай течност от коремната кухина изтича в плеврата през микроскопски дефекти в диафрагмата.
Белодробна емболия (БЕ)
Това е запушване на белодробна артерия от кръвен съсирек (тромб). В контекста на белодробна емболия, възпалителната реакция и липсата на кислород водят до повишена капилярна пропускливост . Течната част на кръвта (плазмата) изтича от съдовете и част от нея навлиза в плевралната кухина.
Туберкулоза
Плевралният излив е често срещано явление при пациенти с туберкулоза. Той се развива, когато мястото на инфекцията под плеврата е увредено, което предизвиква възпалителна реакция. Кръвоносните и лимфните съдове започват да изпускат течност, която се натрупва в плевралното пространство.
„Кръвта може да се натрупа и в плевралната кухина, което се нарича хемоторакс. Това може да бъде причинено от травма, лъчетерапия или изгаряния. Друго състояние е хилоторакс. Това е натрупване на лимфа в плевралните кухини. Наблюдава се при пациенти с лимфом, карцином и лимфангиолейомиоматоза (анормален растеж на клетки в белите дробове, лимфните съдове и бъбреците)“, казва лекарят.
Симптоми
Признаците, че в белите дробове се е натрупала течност, могат да включват:
– задух – първоначално се появява по време на физическо натоварване, след това в покой;
– кашлица – може да бъде суха или с пенлива храчка, понякога с примес на кръв;
– болка или тежест в гърдите, особено при вдишване;
– хрипове и гърленье при дишане;
– учестен пулс, слабост, изпотяване;
– синкаво обезцветяване на устните и кожата (цианоза) – появява се поради липса на кислород;
– необяснима тревога, безпокойство или чувство, че нещо лошо ще се случи.
Основната опасност от това състояние е, че газообменът е нарушен. Течността предотвратява навлизането на кислород в кръвта, което води до хипоксия. Това може да доведе до остра дихателна недостатъчност и смърт. Възможни са и други усложнения:
Натрупаната течност се превръща в благоприятна среда за бактерии, което увеличава риска от инфекция и абсцес (гнойно възпаление на тъканите).
Белодробният оток увеличава натоварването на сърцето, което може да доведе до спиране на сърдечната дейност.
Без лечение, течността в белите дробове (особено ако се появява често) води до фиброза, при която здравата тъкан постепенно се замества от съединителна тъкан (белегова тъкан).
Диагностика
Обикновено са необходими инструментални диагностични методи:
– Рентгеновата снимка на гръдния кош е един от основните и леснодостъпни методи, които показват натрупване на течности.
– Ултразвуковото изследване на плевралната кухина ни позволява да оценим обема и естеството на течността.
– Компютърната томография (КТ) предоставя по-подробна картина и помага да се установи причината за натрупването на течност.
– ЕКГ, ехокардиография – за оценка на състоянието на сърцето, ако има съмнение за кардиогенен белодробен оток.
„Може да са необходими лабораторни изследвания. Точните изследвания зависят от предполагаемата причина за състоянието. Понякога се извършва торакоцентеза или биопсия – използва се специална игла за вземане на проба от течност от плевралното пространство, за да се определи нейният характер“, коментира пулмологът.
Лечение и профилактика
В ранен етап, когато няма много течност, лекарствената терапия може да е достатъчна.
– Диуретици (обезводняващи хапчета) и лекарства за кръвно налягане. Те помагат за отстраняването на излишната течност от тялото и намаляват натоварването на сърцето. Обикновено се предписват, ако белодробният оток или плевралният излив са причинени от застойна сърдечна недостатъчност.
– Антибиотици. Те се използват, когато течността в белите дробове е причинена от инфекция, като например пневмония.
Когато има твърде много течност, те преминават към инвазивни методи:
– Плевроцентеза (торакоцентеза). Течността се отстранява от плевралното пространство чрез пункция в гръдния кош. Получената течност се оценява с помощта на критериите на Light: нивата на протеин и вътреклетъчната лактатдехидрогеназа (LDH) се сравняват с кръвните параметри. Това позволява да се разграничат изливи (ексудати), съдържащи протеини, от изливи, които не съдържат протеини (трансудати), и да се определи причината за плевралния излив.
– Дренаж. Ако има твърде много течност или плевралните изливи се появят отново, се поставя дренаж (тънка тръбичка), за да се оттече течността.
– Плевродеза. Хирургът запечатва плевралните слоеве заедно, за да предотврати по-нататъшно натрупване на течност. Тази процедура се използва при чести рецидиви на плеврален излив.
„Хирургичната интервенция не винаги е необходима. Зависи от обема на плевралния излив и неговата причина. За да се избегне това, е важно своевременно да се консултирате с пулмолог“, съветва лекарят.
За профилактика , на пациенти от рискови групи (със сърдечно-съдови заболявания и бъбречна недостатъчност) се препоръчва:
– преминават редовни медицински прегледи;
– контролирайте кръвното налягане и нивата на кръвната захар;
– ограничаване на приема на сол;
– откажете се от тютюнопушенето и пиенето на алкохол;
