Неофит Рилски е роден в Банско, такова съобщение се появи в неделя на Фейсбук страницата на Научен архив – БАН. В него се казва:
„През изминалата седмица в общественото пространство възникна спор за родното място на Неофит Рилски. По молба на кмета на гр. Банско г-н Иван Кадев Научният архив излезе със становище по въпроса. Писмо от Неофит Рилски, адресирано до Васил Априлов и Николай Палаузов, съхранявано във фонд 12к на Научния архив, доказва категорично, че българският книжовник е роден в Банско“, бе публикувано във Фейсбук, а съобщението бе подкрепено с горецитираното писмо.
От община Банско часове по-късно го споделиха на официалната си Фейсбук страница, а жителите на курортното градче посрещнаха „новината“ с облекчение. От там обаче признаха, че нямат получено официално становище от Научния архив.
Достоверността на съобщението бе поставено под съмнение от жителите на община Разлог. В същата социална мрежа те изразиха възмущение, че Научният архив се е произнесъл, без да се направи допълнителна проверка на всички съхранени стари налични документи и без да бъде изготвено експертно становище за тях. И това става само седмица след избухналия спор, и то в неделен ден, който за държавните институции е официално почивен.
На въпрос на „Струма” дали община Разлог ще поиска ново преразглеждане, кметът Красимир Герчев каза, че на този етап официално становище от Научен архив няма.
„На този етап никой не е изисквал от нас документи и никой не е правил проверка на това, с което разполагаме. Надяваме се хората, които се занимават с този въпрос, да ни потърсят и да вземат под внимание всички налични документи. Засега в община Разлог не е изпратено официално становище на Научния архив, затова ще изчакаме то да дойде”, каза Красимир Герчев и също изрази възмущение от пуснатото в социалните мрежи съобщение, и то в съвсем кратък период от време – в неделен ден.
Разпространеното във Фейсбук съобщение не фигурира и на официалната страница на Научния архив, няма и връзка към социалната мрежа Фейсбук. На питане на „Струма” дали съобщението е достоверно и действително ли е изготвено такова становище, както и дали са уведомени за него кметовете на двете населени места, отговорът от директора на Научен архив проф. д.и.н. Лизбет Любенова беше: „Моля, изчакайте официалното становище на БАН, което е меродавно“.
От него не стана ясно дали от архива възнамеряват да възложат проверка и да анализират всички налични документи по темата, въпреки че и такова питане бе поставено.
Факт е, че изстреляното в неделя съобщение за пореден път разбуни духовете в социалните мрежи.
Вчера малко след обяд становището във Фейсбук бе свалено.
В края на работния ден вчера обаче на официалната страница на БАН бяха публикувани становищата на две научни звена. В тях се сочи като родно място на Неофит Рилски град Банско, но и в двете е посочено, че най-ранните сведения посочват като такова село Баня. И в двете становища е посочено, че събраните документи по недвусмислен начин доказват, че Банско е родното място на Неофит.
Едното становище е на Научния архив на БАН, където във фонд 12 се съхранява документ, в който възрожденецът собственоръчно посочва града, в който е роден, а именно Банско. В становището на БАН е уточнено, че в Банско-Разложкия край не са останали документи, които по категоричен начин да доказват родното му място и годината на раждане. В него също е посочено, че всички съвременници на поета са посочили като такова село Баня.
През 1881 година, която е годината на смъртта на Неофит, неговият ученик Паисий публикува първата самостоятелна биографична скица на своя учител и посочва за родно място Банско. 10 години по-късно Рачо Косев отпечатва по-пълна биография и отново се връща към село Гулиева Баня. Едва през миналия век, през 1926 година, отношение по спора взима проф. Ив. Шишманов, който въз основа на косвени данни от писма на банскалии и на по-късна публикация на К. Иречек коригира твърдението за Баня и се връща към Банско. В следващите години се застъпват противоречиви данни в редица публикации на различни автори.
В становището на БАН е посочено, че съществуват и други свидетелства в полза на Банско, които изиграват роля за решаване на проблема. Визира се писание на Димитър Молеров, публикувано под заглавие „Иконопис в Банско“. В него разказва за дядо си Димитър, който трябвало да напусне Банско и да отиде в Рилския манастир с баща си да рисува икони. Неговият най-добър приятел Никола Бенин (Неофит Рилски) избягал от вкъщи, тъй като родителите му не го пускали. Искал да се учи на молер. В становището са посочени заключенията на Румяна Радкова от 1972 г., която се базира на документи от личния архив на книжовника, съхранявани в Научния архив на БАН, и по недвусмислен начин доказва, че родното място е Банско.
Много подробно е становището на Института за исторически изследвания, който цитира редица проучвания, в които отново недвусмислено се доказва, че родното място на Неофит Рилски е именно Банско.
Интересен е фактът, че точките в полза на Баня са повече, отколкото в полза на Банско, признато за родното му място. Мнението се поддържа освен от обявените вече негови съвременници Григорович и Иречек, а и от Д. Маринов – също съвременник и ученик на Неофит, авторът на биография за Неофит – Рачо Косев, който е използвал устни сведения на монаси от Рилския манастир, изследователите на просветното дело у нас Никола Ванков и И. Мирчев. Списъка допълват още трудове на А. Теодоров-Балкан от 1896 г. и на Баньо Ангелов от 1924 г. В становището се посочва, че спорът за родното място е подновен отново през 1944 година.
В полза на Банско, че той е родно място на Неофит, се посочва в първата му биография, написана от неговия ученик проигумен Паисий. Това се подкрепя по късно от Ив. Шишманов, който прави анализ на спора, позовавайки се на писма на съвременници от Банско. Тази теза подкрепя през 1972 година и Румяна Радкова, която пише, че родното място е Банско, но в монографията си за просветната дейност на Неофит Рилски от 1975 година пише: „В Банско не може да се открие абсолютно никаква документална следа за семейството му“. Въз основа на това Радкова излага твърдение, че няма сигурни доказателствени материали за родното място и рождената дата на Неофит.
Последният извод е на Научния архив, който предоставя няколко документа по спора и излиза с извода, че самият Неофит, както и негови съвременници са го смятали за банскалия. Сред документите на архива е автобиографията на Неофит и неговият дневник, в които той не е посочил кое е родното му място. Другият документ е публикуваното в социалните мрежи писмо с почерка на Неофит. В него се говори за Пирин. Самият той пояснява че „там е моето отечество“ и в тази планина лежи „село великое Банско, в което сам ся родил аз и воспитал“. Другите два документа са писма на Лазар Герман до Неофит и от негови „съотечественици от Банско“.
В крайна сметка публикуваните вчера официални становища на двете научни звена на БАН почти повтарят вече известните проучвания, без да отричат противоречията в различните тези.
Потърсен за коментар, кметът на Разлог Красимир Герчев каза, че не се е запознал със съдържанието на становищата и не може да коментира, но бе категоричен, че е необходима сериозна научна дискусия по темата.
Struma.bg
