Около и в самото езеро Рупкунд в индийските Хималаи има разпръснати няколкостотин тела, което му спечелило прозвището „скелетното езеро“. Местните предания разказват историята на древна група хора, попаднали в планинска градушка. Анализът на възрастта и генома на костите обаче разкриват нещо много по-странно и по-трудно за обяснение – между някои от жертвите има 1000 години разлика и са с много различен произход.
Разположен на 5 000 метра над морското равнище, Рупкунд се намира по-високо, от която и да е планина в Западна Европа или САЩ, така че стигането до там далеч не е лесно. Освен това напречно е само 40 метра. Въпреки това, трябва да има нещо, което да го е направило привлекателно, защото когато екип от учени от много университети взели проба от геномната ДНК от 38 скелета на Рупкунд, те открили три много различни етноса.
Както се очаквало, повечето били индийци, но ДНК-то на 14 други останки разкрива, че произходът им е от източното Средиземноморие, най-вероятно от някой гръцки остров. Произходът на един от индивидите изглежда е бил от Югоизточна Азия, което почти толкова далеч в обратната посока.
Освен това, радиовъглеродното датиране показа, че местните жители са починали преди повече от 1000 години, докато останалите много по-скоро – вероятно около 1800 г. сл. н. е. Още по-странно е, че по-старата група изглежда е дошла от много части на Индия, с най-малко два века разлика между най-старите и най-младите.
„Чрез използването на биомолекулярни анализи, като например на древна ДНК, стабилна изотопна диетична реконструкция и радиовъглеродно датиране, ние открихме, че историята на езерото Рупкунд е по-сложна, отколкото някога сме очаквали, и повдига поразителния въпрос как мигрантите от източното Средиземноморие, които са изключително нетипични посетители за региона, са починали на това място само преди няколкостотин години“, каза професор Дейвид Райх от Харвардското медицинско училище в изявление от 2019 г.
Заключенията, публикувани в списанието Nature Communications през 2019 г., отбелязали първия доклад за успешното събиране и анализиране на древна ДНК на целия геном от Индия. ДНК рядко оцелява добре в горещ климат, а високопланинското езеро е едно от малкото места на субконтинента, които са достатъчно студени, за да го запазят.
Констатациите били толкова невероятни, че Райх и съавторите ги проверили отново, като тествали изотопите на костите, потвърждавайки големите вариации в диетите им и вероятните места на произход.
Една част от местните истории наистина изглеждат верни – някои от черепите, открити на мястото, показват наранявания, съответстващи на удари от силна градушка, и почти половината са жени. И все пак никой от избраните за изследванията не е свързан с другите. Авторите смятат, че това са били поклонници, отивали към близкия храм. Това, което учените не могат да си обяснят е присъствието на друго население./Vesti.bg
