Сензационно! Виолета Попова от Гоце Делчев: От години сънувам един и същи сън! Под пътя за Делчево има стар древен град!

„Имах сън, един и същи, който сънувах десетки години- от дете до 1994 година ,когато купихме имот в Горните минерални бани в село Огняново. Сънят ми беше следния: Вървя по път от макадан, леко стръмен, от ляво на пътя ,в дълбокото дере тече река, в която се отразава слънцето. Над реката е разположена висока планина. Вървя бавно и си казвам, че това е пътя за Делчево. Поглеждам от дясно, виждам три стъпала, по които слизам и попадам в древен град, с паднали колони и капители, но не виждам хора. В момента,когато  задавам въпрос, кой е този град,с е събуждам.Сънят винаги е започвал и завършвал по един и същи начин. Така и не успях да науча кой е този град. Говорила съм с местни хора,казвали са ми,че там,към Делчево, има останки от древен град, но не съм отивала да го търся.Така,че има защо да обикалят иманяри… Споделяла съм с човек занимаващ се с езотерика. Казвал ми е, че съм живяла  в този град, това ми е подсказвал съня .Но на хипноза не посмях да се подложа.

Мариела от Гоце Делев пише на Виолета по темата: Според мен нещо ви свързва с това място, все пак гените/кръвта се предават, с тях и информацията. И мен би ме било срах да се подложа на хипноза. А спомняте ли си в кой момент спряхте да сънувате този сън и свързвате ли това с някакво събитие? Извинявайте, че ви разпитвам толкова настойчиво, аз много се интересувам от всичко свързано със сънища и интуиция.

Виолета отговоря : Когато купихме имот в Горните минерални бани-Огняново започна съня. Това предполагаше връщането ми в родния край. А повече от 10 г .живея в Г.Делчев,в който град съм родена,но го напуснах отдавна.

Разбрах и още един факт свързан с реката,която вече я няма на повърхността. Но тя съществува и тече в два  подземни ръкава. Единият тече в южна посока – към Гърция,а другият излиза до р-т “Воденицата” .Като отида там се чувствам прекрасно и спокойно. Свалям сякаш всичкото напрежение,което не съм могла да разговаря от себе си.И не си въобразявам.Наистина се чувствам така, довършва разказът си Виолета.