Заради промените в климата у нас зачестяват неблагоприятни явления като интензивни валежи и опустошителни градушки.
Все по-чести са горските пожари, засушаванията и силните гръмотевични бури. Това обясни пред „Монитор“ климатологът Симеон Матев. Така, ако допреди 20-30 години сме имали 20 дни с интензивни валежи, сега те са се увеличили с 25%.
„Радвам се, че докладът на ООН за промените в климата, който бе публикуван преди дни, предизвика толкова полемики в обществото.
У нас също се отчитат екстремни прояви на природата
Те са свързани с глобалното затопляне, което създава благоприятна среда за по-мощни бури, по-интензивни извалявания, като по този начин се нанасят по-големи щети върху икономиката и човешкия живот като цяло. Но ако трябва да бъдем честни, докладът не казва нищо ново. Единствено статистическите данни са нови, но не и неочаквани, като отново се потвърждава глобалното затопляне, на което сме свидетели от години. В доклада се споделя мнението, че човек има роля в глобалното затопляне. Но забележете, никъде не се казва колко е тази роля“, обясни Матев. Той изтъкна, че човек влияе по много начини на климата. Най-голямо е обаче влиянието му от енергетиката. Причината е, че за да получим енергия, използваме фосилни горива, които пък отделят в атмосферата огромно количество въглероден двуокис.
„Всъщност докладът на ООН се позовава на доказателства от 14 000 научни статии. В част от тези статии се констатира, че има пряка връзка между количеството въглероден двуокис и температурата. Тази зависимост продължава и до днес. Затова са свързани и желанията на много правителства, има много политики, насочени точно към намаляване на тези фосилни горива. Но въпреки че фактите в доклада са известни отпреди 10 години, няма още някакви сериозни мерки. Просто този път е заявено по-категорично, че вече е невъзможно да спрем някои процеси, като топенето на ледените шапки, повишаването на нивото на световния океан“, коментира климатологът.
Според него глобалното затопляне се наблюдава у нас в много проявления. Едно от тях е, че за последните 30 години средната температура се е повишила. За 120 години пък глобалната температура на Земята се е повишила с 1,1 градуса.
„Имайте предвид, че в геоложката история на Земята, която е от около 4,5 млрд. години, температурите не са играли кой знае колко в сравнение със сегашните.
Имаме, общо взето, 10 градуса нагоре или надолу спрямо сегашните
Но тези 1,1 градуса само за 120 години будят тревога, защото се смята, че тази промяна е доста съществена“, обясни Симеон Матев. Затопля се и морската вода. Според данните за 30 години в Черно море тя е станала с 1,5-2 градуса по-висока. Според Матев, ако през 80-90 години най-често температурата на водата е била 24-25 градуса, то сега това се смятало едва ли не за провал на летния сезон. Според Матев затоплянето на водата може и да е добре за туризма ни, но нанася поражения върху флората и фауната на морето.
Заради глобалното затопляне се повишава и нивото на световния океан. Това става чрез топенето на ледените шапки на Гренландия и от части на леда в Антрактида. От друга страна, ледът в Северния ледовит океан плува във водата и не оказва влияние върху нивото на световния океан, но пък се отразява върху климата на цялата земя. Според експертите покачването на нивото на световния океан е проблем, защото голяма част от населените места са в близост до бреговете и едно повишаване с метър до 2100 година, каквито са прогнозите, ще потопи много жилища.
„При нас покачването на нивото няма да окаже голямо влияние, но ние имаме само 378 км брегова ивица и на фона на световната е нищожно парче земя. Освен това голяма част от бреговете ни са близо до хълмисти и планински райони, които ще защитят територии“, каза още Симеон Матев.
Големи промени заради затоплянето експертите отчитат и в планините. Те са по-осезаеми дори от равнините. Причината е, че
валежите в планините намаляват с 25%
отделно се променя и разпределението им. Например, ако преди в планините сме имали повече валежи през зимата, сега са предимно през пролетта. Увеличават се дните, в които валежите стигат екстремни стойности – повече от 25-30 литра на кв.м. Това усилва ерозията и може да предизвика наводнения заради неподходяща инфраструктура.
Температурите там също са по-високи. По северните склонове на Пирин пък буковата гора е започнала да завзема територии, по-високи с 200 метра надморска височина в сравнение от преди 30 години.
„Тоест широколистната гора се изкачва във височина. Това показва, че температурата се променя. Отделни букови формации вече се наблюдават на 1700-1800 метра, а преди беше на 1600 м. Иглолистни дървета пък вече се наблюдават на 2400-2500 м, а преди там бяха полупустинни зони“, обясни Симеон Матев. Той изтъкна, че промените в климата не са от днес, но сега се случват буквално пред очите ни. Така например само преди 10 000 години на около 2000 м надморска височина в Рила и Пирин е имало ледници.
Всяка година
у нас регистрираме и поне по едно торнадо
Но такива според Матев е имало и в началото на 20 век и не е нещо ново за страната ни.
„Вярно е, че торнадото е опасно явление, причинява огромни щети, не рядко взема и човешки жертви, но не е ново за страната ни. Дори в архивите има описание на торнадо във Варненския залив през 1902 година как фуния се спуска от небето и засмуква част от водата, тя се изпарява в атмосферата, след което засмуканите риби падат като рибен дъжд в някои квартали. Вярно е, че сега имаме повече регистрирани такива явления, но това може да се дължи на факта, че сме много по-информирани и ако видим нещо необичайно, можем да го снимаме веднага с телефона си“, каза още Симеон Матев.
Лятото по-дълго и топло
Оказва се, че глобалното затопляне не променя кой знае колко сезоните у нас, но що се касае до средната продължителност, климатолози смятат, че летният сезон настъпва вече по-рано – от май, и продължава до септември. Зимата пък се скъсява.
„Най-голяма промяна претърпява лятото, когато температурите са се повишили най-много през последните 30 години. Но трябва да се разграничи климатичната и метеорологичната граница на сезоните. Климатичната е строго определена. Метеорологичната пък се определя от времето през годината, което зависи от атмосферната циркулация. Понякога пролетта настъпва още в края на януари, друг път времето е зимно през март“, обясни Симеон Матев.
Киви вече успешно вирее у нас
В по-топли региони на страната киви се оказа успешен вид на наша територия, обясни климатологът. Колкото и да се повишавали температурите обаче, веднъж на няколко години у нас има късно пролетни застудявания или рано през есента. Тогава температурата пада под 0 градуса, което не позволявало на южни растения да виреят по нашите ширини.
„Но пък тези застудявания у нас стават все по-редки, така че нищо чудно след 50-60 години да ги няма и по-южни растения да се развиват успешно у нас“, обясни Матев./monitor.bg
