По-високи заплати предвижда приетият бюджет 2021

По-високи заплати предвижда приетият бюджет 2021

Приоритетите на Бюджет 2021 са политиката по доходите, образованието, политиката в областта на здравеопазването, социалната политика, пенсионната политика и политиката в областта на отбраната, съобщават от пресцентъра на Финансовото министерство.

Предвижда се увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази през 2022 и 2023 година.

През 2021 г. ще бъде постигнато планираното удвояване на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти спрямо 2017 г., като за целта са разчетени 360,0 млн. лв. за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците и увеличение на възнагражденията с 57,8 млн. лв. за непедагогическия персонал. За 2021 г. са планирани целогодишно средства за осигуряване на увеличението с 30 на сто от 01 август 2020 г. на разходите за персонал на системите на органи и администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, в т.ч. за служители на първа линия, които бяха включени в социално-икономическия пакет на правителството.

Бюджет 2021 предвижда и увеличение с 10 на сто на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономически мерки на правителството. За 2021 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

През 2021-2023 г. ще продължи реализирането на мерките, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители, като база за осигуряване на обхвата и качеството в предучилищното образование за постигане на по-високи образователни резултати, прилагане на интегрирани политики за превенция на отпадането от училище, с фокус върху децата и учениците от уязвимите групи и за успешно реализиране на пазара на труда.

Политиката в областта на здравеопазването е насочена към осигуряване на качествено и ефективно посрещане на здравните потребности на гражданите, чрез подобряване на достъпа, повишаване на ефективността на системата и справедливо разпределение на ресурсите спрямо потребностите на населението с основен фокус осигуряване на адекватна готовност на здравната система в условията на продължаваща епидемична обстановка, причинена от разпространението на COVID-19 с оглед гарантиране предоставянето на пациентите на необходимата медицинска грижа, като същевременно се предпази здравето на работещите.

В Бюджет 2021 са осигурени допълнителни средства, както следва: 474,0 млн. лв. за увеличение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 94,0 млн. лв. за увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1200 лв. на 1 440 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 884,2 млн. лв. за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7 на сто, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5 на сто; 318,0 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до март 2021 г. включително.

За 2021 г. разходите за отбрана възлизат на 1,69 на сто от БВП, което е с 0,05 на сто от БВП повече от референтния процент на разходите към БВП по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 година.

В Бюджет 2021 са предвидени еднократни трансфери за подпомагане на общини с население под 30 000 жители, които нямат достъп до общата изравнителна субсидия, съгласно механизма за нейното разпределение през 2021 г. Това са основно общини, при които е отчетено намаление на приходите от данък върху недвижимите имоти с повече от 5 на сто и на приходите от туристически данък с повече от 15 на сто по данни от отчета за касово изпълнение на бюджетите им към деветмесечието на 2020 г. спрямо отчета им за същия период от предходната година.

Министерството на финансите очаква в края на периода държавният дълг да достигне до ниво от 38,9 млрд. лв., респективно съотношението на държавния дълг спрямо БВП да нарасне от 25,6 на сто към края на 2021 г. до 28,2 на сто в края на 2023 година.

Предвижда се темпът на нарастване на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ да бъде в диапазона от 27,5 на сто от БВП през 2021 г. до 29,4 на сто от БВП в края на 2023 година. Независимо от повишената стойност на относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП, той остава далеч под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 на сто, което ще гарантира запазване на равнището на ниска държавна задлъжнялост на България сред 28-те държави-членки на ЕС.

Към законопроекта за държавния бюджет за 2021 г. се предлагат и промени на показателите по държавния бюджет за 2020 година.

С проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2020 г. се предвижда, от една страна, намаление на неданъчните приходи по държавния бюджет в нетен размер на 895,0 млн. лв., и от друга, увеличение на разходите по държавния бюджет в размер на 840,7 млн. лв., с което бюджетното салдо по държавния бюджет за годината се предвижда да бъде отрицателно в размер на 5 187,2 млн. лв. (4,4 % от прогнозния БВП). Изготвените разчети за основните параметри по консолидираната фискална програма предвиждат бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5 249,5 млн. лв. или 4,4 на сто от прогнозния БВП.

Мерките, свързани с пандемията от COVID-19 за сметка на националния бюджет и на пренасочен ресурс от Оперативните програми на ЕС, в годишен план са в размер на около 2,4 на сто от прогнозния БВП, посочват от финансовото министерство. Тези разходи и загуба на приходи са пряко следствие на извънредните обстоятелства, при които се изпълнява бюджетът през настоящата година. Елиминирайки влиянието на мерките, свързани с пандемията от COVID-19, дефицитът по консолидираната фискална програма за 2020 г. възлиза на 2 на сто от прогнозния БВП.

При приходите за периода 2021-2023 г., изразени като процент от БВП, се наблюдава тенденция за спад от 38,3 процента до 37,6 процента, а в номинален размер те се увеличават, като от 47 645,2 млн. лв.

За 2021 г. се очаква да достигнат 52 423,8 млн. лв. през 2023 година.

Бюджетът за 2021 г.: Дефицит и нов дълг до 4,5 млрд. лв.

Разходите за периода 2021-2023 г., изразени като процент от БВП, бележат спад от 42,2 на сто до 39,6 на сто и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за бюджетното салдо. В номинален размер разходите се увеличават, като от 52 532,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 54 963,8 млн. лв. през 2023 година.

Дефицитът по Консолидираната фискална програма /КФП/ (на касова основа) показва тенденция на намаляване от 4,4 на сто от БВП през 2020 г. (ревизирана оценка) до 1,8 на сто от БВП през 2023 година. Ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от временните COVID-19 мерки, предвидени за 2020 и 2021 г., дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила, като варира между 1,5 и 2 на сто от БВП, посочват от Финансовото министерство.

През 2020 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5,2 на сто от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит в размер съответно на 5 на сто от БВП за 2021 г., 1,9 на сто за 2022 г. и 2,3 на сто от БВП за 2023 година.

При отчитане на въздействието на временните приходни и разходни мерки, свързани с предотвратяване разпространението на COVID-19 в страната и ограничаване последиците от кризата, дефицитът на сектор „Държавно управление“ за следващата година се очаква да бъде в размер на 2,5 на сто, пишат от МФ.

През следващите две години ефект върху салдото оказва и придобиването на бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада и придобиването на нов тип боен самолет, като при елиминиране на тези еднократни разходи, дефицитът на начислена основа спада съответно до 1,8 на сто и 1,3 на сто от БВП за 2022 г. и 2023 година.

В областта на данъчната политика в средносрочен план се предвижда запазване на данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица.

loading...
Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *