Очаква се до април да се пробие тунел „Железница“

Очаква се до април да се пробие тунел „Железница“

„До април се очаква да бъде пробит тунел „Железница“ на автомагистрала „Струма“, който е най-дългият, строен у нас – 2 километра. Вече около 1800 м са прокопани и в двете тръби.

Прави се първичната облицовка, на места има и вторична. Усилено се работи и по второто платно преди тунела на виадукта, който се изпълнява чрез потактово избутване“.

Това обясни министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова в ефира на NOVA. Усилено се работи по първите три участъка на АМ „Хемус“, като на места е започнато полагане на асфалт. Работи се и на пътя Мездра-Ботевград.

Строителите са започнали да пробиват двата тунела по обхода на Лютидол. Стартирана е работата и по обходите на Новачене и Скравена. Усилия се полагат и по отсечката от Калотина до Драгоман. Проектира се и АМ „Черно море“, която е важна за Черноморието.

Около 480 потенциално възможни срутищни процеса се наблюдават по републиканската пътна мрежа. АПИ и пътноподдържащите фирми правят обход на участъците, в които има риск и реагират превантивно.

На среща в агенцията с представили на научната общност от висши технически учебни заведения и БАН е взето е решение да бъде подпомогнат процеса при оглед и установяване на рискови процеси.

Към момента в България има 2178 свлачища, които са регистрирани и се наблюдават. На 225 от тях са монтирани контролно-измервателни системи. Изпълнява се проект за монтаж на още 26.

По-трудно е при срутищата, където се получава внезапно срутване на скална маса, породено от преовлажняване, замръзване или размразяване. Възможно е поставянето на датчици на големи скални масиви, които дават данни за отклонение в движение.

„Те се следят от експертите. В България такива има на Мадарския конник. Чрез тях учените могат да предприемат или предпишат укрепване. Там, където се констатира рисково срутище, нестабилните скални маси се обрушват. С пилотен монтаж на датчици ще се прецени дали може да се следят процесите по скалните масиви над републиканската пътна мрежа“, посочи Аврамова.

Аврамова коментира и цените за изграждане на магистрали в България и в други европейски страни. Цената на километър зависи от терена, геоложките проучвания, от това дали е в планина или в поле, броя на съоръженията, какви материали се ползват, от цената на труда.

В отговор на твърденията, че у нас се строи скъпо, тя цитира анализ на КСБ, в който са дадени статистически данни – цената за километър магистрала в България е 3,1 млн. евро. За сравнение в Румъния е 6,43 млн. евро/км, в Словения – 7,24 млн. евро/км, в Гърция – 10,28 млн. евро/км, а в Германия – 8,65 млн. евро/км.

Ремонтът на 52-километровия участък на магистрала „Тракия“ е разделен на три, за да не затрудняваме трафика. 12 км вече бяха ремонтирани в края на 2020 г. От оставащите 40 км, започна работа по 16,5 км.

Плановете са да успеем да завършим целия участък преди летния сезон. В отговор на въпрос за цената на ремонта магистралата, Аврамова напомни, че 70 млн. лв. струват строително-монтажните работи за 16,5 км в двете платна.

Тя е по-висока от вече ремонтираните 12 км, защото ще се стабилизира пътната основа и ще се извършват по-тежки строително-ремонтни дейности по конструкцията. Цената за останаващите 23,5 км ще се изчисли след като се направи технологичен проект и количествено-стойностна сметка.

„Като политик бих казала, че вече е започнала предизборната кампания и, видно от случващото се, опонентите на правителството ще атакуват неговите добри политики, една от които е изграждането на инфраструктура. 110 километра магистрали се строят в момента, 810 км вече са построени през годините“, посочи Аврамова.

Министърът подчерта, че държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД има сключени договори за текущ ремонт и поддържане на АМ „Тракия“, 89 км от АМ „Хемус“, АМ „Струма“ и АМ „Марица“ след търгове по реда на Закона за обществените поръчки. И по тях се възлагат ремонтите, включително на АМ „Тракия“. В договорите са декларирани и подизпълнителите.

„Другият вариант на възлагане – чрез ин хаус, е европейска директива, транспонирана в закона, и такава практика има във всички европейски държави“, посочи още Петя Аврамова.

Тя допълни, че това е начин, по който АПИ е преценила, че може да съкрати срокове, години обжалване на поръчки и да ускори темповете на строеж в България.

„Обществените поръчки понякога отнемат години. Ускоряваме темпа на изграждане на магистралния пръстен в България, законът дава тази възможност“, посочи министърът.

Аврамова бе категорична, че изграждането на инфраструктура е една от успешните политики на правителството на премиера Борисов. „Усилията, които сме полагали през последните години, са успешни и това е видимо за хората”, посочи тя.

loading...
Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *