Носителят на „Златен Хипократ” д-р Георги Димитров: В условията на пандемия няма лоша ваксина, стига да е одобрена от FDA или EMA

Носителят на „Златен Хипократ” д-р Георги Димитров: В условията на пандемия няма лоша ваксина, стига да е одобрена от FDA или EMA

Синът на началника на хирургично отделение в МБАЛ – Благоевград д-р Димитър Димитров – Георги, беше сред 9-имата млади лекари, завършили Медицинския университет в София с наградата „Златен Хипократ“. Той бе удостоен с приза, който се връчва само на пълните отличници на тържествена церемония при полагане на Хипократовата клетва на 477 млади лекари от випуск 2020. Заради пандемията от Ковид-19 в анатомичната аула на Медицинския факултет към университета присъстваха само 9-имата пълни отличници, а останалите им колеги положиха клетвата онлайн от домовете си и се виждаха на специална видеостена в залата.

Д-р Георги Димитров е един от малкото българи, преминали обучението си на английски. Това е трето висше на 30-годишния лекар, който преди това е завършил медицинска генетика в Англия и магистратура по молекулярна онкология в Империал колидж в Лондон. Средното си образование завършва в Израел, където заживява от 5-годишен с родителите си д-р Димитър Димитров и д-р Виктория Димитрова. Знае 4 езика – иврит, английски, български и руски.

– Д-р Димитров, какво стои зад наградата „Златен Хипократ“, с която бяхте отличен при завършването на МУ – София ?

– Много труд, постоянство, малко късмет и талант.

– Защо решихте да учите медицина?

– Аз узрях за нея. Вече имам две други висши образования в тази научна сфера. Поемане по пътя на клиничната медицина беше натуралната прогресия.

– Кога Ви беше по-трудно – да следвате в Англия или в България?

– Със сигурност в Англия, а особено в Империал колидж – Лондон. Изискванията там са много високи, а така също и натоварването. В допълнение, тогава още не притежавах този опит, който ми облекчи следването в България. Една тъжна разлика е, че в британските университети има проследяване и интерес към кариерното развитие на техните висшисти, докато в България това не съществува.

– Какво е да си студент в Англия? Разкажете малко повече за обучението си в двата университета и за специалностите, които сте завършили там?

– Като студент в Англия забелязах, че има хармонична връзка между професорите и младите колеги. Организацията е такава, че позволява максимално придобиване на практичен опит и усвояване на теоретични знания. Всеки студент има професор, към когото, ако има нужда, може винаги да се обърне за съвет – бил той професионален или на лична основа. Като цяло двата университета са на челни позиции в ранглистата на топуниверситетите в Европа и света, с до 95% реализация в избраната сфера след дипломиране до една година от завършване. Аз изучавах генетика в Лийдс, която и сега ми дава знания и умения да работя в сферата на генното инженерство, включително и да работя с Next generation sequencing (NGS). Имах привилегията да завърша магистратурата си по молекулярна онкология и ракова биология в Империал колидж – Лондон. Това включваше и разработката на две дисертации, свързани с онкогенезата на рака на гърдата и модерните индивидуални и таргетни подходи на лечение. Основните научни бази ми бяха болниците „Хамърсмит” и „Черинг Крос” в Лондон.

– Говорите 4 езика. Кой беше първият, който научихте?

– Българския е първият език, на който съм се научил да говоря, но иврит ми е първият език на академично ниво.

– Къде учихте български език? Кой беше учителят?

– Учил съм го неформално и го знам благодарение на баща ми.

– Като генетик и лекар, какво е обяснението Ви за този нов вирус Ковид-19?

– Ковид-19 не е вирус, а спектър от болести, причинени от вируса SARS-CoV-2 (както СПИН от HIV). Като цяло коронавирусите са семейство от вируси, с които сме се сблъсквали досега векове наред, по принцип те причиняват баналните настинки. SARS-CoV-2 в момента е най-новият член в това семейство и за съжаление той, за разлика от неговите събратя, има потенциала да причинява тежки синдроми като ARDS, MIS-A и тромбофилия. Геномната му секвенция беше публикувана в GenBank през януари 2020 г. Сравнителният геномен анализ показва, че има почти 79% и 50% идентичност с SARS-CoV-1 и MERS. Изследвания показаха, че случайните мутации и рекомбинацията са два основни източника за генетично разнообразие и генезата на този вирус. Ако ме питате дали това е лабораторен инцидент или природна случайност, само ще кажа че засега няма конкретни доказателства за лабораторен източник.

– Какви са Вашите наблюдения при лечението на Ковид-19?

– В началото на пандемията в целия свят беше пълен хаос. Нямаше никакви гайдлайни и протоколи за дефинитивни диагностични и лечебни подходи. Бяха предложени погрешни терапевтични подходи от Китай, които включваха ранно интубиране, за което сега знаем, че е свързано с по-висока смъртност. Една година по-късно все още нямаме конкретна противовирусна терапия, но вече имаме специфични критерии и представи за терапевтични прозорци, за прилагане на различните поддържащи терапии. Това доведе към подобряване на прогнозата при тези пациенти. По време на пандемията имах възможност да изкарам 3 американски сертификата, свързани с подходи към диагностиката и лечението на Ковид-19, които ми помогнаха да систематизирам фактите в клиничната практика. Трябва да разчитаме на прилагането на медицина, обоснована на доказателства, за да постигнем най-добрия резултат с най-малко щети. Засега само три подхода имат тази подкрепа. Основният препарат, който е доказан, че значително намалява смъртността, е дексаметазон. Но той трябва да се дава само в определен момент. Защото преждевременното му прилагане ще потисне имунната система и може да удължи страданието на пациента. За пациенти с повишени индикатори на активирана коагулационна система (като фибриноген и D-dimer) и съответните риск фактори е доказано, че имат нужда от антикоагулантна терапия, за да намалят риска от усложнения, причиняващи запушването на съдове. За тази цел има най-много данни за ползването на нискомолекулярни хепарини. Трето, неинвазивна кислородна терапия трябва да се прилага при пациенти с под 93% насищане на кислород в кръвта и манифестация на задух, нова болка в гърдите, а така също и остра промяна в нервнопсихичното състояние. Данните показват, че насищането трябва да се държи в границата между 92-96%, като се има предвид, че над и под тези граници може повече да вреди, отколкото помага. Знам, че е обобщено, но не мисля, че тук е мястото за по-дълбоко дискутиране на различните подходи. Ще наблегна пак, че досега само за тези три вида лечение има достатъчно научни доказателства за ефикасността им. Всичко друго предлагано е експериментално.

– Имате ли преки впечатления от лечебния процес в ковидните отделения в България?

– В началото на пандемията България не се различаваше от Запада откъм терапевтичен подход за Ковид-19. За жалост подходите тук не са се променили много оттогава. Моите впечатления от две различни Ковид отделения са, че няма адекватна организация и стратификация на болните. В действителност много малко лекари прилагат световните протоколи, които са обосновани на рецензирани доказателства. А вместо това разчитат на „клиничен опит” или „усет”. Проблемът е, че всеки има различен „опит” и като цяло има липса на унифициран подход за лечение на пациенти с Ковид-19. За съжаление има и прекалено голяма разлика в лечебните протоколи не само между различните институции, а така също и между лекарите в едно и също лечебно заведение. Използват се тежки антибиотици (като меропенем, цефепим и левофлоксацин) за профилактика на бактериална суперинфекция, а този подход никъде не е описан, даже обратно – критикуван е поради висок риск от появата на антибиотично резистентни организми в бъдеще. Това означава, че след няколко години хората ще умират от „банални” бактериални инфекции поради тази широка антибиотична резистентност вследствие на сегашното необосновано използване на тези препарати.

– Кога според Вас ще утихне разпространението на Ковид-19?

– За жалост, както многото други респираторни вируси, голяма е вероятността  SARS-CoV-2 да остане с нас завинаги. Но благодарение на новите ваксини е въпрос на време (1-2 години) нещата да се нормализират. Всичко зависи от ваксинационната програма в държавата и желанието на хората да защитят не само себе си, но и обществото.

– Какво мислите за процеса на ваксинация в България? Ако сравняваме с Израел и Англия, ние изоставаме драматично. Защо?

– Интересното е, че в държави извън ЕС ваксинацията върви с изключително висок темп, като до момента ваксинираните във Великобритания са около 30% от населението, в Израел вече половината, а в САЩ около 15%. За жалост ЕС буксува поради няколко причини, включващи забавяне на доставката на ваксините, липса на адекватна логистика, дезинформация, а така също и антиваксерско настроение. Като цяло България не прави изключение и до момента само около 3% от населението е ваксинирано, а тъй като тя е малка държава, това го прави още по-фрапиращо. За жалост има лекари, които открито поставят под съмнение ефективността и безопасността на наличните ваксини, които те базират върху лични мнения, неподкрепени от рецензирани научни данни. Аз само мога да кажа, че в условията на пандемия няма лоша ваксина. Стига да е одобрена от FDA или EMA.

– Обучението по медицина продължава през целия живот, а Вашите 3 образования и 4 езика Ви отварят широко вратите за професионална реализация. Къде планирате да приложите знанията си?

– За момента разглеждам всички опции. Като цяло бих искал да остана в България, но поради повече възможности за кариерно и научно развитие на Запад активно обмислям този вариант. Даже след няколкомесечен процес на подаване на документи и взимане на изпит вече имам пълен лекарски лиценз във Великобритания.

– Какво е Вашето хоби? Как релаксирате?

– Може би е клише, но медицината ми е и хоби. Както е казал Конфуций: „Намери си работа, която ти харесва, и никога няма да ти се налага да работиш”. Иначе още от тийнейджърските си години свиря на китара, и досега разпускам с композиция на музика.

– Има ли други сфери извън медицината, които Ви вълнуват?

– Модерната история, основно всичко, включващо Втората световна война. Иначе от няколко години допълнително членувам в една хуманитарна организация, наречена Ротари. Даже в момента съм вицепрезидент на Ротаракт Банско-Разлог. Идеята на тази организация е осъществяване на различни благотворителни проекти в полза на обществото. Много се гордеем, защото въпреки пандемичната обстановка успяхме да дарим коледна вечеря на над 130 семейства в 14 населени места в общините Разлог и Банско. Дарение беше направено и на Дома за хора с увреждания в с. Долно Драглище.

loading...
Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *