На 7 декември се навършват 112 години от рождението на великия ни съгражданин Никола Йонков Вапцаров

По този повод, на 7 декември в 10.30 часа, пред паметника на поета в центъра на гр.Банско, с полагане венци и цветя ще си спомним за него и ще отдадем почит пред паметта му.

Безсмъртният Вапцаров – наследник на Христо Ботев, Христо Смирненски, Гео Милев, Маяковски… Велик поет-комунист, който, както Христо Ботев, сля думите и делата.
Никола Вапцаров е роден на 7 декември 1909 г. в гр. Банско – родният град на много възрожденци и борци за свобода. Учи 6 години във Висшето военно морско училище във Варна и го завършва с отличен успех. При завършване на неговия випуск той произнася пред ръководния и преподавателския състав на училището забележителна реч.
Оттук нататък той се среща с Живота – груб и жесток. Към Вапцаров съдбата е много жестока. Той живя тежък живот и загина в разцвета на своята младост и своето творчество. Той описа една велика епоха – епохата на комунистическата борба в периода на Втората световна война, когато се решаваше въпросът кой ще победи – варварството или хуманизмът. И той достойно падна в този гигантски и сложен двубой. И поетичният му и граждански подвиг никога няма да помръкне.
Комунистите не умират! Истинските!
Вапцаров заплати с кръвта си това, което писа:
„Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!”

В 14 ч. – 23.VII.1942 г. поетът пише последните си стихове:
„Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото се обичахме!”
Така българският народ получава последната дума на своя верен син. Последната дума на Комуниста! Седем часа по-късно е изпълнена смъртната присъда. Вапцаров и неговите другари умират с песен на уста от заветния стих на Христо Ботев: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…”

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *