През нощта на 14 срещу 15 април 1912 г., по време на първото си и единствено плаване през Атлантическия океан, корабът „Титаник“ се сблъсква с айсберг около остров Нюфаундленд, в северната част на океана, и потъва.
Презокеанският лайнер изчезва за 2 часа и 40 минути. При катастрофата на борда му се намират 1316 пасажери (пътници) и 891-членен екипаж или общо 2207 души. От тях се спасяват 705, а 1502 загиват.
„Титаник“ се отправя на първия си трансокеански рейс на 10 април 1912 г. от пристанището на Саутхямптън. Капитан на кораба е опитният Едуард Джон Смит – с 38-годишен стаж. Плаването му с този кораб трябвало да бъде неговата „лебедова песен“ и награда от страна на компанията Уайт Стар преди планираното му пенсиониране.
Корабът е вторият кораб от проект за построяването на три, най-големи за времето си кораби – всеки с водоизместимост 66 хил. тона. „Титаник“ има 11 палуби и е суперлуксозен – ресторанти, барове, зимни градини, салони за танци, гимнастически зали, алеи за разходки, включително площадки за ролкови кънки и турска баня. За забавление на пътниците му се грижат и 25 професионални музиканти. Разстоянието между двата бряга на Атлантика е трябвало да бъде преминавано за 5 денонощия.
Корабокрушението на „Титаник“ предизвиква неимоверен за времето си обществен резонанс в целия свят, ставайки същевременно най-голямата по численост на жертвите морска и транспортна катастрофа в историята на корабоплаването. Един век след катастрофата, потъването на „Титаник“ по брой на жертвите е петата в историята по трагизъм морска катастрофа.
