Европейската асоциацията на производителите на автомобили (ЕАПА) оповести официално данните за новорегистрираните пътнически превозни средства през 2024 г. В Европейския съюз са реализирани над 10,6 млн. нови коли и в сравнение с предходната година този брой се увеличава с 0,8%.
В България са регистрирани почти 42,9 хил. нови автомобила, което представлява растеж с 13,8% и нарежда местния пазар на второ място сред най-бързо разширяващите се в ЕС през годината след Полша. Според абсолютния си размер обаче само 5 страни са с по-малко регистрации на нови автомобили в ЕС от България.
Според данни на Министерството на вътрешните работи 2024 г. е рекордна според броя регистрирани нови автомобили като изпреварва дори рекордната досега 2008 г. Повишаването на доходите, относително ниските лихвени проценти по лизинга, успокояването на цените и предлагането на по-големи отстъпки и вероятно поръчките от страна на държавни и общински органи и частните предприятия влияят позитивно. Така тенденцията за увеличаване на броя продължава вече четвърта поредна година.
Разпределението на регистрациите по месеци в България се различава от това в ЕС. Най-силните месеци през 2024 г. са били април и юни, докато през 2023 г. са били юни и октомври. Както и при ЕС през първото полугодие е реализиран растеж, но тук темпът е значително по-висок (26,3%), докато през второто е налице дори спад с 0,9% спрямо същия период на 2023 г. Ако обаче анализът се разшири малко по-назад във времето се вижда, че през втората половина на 2023 г. растежът на годишна база е бил над 42%, тоест през цялата 2024 г. се е наблюдавало забавяне на темпа.
Друга разлика с пазара в ЕС е според източника на енергия, която се използва за задвижването. Според ЕАПА през 2024 г. структурата в България не се различава съществено от тази през 2023 г. Над 76% от регистрираните пътнически автомобили са с бензинов двигател, почти една шеста са дизелови, електрическите (BEV) са се понижили с около 1 процентен пункт спрямо 2023 г. до около 4%, около 2% са хибридни (HEV) и леко увеличават дела си, а около 1% са хибридни с батерия (PHEV).
Според МВР към края на 2024 г. на отчет са водени в страната над 3,1 млн. леки коли, над 453 хил. товарни автомобили, над 50 хил. влекача, почти 18 хил. автобуса, а общият брой автомобили е почти 3,7 млн. Този голям брой представлява от една страна възможност за движение на хора и стоки, но от друга – повечето населени места не са проектирани за настоящия обем на трафика и в резултат от това се удължава времето за пътуване заради задръствания, замърсява се повече въздухът, дефицитът на места за паркиране става по-голям и възникват конфликти.
Тази ситуация произтича най-вече от покупките на употребявани автомобили. Те са обичайни, тъй като автомобилите са предназначени за дълготрайно ползване, но при по-различно съотношение. Така само през 2024 г. покупките на автомобили “на старо” са почти 4,5 пъти повече отколкото на нови.
Предвид средната възраст на автопарка и наличието на различни “модификации”, стимулите в основата на тази ситуация биха могли да бъдат променени. Една възможна мярка е точно замерване на емисиите и стриктно прилагане на стандартите за тях. Това означава използването на необходимата техника от страна на пътната полиция и строги наказания, както за водачите и собствениците, така и за пунктовете, които са обявили съответните автомобили за технически изправни.
Друг възможен инструмент е промяната на данъчното облагане според количествата емисии вредни вещества (въглероден оксид, прахови частици и др.), но не спрямо възрастта на автомобила. Тоест може да бъде определена фиксирана стойност за един автомобил и към нея да се добавя променлив елемент в зависимост от количеството и вида на вредните емисии. Покупката на нов автомобил не би следвало да се наказва с по-висок данък, само защото цената му е по-висока.
Част от българските потребители имат ясно изразени предпочитания към “премиум” автомобили – с по-бързо ускорение, по-висока максимална скорост, различни други характеристики, определена марка и т. н. Затова те си купуват употребявани автомобили, чиято цена е близка или дори по-висока отколкото на нова кола, но със стандартни характеристики. Това се случва въпреки факта, че употребяваната кола е без сервизна история, с голям пробег или произведена преди много години.
Популярно обяснение при такава сделка е, че разходите за поддръжка са много ниски, заради по-ниската цена на резервните части, освен това моделът се е доказал като надежден и т. н. Ясно е, че такива примери има, но вероятността да се попадне на точно такъв автомобил намалява, колкото повече километри и години е използван.
Политиката на официалните представителства в България е още един важен фактор за ограничените продажби на нови автомобили. Налице са множество примери за цени на местния пазар, които са по-високи тези в други страни от ЕС и тук не става въпрос само за марки, които се произвеждат в тези страни. Друга практика е поддържането на много високи цени за поддръжка и обслужване в гаранционните сервизи – за тази разлика има основание, но все пак тя би могла да бъде в по-привлекателен за клиентите размер.
Следваща практика е отказът закупени от други дилъри (местни или чуждестранни) коли да бъдат обслужвани. Освен това обратното изкупуване често е по значително под пазарната цена за автомобили с пълна сервизна история, което често принуждава клиентите сами да предлагат автомобилите си вместо те да бъдат върнати при покупката на нов.
