Мистериозен камък от преди 3000 г. разкрива: Древните знаели повече от учените сега

Мистериозен камък от преди 3000 г. разкрива: Древните знаели повече от учените сега

Мистериозен древен обект вся смут сред астрономите и даде повод за нови теории, че всъщност предците ни са знаели много повече за Космоса, отколкото предполагаме.

Става въпрос за два каменни диска, открити в областта Рупинпиколо, която се намира в Северна Италия, на границата със Словения. Дисковете са с размерите на автомобилна гума и големият интерес е към единия от тях, който според учените е най-точната и най-ранната карта на небето, намирана досега от времето на предисторията по тези земи.

Преди

Сп. Astronomische Nachrichten публикува изследване, според което най-вероятно древните са наблюдавали как избухва свръхнова звезда и се превръща в черна дупка, затова ние не я виждаме. Учените установили, че на тази каменна карта на небето много точно са отбелязани съзвездия и други обекти, които явно древните са наблюдавали. Така са установени съзвездия, които днес знаем като Скорпион, Орион и Касиопея. Вижда се много ясно и звездният куп Плеяди, както и някои отделни звезди. След проучвания е установено, че става за съзнателно нанесени белези върху камъка и въпреки времето на диска ясно се виждат 29 различни отбелязвания на звезди по небето – 24 от едната страна и 5 от другата.

 

Астрономите са разчели положението на звездите.

 Астрономите са разчели положението на звездите.

Astronomische Nachrichten

 

Големият проблем обаче е, че на тази изключително точна звездна карта ясно се различава една звезда, която дори най-мощните съвременни уреди не могат да забележат. Тя се намира в северния край на съзвездие Орион. И тъй като всичко останало на диска е много точно, учените хич и не се съмняват, че става въпрос за наистина съществувал небесен обект.

В момента археолозите спорят точно кога е направен дискът. По него няма органични материали, чрез които посредством радиовъглеродния анализ да се установи кога са го дълбали. Но местността е била обитавана от 1800 до 400 година – все преди новата ера. Там е имало крепост, а и самите околни хълмове и планини са били естествени крепости.

 

Археологът Федерико Бернардини и астрономът Паоло Моларо седят до каменния диск със звездната карта.

 Археологът Федерико Бернардини и астрономът Паоло Моларо седят до каменния диск със звездната карта.

 

Затова местните са известни като кастелиери (от замък, крепост) и се предполага, че са били част от много по-голямо население, може би дори са били свързани с траките по нашите земи. А после идват римляните и ги завладяват. Та въпросният диск е служил за някакви ритуали. Направен е между 1800 и 400 години преди Христа, т.е. много вероятно е поне преди повече от 3 хилядолетия.

Астрономи

Сега астрономите започват да търсят следи от тази звезда в Орион. Набиращата най-голяма популярност теория гласи, че кастелиерите всъщност са видели избухването на свръхнова звезда, която определено е била много ярка. Но нейното избухване е било неуспешно и всъщност тя се е превърнала в черна дупка. Затова не можем да я видим в наши дни.

След катаклизма звездата внезапно изгрява като в ранния стадий на свръхнова, но процесът не напредва, както обикновено се случва с този тип небесни тела. Смята се, че неуспелите да се превърнат в свръхнови звезди оставят след себе си черни дупки. Ако знакът върху камъка наистина представлява неуспешна свръхнова, останалата черна дупка няма да се вижда днес, но може да бъде открита с помощта на съвременни астрономически наблюдения.

„Случаят с неуспешна свръхнова е наистина интригуващ. Една от техниките, които използваме днес, е въз основа на изображения, направени в предишни времена, да се търсят липсващи на небето звезди. Ние разглеждаме тази интерпретация като предложение и настояваме за допълнителни проучвания и търсения на други астрономически доказателства в цивилизацията на кастелиерите, за да избегнем фантастични интерпретации. Откриването на остатъка от неуспешна свръхнова в позицията на неидентифицирания знак на север от звездата Бетелгейзе ще докаже нашите предположения и дали правилно сме разчели каменната карта“, казват пред сп. Newsweek авторите на проекта.

Догони

Разбира се, няма как да не се приведе един пример от съвременното развитие на астрономията. Когато в началото на XX век френски учен изследва западноафриканското племе догони, той открива, че в техните митове и легенди се говори как небесни хора са пристигнали от звездата, известна на съвременната цивилизация като Сириус. Но догоните упорито настоявали, че Сириус всъщност са две звезди и техните предци се срещнали с богове, дошли от Сириус Бе.

 

Догоните много преди учените знаели, че Сириус всъщност са две близки звезди.

 Догоните много преди учените знаели, че Сириус всъщност са две близки звезди.

iStock

 

Разбира се, учените много се смели на „невежите африканци и техните фантасмагории“. Но веселбата на надутите европейски астрономи приключила, когато десетилетия по-късно наистина било открито, че това, което досега сме виждали като една звезда, всъщност са две близки една до друга. И Сириус Бе била по-малката, както твърдели „неуките“ догони.

Та нищо чудно и при каменния диск от Рупинпиколо да имаме нещо подобно. И затова не са нужни извънземни, но защо пък да не се появи тезата, че пришълците са говорили за звезда, от която са дошли и която предстои да бъде открита. Независимо дали е станала черна дупка (все пак теорията, че свръхнова може да се превърна в черна дупка не е потвърдена) или просто си стои там някъде и нашата съвременна техника не може още да я забележи, също като Сириус А и Бе.

Паоло Моларо е от Астрономическата обсерватория в Триест и един от авторите на изследването, каза пред Newsweek: „Откритието, ако се тълкува като календар, показва, че кастелиерите са имали известни познания за променящото се небе във връзка със сезоните и от нуждите на селското стопанство. Още първобитният човек е гледал небето. Това е показано от много примери в няколко цивилизации, например в скалните рисунки в пещерата Ласко, които датират от почти 20 000 години пр.н.е. Но това, което е уникално в нашия камък, е успешното усилие да се възпроизведе вярно позицията на звездите в небе.“/telegraph.bg

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *