Милена Дамянова: 382 български училища на различни континенти ще обучават близо 40 000 ученици

Милена Дамянова – председател на Комисията по образованието и науката в 44-ото Народно събрание есклузивно пред в-к „Български новини“


  • МОН финансира и подпомага в чужбина около 400 училища с приблизително 40  000 български деца. Вие като председател на Комисията по образованието и науката в НС и вашите колеги депутати как реално участвате и подпомагате тази дейност? Колко закона и законови уредби са промениха в посока подобряване и развитие на образованието и културата, касаещи именно тези българи в чужбина и български деца? 
Интервю на Бойка Атанасова за в. „Български новини“

-Най-важните промени за мен, като председател на Комисията по образованието и науката, бяха записани в Закона за предучилищното и училищното образование, чиито вносители сме аз и колегите ми от ПГ на ГЕРБ. Една от целите, която приехме, е съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност. Обучението, осъществявано от организациите на българите, живеещи извън Република България, беше включено в системата на предучилищното и училищното образование. Така за първи път държавната политика за обучението на българчетата в чужбина беше регламентирана в закон. Той дава възможност и за дистанционна форма на обучение за учениците от V до ХІІ клас, в която могат да се включат и децата от българските общности зад граница. Отново за първи път ясно бяха разписани и ангажиментите на държавата по отношение на финансирането на обучението по български език и литература, история и география на България. Важна промяна е и изричната разпоредба, че обучението на нашите деца в чужбина се осъществява по учебни програми и учебни помагала, утвърдени от Министерството на образованието и науката. Години наред преди приемането на закона Асоциацията на българските училища в чужбина многократно поставяше проблема за липсата на  адаптирани учебни програми и това изключително много затрудняваше преподавателите по български език и литература, история и география.

За мен винаги е било важно не колко промени в законите ще приемем, а по тези текстове, които обсъждаме и гласуваме, да има консенсус и да бъдат работещи. Можем да приемем много нови закони или да променим действащи, но ако те са наложени без да има съгласие сред заинтересованите страни, ако те надскачат значително времето, в което живеем, няма да постигнем реална промяна. Затова и водещ принцип на работа, който спазвам, е всеки закон  да бъде широко обсъден с всички, които имат отношение към неговото изпълнение. Винаги каним нашите партньори от синдикатите и работодателите, неправителствени организации, дори отделни граждани, които имат добри идеи и конструктивни предложения. Опитваме се да постигнем наистина работещи текстове, които качествено да променят системата на образованието.


  • За българите в чужбина, респективно, българските деца се грижат няколко институции в България освен МОН. Това са Държавната агенция за българите в чужбина, Вицепрезидента на Р. България, вашата комисия, както и МВнР чрез дипломатическите ни мисии. Как и на какво ниво всички тези институции комуникират по между и какво е постигнато като цяло за последните 5 години, в посока български деца в чужбина?

-Всяка институция има своите отговорности и ангажименти, свързани с правата на българските граждани в чужбина. Нашата основна отговорност и ангажимент като Комисия по образованието и науката в 44-ото Народно събрание е да обсъждаме и приемаме законодателство, което реално да гарантира на нашите сънародници в чужбина и техните деца, че те ще запазят връзката си с Родината, че децата ще учат български език, че ще растат с любов към българския фолклор и ще са горди, че са наследници на многовековна история. И това е не само наше формално задължение като представители на законодателната власт. Всеки от нас е и лично ангажиран със системата на образованието – било като учител, директор, преподавател във висше училище.

Имаме целенасочена държавна политика за поддържане на българската идентичност, език и култура и за запазване на културната самобитност и национално самосъзнание на българските общности. Това са и основни приоритети в управленската програма на правителството, по които всички заедно работим. Ще Ви дам един пример. В началото на юли в Комисията получихме сигнал, че българските студенти, които се обучават в Китай по междуправителствено споразумение, не могат да се приберат в България, защото все още нямаше полети или цената на билетите беше непосилно висока за техните семейства. Учебната година в Китай завърши в средата на юли, а след това визите на нашите студенти изтичаха и те нямаха право да останат в общежитията. Тогава се обърнах към вицепремиера и министър на външните работи г-жа Екатерина Захариева, както и към министър Вълчев. Въпреки трудностите МВнР организира специален полет, с който българските студенти се прибраха в България, и използвам случая да благодаря за съдействието.


  • МОН се опитва да привлече децата на българските общности в чужбина да продължат висшето си образование в България. Не е ли редно този списък да се разшири за всички български деца, а не само онези нямащи все още българско ЕГН, след като от МОН увеличиха броя на подпомаганите по постановление №103 на МС от 1993 г. двойно през тази година от 1000 на 2000. Оказва се, че българските деца родени в чужбина, но вече с извадено българско ЕГН са лишени от това право, защото Агенцията на българите в чужбина не ги допуска да подадат документи по това постановление. Причината е несъответствие в законовата разпоредба. В постановлението не е описано, че е за всички български деца в чужбина. За да няма такива неправди, бихте ли внесла нов закон, за всичките тези политики на държавата спрямо всичките над 2 милиона българи по света и децата им?

-Като продължение на отговора на предишния въпрос за пример за добро взаимодействие между институциите ще посоча, че Министерството на образованието и науката и Департаментът за езиково обучение към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ актуализираха Регламента за провеждане на онлайн изпитите по български език. Това ще позволи на учениците от българските неделни училища по ясни критерии да получат сертификат за владеене на български език по Общата европейска езикова рамка, който е безсрочен и има международна валидност.

Ще Ви обърна внимание, че тази година заради пандемията от COVID-19 българската държава разработи платформа за онлайн кандидатстване на българи от чужбина и на граждани на Република Северна Македония. И може би тук трябва да поздравим колегите от министерството и останалите държавни институции, че полагат усилия за осигуряване на най-благоприятните условия за безпрепятствено и безопасно кандидатстване в българските висши училища през учебната 2020/2021 г. на българи от чужбина и на граждани на Република Северна Македония. Тази година кандидатите не полагат традиционния изпит – тест по български език, литература и история на България, а се класират въз основа на средния успех и оценките по балообразуващите предмети от дипломата за средно образование, което също е облекчение за кандидатите.

По отношение конкретно на промените в Постановлението – скоро в  Комисията получихме подобни сигнали и предложения, които сме изпратили на министерството на образованието и науката за становище. Винаги се стремим към добро законодателство, но то не би могло да е съвършено. Предстои ни среща, на която да обсъдим възможностите за промени, но трябва да се има предвид, че измененията в Постановлението са в правомощията на Министерския съвет, а не на Народното събрание и инициатор е Министерството на образованието и науката.


  • В този ред на мисли, при положение, че между една трета и една четвърт от работоспособното българско население живее в чужбина, не е ли крайно време да има едно отделно министерство, което да решава всичките тези казуси, вместо 4-5 различни институции, които е видно, че не могат да намерят общ тон, посока и скорост, за да се върви по-бързо и по-качествено в тази посока?

-На пръв поглед подобна идея изглежда атрактивна, но според мен е хубаво добре да се обмисли. За българите, които живеят в чужбина, може би това е логично, но един от най-честите упреци към всяко управление е многобройната администрация. В последните години разкриването на всяка нова структура изисква сериозна аргументация, тъй като хората в България са твърде чувствителни към подобни решения. Мисля, че стремежът ни – и като политици, и като граждани, е да осъществяваме граждански натиск и да изискваме там, където е необходимо, подобряване на административното обслужване и по-голяма ангажираност на администрацията към проблемите на хората. Мога да заявя съвсем отговорно, че в Комисията се отнасяме изключително сериозно към всеки постъпил сигнал и реагираме според нашите възможности и правомощия.


  • Има ли взаимодействие между МОН и Министерство на културата по отношение на българите в чужбина?  В много държави българите освен образование на децата си трябва да разпространяват и българската култура и традиции. Бихте ли инициирали, министерство на културата да създаде програми заедно с МОН, с които да се разпространява нашият бит, традиции, култура и историческо богатство по света, чрез изложби, фестивали, културни прояви и организиране на различни мероприятия, които да допринесат повече българи и чужденци по света да се докоснат до нашата история, ценности и историческо богатство. Респективно и самите деца от тези български неделни училища също! 

-Българските културни институти в чужбина са добър пример за целенасочената държавна политика в областта на културата. Те се ръководят и финансират от Министерството на културата и основната им дейност е насочена към утвърждаване на българската култура и подпомагане запазването на българската национална идентичност. Сигурна съм, че Министерството на образованието и науката и Министерството на културата работят активно за организирането на различни инициативи, свързани с опазването и популяризирането на българските фолклорни традиции, на българското изкуство и културното наследство. От друга страна, националната програма „Роден език и култура зад граница“ е много добър пример за ангажираността на държавата за съхраняване на българския език и култура сред българските общности в чужбина, защото изучаването на родния език е заедно с изучаването на историята и географията, фолклора и обичаите. Организирането на изложби, честването на празници от народния календар като Лазаруване или Коледуване, литературни четения и др. могат да се реализират и в рамките на действащите програми. Зависи и от инициативността на нашите сънародници.


  • Много български организации в чужбина се стремят да запазят искрата на българската култура, образование, наследство и традиции. Не е ли редно, освен по програми на МОН пряко включващи само образованието и наливане на средства в тези организации по това перо, да се премине на едно по-високо ниво, подпомагане на тези организации със собствени бази и с други културни проекти, чрез финансиране на работещи организации, защото е факт, че голяма част от създадените дружества, работят единствено и само в посока образование, тъй като е единствената субсидирана дейност от държавата?

-Преди да отговоря ще дам малко статистика. По данни на МОН за реализиране на политиките за българите в чужбина от държавния бюджет бяха одобрени близо 17.990 млн. лв., като над 16 млн. от тях са за държавните и неделните училища в чужбина. За сравнение, от държавния бюджет за 2020 г. за разширяване на обхвата на 4-годишните в детските градини и за подпомагане на заплащането на такси са предвидени 10 млн. лв. От друга страна, не мога да не подчертая, че – пак по данни на МОН, за последните 10 години средствата за българските неделни училища в чужбина постоянно се увеличават – от 2 261 434 лв. за учебната 2009/2010 г. до 12 401 743 лв. за учебната 2019/2020 година. Само за една година увеличението е с повече от 4.647 млн. лв. Ще ми позволите да не се съглася с Вас, че това е наливане на средства. Данните нагледно показват, че държавата наистина целенасочено се опитва да повиши грижата за българчетата, които живеят в чужбина. Както няколко пъти вече посочих, всяка добра идея може да се обсъжда, но преди да се впуснем в нови начинания, мисля, че е добре да извлечем максимална полза от съществуващите добри практики.


  • Под каква форма се извършва контрол върху учебните занимания и присъствие на учениците в тях, както и върху финансовите средства, предвид, че са извън страната? Като пример мога да посоча, Атина в едно от училищата имаше констатирана злоупотреба с финансови средства. Вероятно не е и единственото.

-Координацията и контролът са изцяло в правомощията на Министерството на образованието и науката и правилата за финансиране и отчитане са добре разписани. Ако има съмнения за неправомерно изразходване на средства от държавния бюджет, трябва да се посочат ясни факти. Всеки, който има подобна информация, може да се обърне към държавните институции – Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите, Агенцията за държавна финансова инспекция и др. Сигналите могат да се подават и по електронната поща. В Комисията също получаваме различни сигнали, така че също можем да реагираме в рамките на нашите компетентности и да изискаме проверка.


  • Като член на комисията по образованието бихте ли споделили по ваша оценка, какъв е приблизителният брой на българските деца в чужбина и каква е реално тази част от тях, тези 40 000 деца посещаващи български неделни училища? Също така, какво се прави от НС, МОН, Президентство, ДАБЧ и МВнР за да се увеличи броя на тези деца и броя на тези училища, но не да се роят заради държавната субсидия, а да се разкриват нови в нови населени  места, в които има български деца? 

-Ще използвам отново данните на МОН. През тази учебна година отварят 382 български неделни училища на различни континенти, като в тях се обучават близо 40 000 деца и ученици. Преподавателите по български език, българска история и география и фолклор са около 4 000. Всяка година, макар и с различен темп, броят на децата и учениците, както и броят на самите училища се увеличава, което означава, че въпреки съмненията институциите успяват и работят координирано. Трудно ми е да коментирам мотивацията за разкриването на нови училища – дали е заради държавната субсидия или е заради желанието да се съхраним като народ/нация. Но призовавам всеки, който има конкретни сигнали, да се свърже с Комисията.


  • МОН подпомага българските неделни училища по две направления, а именно по ПМС № 90 от 29 май 2018, както и по програма „Роден език и култура зад граница“. За съжаление реално сумите по програмата са недостатъчни за разлика на тези по постановлението. До кога ще продължава това деление на облагодетелствани училища получаващи солидни суми и на такива, получаващи минимална помощ. Не е ли време да се изравнят везните и всички българи в чужбина при еднакви критерии, прозрачно да могат да се възползват от държавна субсидия директно и равноправно, вместо половината училища и организации да получават 85% от заделените за подпомагане средства, а другата половина едва 15%?

– Бългaрските неделни училища в чужбина за учебната 2020/2021 г. за финансово подпомагане от Министерството на образованието по ПМС 90 са 237 с общо 19 770 деца и ученици. За сравнение през миналата година училищата са били 225, а учащите – 18 112 деца. За тази година по програмата „Роден език и култура зад граница“ са одобрени 145 проекта – с един по-малко от миналата година, но сумата за 2020 г. нараства с около 100 хил. лв. или общо над 1.682 млн. лв. Разбира се, когато говорим за образование, особено на българчетата зад граница, средствата никога не са достатъчни. Ние постоянно сме критикувани, че средствата за образование не са достатъчни в сравнение с нивата на финансиране в другите европейски държави. Не смятам, че трябва да се противопоставят едната група училища с другата. При всички случаи финансирането следва и се извършва по определени правила и с ясни критерии за разпределението на средствата. А дори и да изкажа лично мнение, подобно решение е в компетентностите на министъра и неговия екип.


  • В условия на непредвидени обстоятелства и карантина, породени от Ковид19 или други ситуации, една част или повечето български неделни училища в чужбина са принудени да провеждат обучението си в електронна форма. Обучение онлайн не е никак лесна задача. Нужни са техника – средства за софтуер и хардуер, нужни са преподаватели с познания да работят с тази техника, както и не на последно място обратна връзка с децата по интернет, телефон и т.н.. Една голяма част от тези деца, както и в България, също и по света живеят в семейства в затруднено положение, нямащи възможност да закупят собствени компютри, таблети или пък достъп до интернет. Какво предвиждате Вие, респективно МОН и МС по посока на решаване на този проблем, след като ЕС подпомага със средства специално отпуснати на държавите за решаването на казуса. Ще има ли допълнително средства за тези неделни училища, предоставящи обучение онлайн за техника и обучение на учителите, както и частично подпомагане на децата в невъзможност с техника за временно ползване и предоставяне на достъп до интернет?

Пандемията изненада всички ни и системата трябваше много бързо да се настрои за работа в електронна среда. През юни правителството внесе в Народното събрание промени в Закона за предучилищното и училищното образование, които бяха окончателно гласувани първо Комисията, а след това и в пленарна зала. Тези промени бяха обнародвани и вече са в сила. С тях се въвежда обучението в електронна среда, тъй като подобен законов регламент липсваше до момента. Присъственото обучение, включително и в българските неделни училища, е приоритетно, но благодарение на тези законови поправки училищата ще могат да проявяват гъвкавост и да „превключват“, ако указанията на местните здравни власти го налагат. Приехме възможност български деца да се запишат за дистанционно обучение в неделно училище в друга държава. Това ще позволи по-добър достъп до обучение на ученици, които по някаква причина не могат да посещават неделно училище.

Няма как да обещая „таблет за всяко дете“, защото е проява на популизъм и лош вкус. Политиците, които разчитат на подобни лозунги, обикновено не стигат далеч. По данни на Националния статистически институт 75.1% от българските домакинства имат достъп до интернет. Образованието е право на всяко дете, но е и задължение за неговите родители. А нашата цел е да създадем различни законови възможности за обхващане на децата и учениците в различни форми на обучение.


  • Вие бяхте един от вносителите на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование през 2018-та година. Бихте ли дали оценка, до колко промените в този закон допринасят за подобряване на образованието на българските деца в чужбина. Има ли нужда от други промени, върви ли се в такава посока, както и ще има ли скоро промяна и на други закони, свързани с българите в чужбина?

-В края на мандата мога да отчета като успех, че поставихме началото и на реформата във висшето образование. С промените, гласувани и през 2018 г., и през 2020 г. се надяваме да създадем законовите предпоставки за повишаване качеството на висше образование в България – допуска се представители на бизнеса да влизат в аудиториите, въвеждат се възрастови ограничения за ръководните органи във висшите училища, един преподавател на основен трудов договор ще участва в акредитацията на едно висше училище, гарантира се активното участие на студентите и докторантите в дейността на университета. Анализ за ефекта от тези промени тепърва предстои, тъй като срокът на действие е твърде кратък, но аз съм уверена, че когато качеството на предлаганото висше образование се повиши, студентите от чужбина, включително и децата на нашите сънародници зад граница, сами ще избират да учат в родината./БН

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *