В Благоевград със сигурност няма човек над 50 г., който да няма спомен, свързан с парк Ловен дом. В годините на социализма по стълбите, започващи от Младежкия дом и стигащи до хотел „Бор“, непрекъснато имало върволица от хора – и денем, и нощем, разказват местните пред в. „Струма“. През деня майките разхождали под огромните дървета децата, като неизменна спирка била къщичката на Баба Яга.
Пред паметника на българската партизанка, незнайно защо наричан и до днес паметник на Веса Бараковска,чавдарчетата и пионерчетата са получавали сините и червените си връзки. Братската могила на български антифашисти и партизани с изписано име на съветския лейтенант Ванюша Валчук била любимо място на социалистите за провеждане на мероприятията им. Гранитната стена, дълга 40 м и висока 1,5 м, с осем монтирани мраморни плочи непрекъснато била отрупвана с цветя.
В събота целият град се изнасял в ресторанта на обсерваторията на кебапчета, бира и на блусове в изпълнение на живо. Нощем младите хора на града катерели добре осветените стълби, за да отидат в механата или нощния бар на хотел „Бор“.
Из целия парк имало пейки, чешмички и живот.
В сградата на астрономическата обсерватория в парка благоевградчани идвали, за да наблюдават с телескопи небесните тела. Преди 1989 г. в нея се провеждали кръжоци, непрекъснато пристигали ученици и студенти, които имали влечение към астрономията.
30 години по-късно тук не стъпва никой, с изключение на няколко майки, които довеждат с колите си за по час-два хлапетата на обновената през 2014 г. детска площадка. Тя още не е счупена, хладно е, а и през деня не е страшно, но кошчетата са грозна гледка, препълнени с бутилки и хартии.
Макар и сравнително чист, паркът, наречен при създаването му лесопарк „Ален мак“, в останалата си част е напълно пуст. Растителността упорито превзема каменните стълби и площадки, шадраванчето на първо ниво е празно, чешмите са пресъхнали, а пейките – изпочупени. Някогашният розариум отдавна е без рози и влиза в криминалните хроники след някоя по-мащабна бракониерска сеч. До къщичката на Баба Яга някога имаше люлки и пързалка, вече ги няма. Трева до колене и храсти са превзели двете нива на детската площадка, свързани със стълбички, към които се отиваше по дървено мостче. От атракционите за игра на децата нищо не е останало.
Напълно изоставени и занемарени са и обсерваторията, и хотел „Бор“.
През 2014 г. бившата управа на Благоевград похарчи 180 000 лв. за възстановяване на парка, но от инвестицията видима е само детската площадка и екопътеката, направена до Кръста над Благоевград. Екскметът Камбитов щедро обеща с помощта на държавата да възстанови обсерваторията, да я оборудва и да разкрие в нея 5 работни места, но нищо от това не се случи. Няма нито лифт, нито специална железница, която трябваше да качва благоевградчани на Младежкия дом и да ги кара първо при обсерваторията, после и при Кръста над града. Явно нещата са се объркали с европейското финансиране, защото по първоначални разчети железницата щеше да струва около 7 милиона лева, но така или иначе влакче няма, а в обсерваторията ходят само смелчаците, които не се притесняват да не се откърти върху главите им покривът на сградата.
Още по-зловещо изглежда хотел „Бор“, който е собственост на приватизатора на „Балкантурист“ Методи Калъмбов. Някога в него имаше ресторант с 250 места, предпочитан за сватби, лоби бар, механа, винарна, сауна, денонощна рецепция. След ремонта през 2004 г. хотелът се похвали по сайтовете с 80 легла в 6 единични, 29 двойни стаи, 3 обикновени и 1 президентски апартамент, който можеше да бъде нает срещу 180 лв.
Сега сградата от години е заключена, част от прозорците са изпочупени, други се веят спокойно на вятъра, покривът е поддал, мазилката пада на огромни парчета, а растенията в кашпите пред входа отдавна са изсъхнали. Саморасли дървета са се забили по терасите на елегантната някога сграда, през една от витрините на която дори се вижда бъбрековиден вътрешен басейн. Около хотела няма един здрав бордюр или пейка. Няма и нито една работеща лампа, както и в целия парк всъщност.
Според охранителя на лесопарка, който е служител на частна фирма, наета от общината да охранява огромната територия, понякога в хотел „Бор“ Калъмбов возел работниците от единствения си работещ хотел „Рилец“ до Рилския манастир, за да преспиват. „Вътре е пълно с мръсни чорапи и потънали в кал обувки, голяма смрад е“, описа впечатленията от последното си посещение охранителят. Той е пенсионер, смяната му в парка е от 20.00 до 8.00 часа сутринта, след което има денонощие почивка, и за всичко това получава 240 лв. Хвали се, че живее близо до ромската махала, и понеже там го познават, ромите не смеели да вършеят в парка. „Строявам ги в две редици“, разяснява подхода си към вандалите охранителят. Сега, през лятото, денем е на пейка до малката охранитлна будка, която му предоставили да изпълнява служебните си ангажименти, а нощем е на стол вътре. Близо до работния му „офис“ е изсъхнало дърво, за което няколко пъти са подавани сигнали в общината, но още никой не го е отрязал. Охранителят се радва някой да прояви интерес към работата му и лесопарка и веднага включва на 6. Знае детайлно коя майка кога идва на площадката с детето си, кой минава с колата по алеята зад гърба му, колко души играят в момента на разположените наблизо 3 тенис корта и футболно игрище. Знае и че „Биострой“ изхвърлят кошчетата в четвъртък, поради което в други дни не са много за гледане. Миналата седмица авария пресушила близката чешмичка, която е от малкото работещи в парка, и се наложило няколко дни да звъни по телефона, докато намери кой да я оправи. Ядосва се, че от няколко дни не се пълни шадраванът с вода, за да повее малко хлад.
Хора в лесопарка над Младежкия дом рядко се мяркат, но пък появят ли се, все става някакъв сакатлък, показва справката. Миналата година тук например бе открит обесен труп на мъж. Тази година посред бял ден бе ограбено 13-годишно момче. Пез 2018 г. бездомно куче нападна две жени. От „Биострой“ се оплакват, че нощем тук се събират млади хора да пият – разбират го по бутилките, щедро разхвърляни на сутринта из храстите.
По друг повод лесопаркът не попада в новинарските емисии. Последната му положителна поява бе преди десетина години, когато група благоевградчани се самоорганизираха в социалните мрежи и за една събота го изчистиха.
1-2 седмици по-късно паркът пак бе в „нормалното“ си състояние – мръсен, обрасъл и безкрайно опасен през нощта заради липсата на осветление. А иначе и на последните избори почти всички кандидати за кмет на Благоевград обещаваха районът на Ловния дом да се превърне в любимо място за релакс на благоевградчани. Но само на думи…
За да върне Ловният дом някогашната си слава на предпочитано място за разходка, трябват освен пари и мащабна визия, категорични са благоевградчани. Задължителни са няколко заведения или павилиони, 2-3 тоалетни, малко атракции за децата и поне 20 души персонал, част от тях – озеленители, които да се грижат за поддръжката му.
Другото е работа на благоевградчани, които много бързо ще се преориентират от дългата алея към Бачиново или напечените кафенета към лесопарк Ловен дом, който е само на 5 минути от центъра на града и би могъл да бъде истински бързодостъпен оазис и спасение в летните жеги.