Крепост Калята до Якоруда ни изненада приятно с разчистения си терен, който щедро показваше останките от твърдината. Личеше си, че неотдавна са провеждани проучвания. Тази година за втори път минаваме през Якоруда, градче в долината на река Места на границата на две планини – Рила и Родопите. Първият път се състоя няколко месеца по-рано, когато пътувахме с Родопската теснолинейка.
Тази статия е посветена на късноантичната и средновековна крепост Калята, кацнала на едноименния хълм в околностите на Якоруда.
Къде се намира и как се стига
Крепостта Калята е разположена на хълм в крайните гънки на Западните Родопи, допиращи Рила и с поглед към висините на Пирин. Намира се на около 3 километра югозападно от град Якоруда. Ако идвате откъм Юндола, минавате през целия град и на излизане от градчето трябва да завиете по пряката вляво. Началото на маршрута е обозначено със синьо информационно табло. Там някъде е удобно да оставите колата и да поемете пеша по черния коларски път, отделящ се вдясно от шосето.
До руините се върви все по пътя, като разстоянието е около километър и половина и се изминава за около половин час. Маршрутът не е маркиран, но на две ключови места са поставени сини информационни табла.
Координати на:
- началото на маршрута: 42.009922, 23.646003;
- крепост Калята: 42.00363, 23.63909.
Съвет: ако идвате откъм Юндола и искате заедно с Калята да посетите и Джерджевденската църква, за която давам информация в края на статията, по-добре започнете с църквата, защото отбивката към нея се пада преди отбивката към крепостта.
Вижте краткото ми видео от разходката ни до крепостта.
Проучвания
Първите теренни обхождания и сондажи на крепостта са направени през 70-те години на 20-ти век от П. Масларова, по това време завеждащ музейната сбирка към читалището в Якоруда. През 80-те години проучвания провеждат археолозите Цв. Дремсизова-Нелчинова и Б. Цветков, в резултат на които излизат първите публикации за обекта.
Редовни археологически разкопки започват през 2007 г., които са по проект „Средновековна Якоруда – на пътя на дървесината, катрана, виното! Създаване на център за международни културни прояви“, финансиран по програма ФАР. Крепостта се проучва и в последните години под ръководството на археолога д-р Мариела Инкова от НИМ.
Периоди на използване
В резултат от проучванията е установено, че укреплението е изградено през Късната античност някъде през ІV – V век. Някои интересни находки обаче – две сребърни монети (тетраоболи) и части от култова керамика – свидетелстват, че хълмът е обитаван още през късножелязната епоха. Подобен тип керамика в тези части на Родопите се свързва с тракийското племе беси.
Крепостта била опожарена в края на първата половина на VI век при варварските нашествия. Това прекъснало живота в твърдината, но някъде през X век тя отново започва да се използва, като новите градежи стъпват върху стари основи, а много от късноантичните жилища са преизползвани. Разкритата керамика от този период има характеристиките на старобългарското керамично производство, което говори, че по това време регионът е част от Първото българско царство. Най-голям разцвет крепостта достига през XI-XII век. От този период са намерени луксозни съдове за храна.
Крепостта просъществува до края на XII или началото на XIII век, когато отново е фатално опожарена и животът в нея запада. Вероятно населението се премества в друга близка и по-добре защитена твърдина.
Крепост Калята се свързва с късноантично и средновековно селище около близката Джерджевденската църква (или Гергевденска – от свети Георги и Гергьовден). Край нея е разкрит некропол, който според проучвания е възникнал на границата на ХІV–ХV в. и бил използван до първата четвърт на ХVІІ век.
Находки
При археологическите разкопки са разкрити различни монети, битова керамика, три пещи за хляб, части от оръдия на труда и оръжия, накити и една много интересна колективна находка – шест метални кръста от медна сплав, датирани в края на ХІІ в. Повече информация за кръстовете може да прочетете в монографията на д-р Мариела Инкова, изследовател на крепостта.
Какво може да се види
Колко хубаво е, че мястото на върха на хълма е добре разчистено и може да се разгледа, без да се бори човек с дървета, храсти и тръни. Подстъпът към руините е от изток, а в южната част (вляво от подхода) се намира единствената към момента разкрита порта.
Склоновете от север и запад са стръмни и непристъпни. В северната крепостна стена може да се разходите покрай добре запазена четвъртита почти квадратна кула.
Добре очертани са основите на множество помещения в най-високата част и още повече в южния склон. В централната част се наблюдават ясно видими следи от пожар, най-вече под формата на голямо количество натрошена керамика с обгар.
От крепостта се откриват панорамни гледки в три посоки: към града, към Рила от другата страна на река Места и до хоризонта на североизток, а далеч на югозапад се подават високите части на Пирин.
И още: Джерджевденска църква
По-горе споменах за тази църква. Останки от нея могат да се видят в покрайнините на град Якоруда на другия бряг на река Места. Запазени са част от основите ѝ и полудъга от абсидата, руини, които дават ясна представа за някогашните солидни размери на Джерджевденската църква. Там е построена нова църква с името Св. Георги. В непосредствена близост протича по-малката река Якорущица.
От паметната плоча до църквата се разбира, че на това място през Средните векове е била старата Якоруда, опустошена през 1666 г. от османския завоевател и възродила се по-късно на днешното си местоположение.
До останките от старата Джерджевденската църква и новата Свети Георги се стига с кола. Тя е отбелязана на картата, но шосето до там – не е (поне към момента на нашето посещение в края на ноември).
Как да стигнете? Ако влизате в Якоруда откъм Юндола, минавате покрай бензиностанция Лукойл, след това шосето пресича река Места, после броите мостовете, те ви остават вляво. Срещу втория мост, улицата е Даме Груев, завивате по пряката вдясно, а малко след това завивате наляво и продължавате направо до жп прелеза, там пресичате линията и продължавате още малко по шосето нагоре до църквата./dumivdumi.com
