Концесионерът на порутения благоевградски Аквапарк в Бачиново – “Аква парк” ЕАД, влезе в процедура на ликвидация. Дружеството, което преди години спря категорично да изпълнява концесионните си задължения към община Благоевград и допусна единственият воден парк в областния център да затвори врати, а части от някогашните му пързалки и водни атракционни да се търкалят в целия район, прекратява търговската си дейност с едноличен собственик на капитала от 50 000 лв. на Елена Петрова Таскова.
Дамата е на 56 г., от разложкото село Елешница, дългогодишен работник на бизнесмена и концесионер на Аквапарка Николай Галчев, която успя да се издигне от кранистка в строителната му фирма до едноличен собственик на капитала, управител, представител или член на съвета на директорите на много от фирмите на Галчев – „Рент ком 2012“ ЕООД, „Струма Инвест 2014“ ЕООД, „Пропърти Камп“ АД, „Струма холдинг“ ЕАД, „Сирена гиг“ ЕООД, „Билдинг груп Кънстракшън“ ООД и др. На повечето от тези фирми тежат огромни пасиви, пише в. „Струма“.
Седалището на „Аква парк“ ЕАД е в блок в столичния жк „Люлин“, а последните вписвания в търговското досие на фирмата са от 5 ноември 2019 г., когато е заличен едночленният съвет на директорите на дружеството, и на 10 март 2020 г., когато е прекратена търговската му дейност.
Въпреки че „Аква парк“ ЕАД е сравнително нова фирма – едва с 9-годишна дейност, досието й е доста любопитно. Първоначалният собственик на капитала на едноименното дружество, регистрирано като АД, е била основната фирма на Н. Галчев – „Галчев холдинг“, през юни 2013 г. „Аква парк“ е продадена на „Фармвил“ ЕООД със седалище в Добринище и собственик Стефан Владиславов Костов, а от май месец 2014 г. вече е собственост на бившата кранистка.
Още по-любопитни са промените в съвета на директорите на акционерното дружество. През него са минали децата на Н. Галчев, фалиралият благоевградски бизнесмен Росен Христов /кумашин на Галчев и като управител фирмата подписал концесионния договор/, Малин Халачев, служители на концесионера, като управителката на СПА центъра в Благоевград Славина Дончева, консултантското дружество „Аруна Адвайзъри” ООД и др. В дългия списък не липсват и хора, близки до политическата власт – например съпругата на управителя на „Общинска банка” и общински съветник в групата на експредседателя на ОбС Радослав Тасков Захари Хаджийски – Таня Хаджийска, както и съпругата на бившия депутат от „Атака“ Борислав Стоянов – Анита Тодорова Стоянова.
В последния 3-членен съвет на директорите, преди „Аквапарк“ ЕООД да бъде обявена в ликвидация, освен Стоянова и Елена Таскова е и друга дама, тясно свързана отново с Радослав Тасков – Диана Михова, която е майка на най-доверената му служителка в закритата през 2015 г. кабелна телевизия ОКО – изпълнителната директорка Елена Михова. На последните местни избори Диана Михова бе и застъпник на коалицията на Тасков ЕНП /ЕНП-СДС-БДО/, а дъщеря й още през 2007 бе кандидат-съветник в тогавашната му кандидатсъветническа листа на Граждански съвет за Благоевград.
В момента с прекратяване на концесията за Аквапарка между община Благоевград и дамите, на които Николай Галчев прехвърли отговорността за управлението му, е натоварена директорката на дирекция „Общинска собственост” в общината Румяна Чорбаджийска. Юристката трябва да прекрати концесията, така че община Благоевград да получи обезщетение за съсипания Аквапарк, който от 2 г. е напълно затворен.
На първо четене задачата е елементарна – още в концесионния договор, сключен на 29.08.2005 г. за срок от 30 години, е записано, че във всички случаи на неизпълнение от страна на концесионера концедентът, тоест община Благоевград, има право да търси освен определената гаранция в размер на 120 000 лв. и обезщетение по общите правила.
А с подписа си за получаване на концесия на закрития и откритите плувни басейни с плаж, кафе-сладкарница и др. спортни и рекреативни съоръжения концесионерът се е задължил: да не прехвърля правата и задълженията по концесионния договор на трети лица; да извърши минимални задължителни инвестиции във връзка с експлоатацията на обекта в размер на 939 580 лева през първата година от срока на концесията; да разработва обекта добросъвестно, като не допуска неправилна експлоатация и замърсяване на околната среда; да предоставя за безвъзмездно ползване закрития плувен басейн на детски градини, общообразователни, средни, специални, професионални и висши училища и извънучилищните звена за реализиране на задължителните учебни програми на учениците и студентите /по 50 часа месечно в два съседни водни коридора и по предварително уточнен график/; да изготвя ежегодно отчет за изпълнението на инвестиционната програма за предходната година; да плаща редовно концесионно възнаграждение и много други.
По различно време всичките тези условия са нарушени от „Аква парк“ ЕАД, включително и най-важното – плащането на концесията, която от осмата до двадесетата година включително е 20 452 евро на година. Достатъчно сериозно нарушение и мотив за разваляне на договора е и фактът, че последните 2 г. фирмата е без легитимен съвет на директорите, който трябва да е минимум от трима души, а в него фигурира само Е. Таскова. Само на това основание община Благоевград можеше да поиска от прокуратурата дерегистрацията на „Аква парк” ЕАД от правния мир, за да няма право дружеството да предявява каквито и да е претенции към общината.
Отделно в концесионния договор има няколко страници неустойки, които концесионерът дължи при нарушение на всяко едно от тези условия. И е най-логично и в обществена полза отдел „Общинска собственост“ в община Благоевград да тегли чертата и да връчи сметката на концесионера. Защото в момента в ликвидация е „Аква парк“ ЕАД на бившата кранистка Таскова, но договорът е сключен с „Аква парк“ АД на строителния предприемач.
Припомняме, че мътилката около постепенно западащия воден атракцион на Благоевград започна да се избистря миналата година, когато концесионерът Ел. Таскова се опита да се отърве от концесията с благовидното предложение договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие. При обсъждане в Комисията по следприватизационен контрол на миналия Общински съвет обаче съветниците се задълбочиха в договора и взеха логичното решение той да бъде прекратен, но по вина на концесионера. Според тогавашния председател на комисията Димитър Урдев в противен случай се оставя вратичка за финансови претенции на Таскова към кметството в Благоевград с мотив, че са направени вложения, които бяха изчислени на стойност между 2 и 3 млн. лева.
Вероятно тази сума е включвала голяма част от първоначалния план за строителство в комплекса, в който трябваше да има басейн с олимпийски размери и с трибуни, басейни с изкуствени вълни, детски басейн и няколко бара, ресторант, хотел, подземен паркинг и магазини върху обща площ 12 700 кв. метра. Голяма част от обектите така обаче и не бяха направени, въпреки че за целта концесионерът тегли целеви кредит от „Общинска банка” в размер на 3.5 млн.лева. След това Галчев се оттегли от проекта и от 6 г. твърди, че няма нищо общо с Аквапарка на Благоевград.
Последните наематели, които го стопанисваха преди 2 г., бяха общинският съветник Васил Димитров /от групата на председателя на ОбС Радослав Тасков/ и шивашкият бос Георги Въжарски. Двамата се опитаха да го раздвижат, но се провалиха и оттогава басейните са само мил спомен за хилядите благоевградчани, които разпускаха около тях през летните отпуски.
За прекратяване на концесионния договор поради едностранно нарушение от страна на концесионера на почти всички клаузи в него миналата година екскметът Атанас Камбитов възложи изготвяне на правен анализ и експертна оценка на фирмата концесионер, за да може да бъдат избегнати евентуални подводни камъни. Влизането на „Аква парк“ в процедура по ликвидация обаче променя коренно картинката, обясниха юристи. Сега общината трябва да изчисли всички неустойки, лихви и несъбрани концесионни възнаграждения и да ги претендира от Е. Таскова по съдебен ред.
Община Благоевград трябва да се впише и в списъка на кредиторите на фирмата и да участва в производството по несъстоятелност. С други думи, нещата опират до съдилища, а при скоростта на българското правораздаване това означава, че могат да минат много години, докато общината успее да си възстанови собствеността върху първия по рода си развлекателен плажен комплекс на територията на Югозападна България, планиран с капацитет 1500 посетители дневно, който от 2 г. е единствено сборище на наркомани.
