– Г-н Добрев, държи ли се БСП адекватно в горещото лято на протести и блокади?
– Изглежда, че протестите са ни важни, но вътрешният избор ни е по-важен. В момента няма кой да си партнира с протестиращите, защото всички, които имат ангажимент за такава комуникация в БСП, са в страната, за да правят кампания на Нинова. Пропускаме изключително важен момент не само за нас като партия, а въобще за България.
– Как върви кампанията преди изборите в БСП, какво казват хората, какво искат да видят от бъдещия червен лидер? Излязоха интервюта със стари обвинения към вас, очаквате ли други компромати?
– Срещите с нашите членове винаги имат смисъл. Разговорите са по същество и доста откровени. Иначе имам дежавю, кампанията срещу мен в момента е същата, каквато ГЕРБ правят на национални избори - компромати, удари под кръста и фалшиви новини. За съжаление центърът на тази атака не е при опонентите в ГЕРБ, а в централата на „Позитано“ 20. Да ви кажа, моите са по-жестоки, дори от гербаджиите. Уж трябваше тази кампания да е състезание на идеи, а се оказва, че нито е състезание, нито има нови идеи. С екипа ми изготвихме програма – вътрешнопартийна и управленска, и се радвам, че има интерес към нея.
– Мнозина предричат сигурен балотаж между вас и сегашния лидер на БСП Корнелия Нинова.
– Не бих се ангажирал с прогнози, защото те са на база честен избор. В момента няма никакви гаранции, че вътрешният избор ще е такъв. Даже обратното – масово се притискат хора, които не са заявили публично, че подкрепят сегашния председател, заплашват се служители на общини, управлявани от БСП, че ще бъдат уволнени, ако не са в „правата линия”, нарушават се правилата, блокират се заседанията на националните ни ръководни органи. Да не говорим, че в момента никой не знае членската маса, имащите право да гласуват и броя и мястото на изборните секции. Прилича ми на избори в нелегалност. В момента изборите в БСП се организират по начин, по който ГЕРБ организират национални и местни избори.
– Бяхте дълго време дясната ръка на Корнелия Нинова, кое ви накара да се кандидатирате срещу нея?
– Искам да подчертая, че въпреки негативната кампания и черния пиар не гледам на нито един от кандидатите за председателския пост като на опонент или враг. За мен опонентите са в ГЕРБ. Преди четири години заедно с Нинова направихме рязък завой към младите хора и много бързо той бе реализиран и в листите за народни представители, и за местна власт, и за евродепутати.
В края на миналата година стана ясно, че освен официалното ръководство - тези, които сме в Изпълнителното бюро, има хора, които реално дърпат конците в партията. Такъв например е Румен Овчаров. Появи се и звезден кръг от бивши седесари, неформални нейни съветници. Нинова избра тях пред нас. Това значително променя линията, зад която бяхме застанали преди 4 години. Не съм съгласен с това и оттук дойде разделянето на пътищата ни. Второ, след като дълго време бях убеждаван от Нинова да отстраним хора от партията като Борислав Гуцанов, в един момент се оказа, че от враг номер едно той се е превърнал в неин партньор. Не съм по сложните многопластови игри. Залагам на откровението в политиката.
– Защо непрекъснато ви пришиват като „близък“ на ГЕРБ или на ДПС?
– Ако аз съм човекът на ГЕРБ и ДПС в партията, то защо не бях отстранен 4 години, та даже бях и зам.-председател на партията и председател на предизборния щаб? Ако аз съм с ГЕРБ и ДПС, то значи всички, които са работели с мен, са такива.
От 20 години бизнесът ми е под прожекторите, животът ми, дейността ми. Нима сега някои разбраха какъв съм? Съмнявам се. Тези внушения имат за цел да обслужат вътрешнопартийния вот. Не съм чул нито едно обвинение от хора, с които съм работил на терен за местните избори например. Всичко, което съм правел, е било в интерес на партията и нашите кандидати и е било с нужната санкция, независимо дали са в малка община или областен град.
– Появихте се на интересна среща с Румен Петков, чиято цел беше да анонсира, че е възможна лява алтернатива на управлението. Възможно ли е развитие в тази посока – ляво обединение?
– Възможно е, и то не само с АБВ, а и с други леви формации и граждански организации. Заявих, че трудно можем да преглътнем старите фигури, които са напуснали БСП в тежък за нея момент, обидите още се помнят. Но пък в тези организации има млади хора, които никога не са били членове на БСП, имат експертен и политически потенциал, защо да не си партнираме с тях?
– Възможно ли е победените на 12 септември в партийния вот за лидер на БСП да се отцепят и да стартират нов ляв проект?
– В политиката в България всичко е възможно, но едно е сигурно – от отцепването от БСП всички са губещи, печелят единствено ГЕРБ. Познавам от години всички кандидати за председател.
Не мисля, че някой би си го позволил. Знам, че структурите ни по места се притесняват от създадените инициативни комитети в подкрепа на единия кандидат. В тях влизат хора, преминали няколко партии и работили срещу БСП. Няма да позволя промяната в партията да се окаже подмяна.
– Как гледате вие на протеста? Кои искания подкрепяте и къде имате резерви?
– Подкрепям го и многократно съм го заявявал и с присъствието си на протеста. Подкрепям исканията за оставка на правителството и главния прокурор. Резервиран съм по темата промяна на Конституцията и Велико народно събрание. Смятам, че ГЕРБ нямат нито доверието, нито капацитета въобще да яхват тези теми.
– Прогноза? Ще издържи ли правителството на Борисов цял мандат, или протестът ще успее?
– Нормалната развръзка на тази криза е оставка на правителството и предсрочни избори с машинно гласуване. Винаги съм виждал работата на партията ни като действие, а не като на коментатори на футболен мач. Затова и ще се въздържа от прогноза.
– Може ли да се направи някаква аналогия между положението на Бойко Борисов сега и на покойния ви баща преди 23 години? Всъщност от дистанцията на времето имате ли нов прочит на ситуацията от зимата на 1997 година?
– Може. Има аналогия в обществено-политическата ситуация. Разликата идва от действията. Баща ми избра съгласието, гражданския мир, а Борисов до този момент избира властта. Един политик става държавник тогава, когато постави държавата пред тяснопартийните интереси.
– Какви съвети ви дават най-близките – семейството и сестра ви? Все пак лидер на БСП ще означава съвсем малко време за тях и липса на всякакво спокойствие.
– Вкъщи съм забранил да си говорим за политика. Имаме съвсем различни теми – училището на Ема, самостоятелността на Николай и др. Сестра ми е човекът, който най-добре ме познава. Единственото, което ми повтаря, е да бъда себе си, да не се опитвам да се харесам на всяка цена на всички. Май не е най-печелившата стратегия, но съм съгласен с нея.
– Последен въпрос, няма как да не е за Пловдив. Каква е първата ви асоциация при споменаването на този град? В какви отношения сте с местните социалисти и техния лидер Георги Гергов?
– Първата ми асоциация е град на интелигенция, изкуство, култура. В прекрасни отношения съм с пловдивските социалисти. Мой дълг като организационен секретар е да имам диалог и добро отношение с всички, независимо дали ме харесват. Смятам, че това е основен ангажимент и на всеки председател.
Пред в. „Марица“
