1 март, 2021

Pirin Press

Пиринският новинар

Калоян измести Иван при имената! Памела, Анджелина и Риана – хит сред момичетата

Най-разпространеното мъжко лично име през ХХ в. Иван отстъпва позиции и пада от 4-о на 9-о място при предпочитанията на родителите. Това важи и за Николай – от 6-о на 11-о място, и Виктор – от 9-о на 12-о.

В същото време най-много в класацията се изкачват Борис – от 13-о на 6-о и Калоян – от 11-о на 7-о. Това обясни проф. д.н. Анна Чолева-Димитрова, ръководител на секцията по ономастика на Института за български език при БАН. Тя коментира данните за най-популярните имена при новородените за 2020 г., които бяха публикувани преди дни.

„Бих казала, че няма изненади. Отново на върха са Александър и Виктория. Това са имена, които са много харесвани не само у нас, но и в повечето европейски страни. Трябва да имаме предвид, че изнесените данни са обобщени за цялата страна. В отделните градове картината е по-различна. Напр. личното име Калоян винаги е заемало някаква по-висока позиция в София“, коментира проф. Чолева. Според нея друго твърде харесвано мъжко име за новородените през последните години е и Даниел, което през миналия век дори не е било и сред 40-те най-предпочитани мъжки антропоними. През последните десет години Мартин пък заема неизменно третото място в класацията, докато Александър и Георги само разменят първите две места. При мъжките имена в челната десетка са само имена от българската традиция.

„Преди няколко дни в един коментар беше отбелязано, че „Мартин и други подобни са нехарактерни за българската традиция имена“. Личното име Мартин, което е с изключително висока честота на разпространение днес, се дължи, разбира се, на влиянието и на чуждата, предимно западна култура, въпреки че антропонимът е име и на светец от първите векове на християнството, отбелязан е в календара. Чества се през ноември и не може да се каже, че е нетрадиционен за антропонимикона ни”, обясни експертът.

Според проф. Чолева при женските имена също нямало изненади, ако говорим за най-честотните имена. Така за поредна година това са Виктория, Мария и Никол. През 2020 г. веднага след тях са София и Рая.

„Това показва статистиката за 2020 г. за цяла България, но ако разглеждаме отделни градове в страната ни, както споменах и по-горе, картината е по-различна. Трябва да се отбележи, че модите у нас тръгват от София. Като потвърждение са имената София и Рая, които още от началото на този век започнаха много бързо да се изкачват в честотната таблица на предпочитаните женски имена именно в София”, коментира проф. Чолева.

Женското име Дария пък, което произведе бум в родителските предпочитания, сега е на 6 позиция у нас. „Трябва да отбележим, че то е част от историческия ни антропонимикон. Запазени са формите Дара, Дарена, Дарина, Дарка и подобни със значение „дар”, отбелязани в старинни записи от ХІV в. То е широко разпространено в Русия, носено е и от популярни личности. Личното име Дария се открива в лексиконите и на повечето страни в Европа (Daria, Darius), в тях то се обяснява като женска форма на мъжкото лично име Дарий, знаменит персийски владетел. „Мотивите за именуване на новородените могат да бъдат най-различни“, обясни проф. Чолева.

Оказва се, че за десет години най-много промени

в класацията са настъпили с личните имена Александра от 3-о на 7-о, Габриела от 4-о на 8-о, Симона от 6-о на 12-о; а от първите дванадесет най-популярни имена отсъства и Теодора.

Що се отнася до фамилните имена, анализът на учените сочи, че българите определено имат предпочитания към някои фамилни имена – Иванова/Иванов, Георгиева/Георгиев, Димитрова/Димитров, Петрова/Петров, Николова/Николов и т.н.

„Антропонимната ни система има своите особености. Донякъде те се коренят в наложените административни закони. Това е причината да говорим за „организирания хаос“ по отношение на родово име – фамилно име в България. В днешно време българският гражданин може да избира за фамилно име на детето си между старото родово име и личното име на дядото. Тази непоследователност, която можем да определим и като българска половинчатост, е причината да бъдат изоставени много старинни родови имена“, обясни проф. Чолева. Тя изтъкна, че фамилните имена наследяват по-старите, родови имена, които са възникнали от прякори, прозвища или лични имена. Затова интересен не само от социолингвистична, но и от психологична гледна точка бил фактът, че голям брой българи се отказват от родовите си имена, възникнали именно от прякори или прозвища, и ги заменят с твърде често повтарящи се и традиционни български лични имена. Така преобладаващите фамилни имена стават Иванови, Петрови, Георгиеви, Димитрови.

„Относно бащините имена пък, знаете, че има Закон за гражданската регистрация, конкретно чл. 13, който засяга този въпрос. Според него „бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите“.

Вижда се, че законът отваря широка врата за приемането на много изключения. Той затруднява неимоверно служителите, които трябва да го прилагат – от тях се изисква голяма ономастична компетентност, с която биха могли да определят от кое мъжко лично име може да се образува бащино и от кое – не, както и каква точно да бъде формата на бащиното име. Когато бащата е етнически българин, в повечето случаи се очаква законът да се спазва. „Допускането на много изключения само задълбочава проблемите и прави неконтролируем процеса на създаване на бащини имена без -ов/-ев. Тази тенденция е изразена само в София“, каза ученият. Отказът да се изписват бащините имена с наставки -ов/-ев бил свързан най-вече с промяна на българското звучене на имената, в заличаване на различителния белег за принадлежност на името към българската антропонимна система.

С особен интерес се ползват и имената на български владетели: Борис, Калоян, Кубрат, Пресиян, Самуил, Тервел, Борил, Ивайло. Преди години са отбелязани и лични имена от титли на владетели: Кан, Хан. За имена на новородени момичета се дават лични имена на наследници на българските владетели, напр. Алгара – дъщеря на цар Борис І.

В същото време учени отчитат, че е отминала модата да кръщаваме

децата си на герои и героини от филми

но пък актуално било да избираме имена на артисти – Анджелина (Джоли), Памела (Андерсън), Кийра (Найтли), Леонардо (Ди Каприо), Стейтън – записано като лично име (вероятно от Джейсън Стейтъм) и мн. др. Особено харесвани са и имената на известни певици: Адел, Марая, Риана.

В Секцията по ономастика на Института за български език към БАН работят и по проект, финансиран от фонд „Научни изследвания”, който трябва да представи българската антропонимна система в началото на ХХІ в. Обект на изследването са градове от всички краища на България.

В градовете чуждите имена – 30% от антропонимите

Тенденциите в българската антропонимна система са две – предпочитане на традиционно български имена и харесване на чужди и нетрадиционни имена.

„През последните години в антропонимикона ни навлязоха много чужди имена. Нямаме пълните данни за 2020 г., но за предишните години чуждите имена съставляват близо 30% от всички антропоними, това се отнася особено за по-големите градове. Има много примери: Айви, Вайлет, Джорджина, Имани, Кейлин, Маура, Мегън, Орнела, Цезария и мн. др.“, коментира проф. Чолева. Предпочитани били и чуждите форми на личните имена, които постепенно изместват родните: Стефани/Стефания, а не Стефка; Никол, а не Николина. От мъжките имена на особена почит са също Дейвид, Брайан (изписано по различен начин), Патрик, Райън, Рикардо, Стивън и др.

Двойните имена – на исторически личности

Двойните имена са предпочитани от родителите – както с тире, така и без тире, пише „Монитор“. „Според българския правопис само имената на аристократите трябва да се изписват без тире. Примерите от нашата съвременна антропонимна система показват, че разполагаме и с двата варианта, предполагам, че родителите не са се съобразявали с това изискване“, коментира още проф. Чолева. Двойните имена се срещали предимно в София: Боряна Никол, Бриджит Александра, Ванеса-Афи, Вая-Никол, Виктория-Кая, Елиа-Кристин, Елика-Мари, Ива Мария, Камий-Саво, Карина Елина и т.н.

Оказва се и че повечето от двойните имена при новородените момчета в София са имена и на известни исторически личности – владетели: Борис-Михаил, Иван Асен, Иван-Александър/Йоан-Александър, като и на видния просветител на Европа и особено тачен у нас – Константин Кирил.

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *