Какво се случва, когато се „прекършва“ един талант?

Какво се случва, когато се „прекършва“ един талант?

Спрян е устремът, порива да се покоряват нови върхове. Временно!

В социалните мрежи изобилстват възмутителните коментари.

А журито си осигурява още един сезон “платена“ работа, слава. От поредната несправедливост. Това е обратната страна на медала. Видимата страна: достигането до финала на кулинарното състезание“ Мастер шеф“ е изключително постижение. Финалистите Марианна, Биляна и Осман демонстрираха висок професионализъм, майсторство, креатизъм и лансираха нови идеи в кулинарното изкуство. Което е поредния принос. Дано научния работник Марианна да го включи в изследванията си, за да се изучава и популяризира. Състезанието беше спечелено от Марианна. Честито!

Прилягаше на първо място да е Осман. Какво не отчетоха журито, кукловодите, ако е имало такива? Можеш да извършиш несправедливост, можеш да прекършиш временно порива, устрема, но не можеш да премахнеш положените усилия, труда, всеотдайността, таланта. Да не говорим , че не можеш да игнорираш неписания Закон за възвръщаемостта. Зад успеха на Осман стои: труд, труд и пак труд-99%“ и 1% талант. И той това го демонстрира. Категорично! Достави ни наслада и удоволствие да го гледаме! И да се гордеем с него! Както разбира се и другите финалисти. Не можеш, ей така с лека ръка да заличиш духът, традициите, МОЖЕНЕТО, на хората от Родопите.

Аргументите, с които Осман от Брезница беше “порязан“ са повече от смешни и неубедителни: “сладкишът, десертът бил „голям“, много за “наял се“ човек“, на което Осман подобаващо отговори“ Като е голям, да се изяде половината“. Вторият мотив беше “като се приближиш към десерта те “отблъсква“?! Нека отново да повторя :-и тримата участници заслужаваха победата. Но начинът, по който класираха Марианна, у обикновения телевизионен зрител остана усещането ,че се извърши поредната несправедливост. Защото така е трябвало. А, защо така да трябва? В такъв смисъл съм склонен да разбера и журито. Урокът и поуките: За Осман-това е натрупан огромен опит, извървян път, който ще го мотивира да продължи напред. Като алпинистите, изкачен вече връх, не е връх. Идва новото предизвикателство. Защо, да не открие ресторант в гр. Гоце Делчев, например “Ресторантът на кулинарните чудеса“. Защо, НЕ? А за нас, българите от Родопите-стимул да се преследват целите, мечтите и намеренията, вяра , че наистина усилията си заслужават. Важното е да сме хора на действието. И ако искаме да ни уважават, признават(хората от центъра ), трябва да демонстрираме знания, култура, МОЖЕНЕ! Което го можем. Доказа го Осман. Доказаха го Мустафа и Нури от формата “Фермата“. Доказа го и Бояна от гр. Гоце Делчев в „Гласът на България“. За който конкурс си мисля, че нито е глас, още по- малко на България(но това е друга тема). Доказват го всеки ден хиляди млади хора и не само от нашия край. И това ще мине!

Трябва да мине! Успех и късмет, Осман!

Автор Калоян Шишков
toppresa.com
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *