Изгубени във времето: Село Осеново

Изгубени във времето: Село Осеново

В село Осеново мирише на печени чушки, от кoмините излизат причудливи образи от пушек, аленочервени ябълки са покрили улиците. Накъдето и да погледне човек вижда живописни природни картини oт Пирин. Последните останали жители там – около трийсетина, можеш да срещнеш само рано сутрин за топъл хляб или вечер, по хлад. Срещата им е там, където е била и някога – пред училището. Но всичко вече е различно…

Вижте повече за село Осеново в репортажа на Радиана Божикова в поредицата „Изгубени във времето“ на предаването „Тази събота и неделя“ по bTV, както и в богатите ни галерии в статията.

Светът на 85-годишната Митра е малка стая с печка и легло. Вече 12 години тя живее съвсем сама. От домът й обаче винаги се носи аромат на току-що приготвена храна.

Снимка: Евгений Милов

Посреща всеки с усмивка. Заделила е от малкото, за да има винаги с какво да почерпи.

 

 

„Никога не съм била щастлива. Много деца бяхме, нищо не се падаше на мен, аз бях най-малката. Нищо не ми се падаше. Нямаше нищо в магазина, нямаше дрехи да си купиш, някога беше лошо, а сега е хубаво“, казва баба Митра.

Снимка: Евгений Милов

Шарената забрадка, която носи днес, е същата като онази, която някога майка й направила от разрязана басмена рокля, за да има всяко една от сестрите й кърпа.

Снимка: Евгений Милов

„Исках да уча, тук изкарах до 7 клас, но не ми дадоха. Майка ми и баща ми бяха възрастни и нямаше кой да кара мулетата и не ми дадоха да уча, иначе не ме биваше по история и география, чатках аритметиката и не ми дадоха да уча, исках аз да уча, ако искаш ще идеш по-далеко“, казва тя.

Снимка: Евгений Милов

Далеко сега са децата и внуците. Сама се грижи за себе си. Има и две козички.

Снимка: Евгений Милов

„Като стана оправям си, имам животни, нахраня си ги… Сама си готвя за мен. Понякога готвя повечко и слагам в хладилника да имам“, казва Митра.

Снимка: Евгений Милов

„В село беше някога хубаво, но сега вече не е хубаво“, казва тя.

Снимка: Евгений Милов

Историите от някога вече почти не ги помни. Забравила е дори мечтите си. Все по-малко й се говори. Кротко, всеки ден, чисти фасула – прегръща я тишината.

Снимка: Евгений Милов

„Що прави тази младеж тука, младежта избяга по друга държава, да мизерува там, а да си остави тук майката и таткото да се наказват сами“, казва Митра.

Снимка: Евгений Милов

Историята на всяка една баба от село Осеново започва и свършва като тази на Митра. За тях нищо няма да се промени, а селото ще продължи да бъде красиво и до последната погълната от времето къща. Историите им от живот, преминал в себераздаване ще напомнят в годините затова просто как да бъдем хора.

Евгений Милов

ladyzone.bg

loading...
Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *