29 ноември, 2020

Pirin Press

Пиринският новинар

Защо Ерик Борисов стана овчар?! Пасе ги, дои ги, майстори сирене с чушлета

Ако млад човек има сигурна възможност, е по-вероятно да се възползва от нея. Особено ако тя идва от чужбина.

Точно обратното обаче предприема 25-годишният Ерик Борисов от Плевен. Учил е журналистика, владее френски, но избира да се върне в плевенското село Ясен и да отглежда овце. Днес стадото му наброява 90 животни, като нараства двойно за 5 години.

Ерик не се е събудил просто една сутрин с идеята да става фермер. Процесът е свързан с много усилия и започва още докато е в гимназията. Тогава всеки ден помага в семейната ферма на дядо си – или пасе овцете, или е зает с приготвянето на сирене.

“Не мога да кажа, че съм разбирал много. Изглеждаше много сложна наука тогава. Помагах на дядо ми, защото той имаше нужда от помощ. Но си казвах: Абсурд, няма как да се занимавам с това. Нищо не ме събира с този начин на живот”, разказва днес младият животновъд.

Дистанцията с животните засилвали и подигравките, които понасял от съученици. Затворил се в себе си и започнал да се крие, когато някой минавал по поляната, където е със стадото.

“Това мислене ни беше насадено точно в училище. Там се смяташе, че да се занимаваш с подобна дейност, трябва да си глупав или необразован. А това е тотална глупост”, убеден е порасналият Ерик Борисов.

Много от фермерите днес го подкрепят и му се възхищават. Има обаче и други, които го съветват “да се маха, докато е време”.

Не само че не се вслушва в съветите на вторите, а дори се осмелява да развие старото семейно стопанство. То било от познатия тип – баба му и дядо му, както повечето хора на село, отглеждали животни за лични нужди.

Дядо му Емил, който бил пожарникар, се пенсионира и решава да увеличи стадото си. Измества се в селскостопански двор, но поради различни причини трябвало да смени мястото на животните. Ерик е в 7-и клас, когато дядо му купува 1 декар нива и на нея строи ферма.

Когато завършва гимназия, заминава за София, където учи “Политически науки”. Но само след година осъзнава, че столицата не е неговото място – не успява да свикне с динамиката и стреса във всекидневието.

Първоначално родителите му не разбират решението му и, както всички майки и бащи, си мислят, че се е случило нещо особено.

“Нямаше съществена причина, освен че не си представях себе си в столицата”, казва Ерик.

Дори и дядо му бил учуден – попитал го дали в София не е по-хубаво заради повечето живот и многото хора. В крайна сметка се оказва, че Ерик спасява стадото, защото след неговото заминаване за София дядо му обмислял да продаде животните.

Началото във фермата било трудно – за всяка дейност дядо му трябвало да го напътства. Освен това записва журналистика във Велико Търново и с дядо му работят като на смени – 3 дни е в университета, 4 – във фермата.

“Тогава с него сключихме нещо като сделка – че ще му помагам всеки ден, след като завърша. Той искаше да продава овцете, когато аз заминах в София. Но аз му обещах, че ще помагам, ако той обещае, че няма да ги продаде”, спомня си Ерик пред „24 часа“.

Най не му се получавало доенето – във фермата до днес то е изцяло ръчно.

“Отнемаше около 2 минути да се издои една овца. На мен ми трябваха поне 10 минути – овцете бяха нервни, подскачаха, ритаха ми кофите. Беше комично, но с всичко се свиква. В това се убедих, няма нещо, с което да не се справиш, ако си постоянен”, добавя младият животновъд.

Породата на животните му е черноглава плевенска, тя е автентична за района и навремето е била сред най-гледаните породи – има и добри показатели за месото, хем добра млечност.

“Много от фермерите търсят чужди породи. И мен ме убеждаваха да купувам, защото това било бъдещето. Само че никой не им каза, че тези породи трябва да се гледат само оборно и то интензивно, със специална светлина, системи”, казва Ерик.

Той се сдобива с една такава, но животното не успява да свикне. Ерик отглежда овцете си само пасищно.

“Сега е зима и много от фермерите не изкарват овцете си навън. Като няма сняг обаче, аз не виждам някакъв проблем за нашите да са навън. Дори в момента съм на паша”, казва той и добавя: “Изобщо не съм си представял, че ще бъда в събота с овцете на паша. До последно си казвах, че това не е за мен. Един от факторите, който ме задържа, бе, че от малък знам, че овчето сирене е много търсено.

Засега се оказва прав – има повече клиенти, отколкото количества сирене, които да им продава. Не е изненада – продуктът е занаятчийски, прави се на ръка, няма машини, а хората оценяват това.

Освен класическото сирене има и пикантно – добавя чушки, които идват от градината на баба му.

Намеренията на Ерик са да експериментира и с други продукти като кашкавал, иска да предлага и кисело мляко.

Той вече разпознава поведенческите характеристики на овцете, казва, че не са толкова глупави, колкото пише в литературата, просто си имат своите проявления.

“Има един лаф: Ако овца мине през река, няма да се наведе да пие дори и да е жадна, ще пие там, където е научена”, шегува се той.

“Може би хората се отказват много лесно, през първите години със сигурност ще си на загуба. Трябва да се научиш да буташ стени, а особено ако си градско момче, се свиква много трудно”, казва той.

Планът му е скоро да се дипломира. Наред с държавния изпит – да направи нов обор, както и да увеличи броя на стадото.

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *