27 ноември, 2020

Pirin Press

Пиринският новинар

Жена и кучето й станаха жертва на агресия в заслон Тевно езеро в Пирин планина

Жена и кучето й станаха жертва на отвратителна агресия в заслон Тевно езеро в Пирин планина. Разказ на потърпевшата планинарка получихме на редакционната поща. Веднага потърсихме за коментар ръководството на Нп „Пирин”. Оказа се, че директорът Росен Баненски е в отпуска, но потвърди за сигнала. Той реагира веднага и увери, че още днес лично ще се запознае с жалбата и ще назначи проверка на случая. „Ще се свържем с жената, за да я изслушаме, заслонът Тевно езеро е даден за стопанисване на Български туристически съюз и хижарят е назначен от тази организация. Въпреки че нямаме много възможности за реакция, ние ще разговаряме и ще предупредим хижаря, защото е недопустимо подобно поведение към хората, които обичат планината. Хижата може да е на БТС, но планината е на всички и няма да допуснем такива грозни сцени”, коментира Росен Баненски.

Свързахме се и с Георги Пидов, председател на Туристическо дружество „Вихрен 1925”-Банско. Той призна, че не е информиран за случая, но не бива по никакъв начин да се допуска грубо отношение към планинарите и туристите. „Ще говоря с Иван Дрънков, който е хижар на заслона. Без въобще да го защитавам, но искам да кажа, че в заслоните във високите части на планината не се допускат кучета. Това го подчертавам, за да се знае от туристите. Винаги държа на внимателното отношение към хората, на толерантността, има си начин да обясниш правилата на планинарите. Случвало се е и друг път да има оплаквания на туристи от този хижар”, каза Пидов.

Ние също ще проследим случая, за да видим какви мерки ще бъдат предприети най-вече от БТС след този скандал. Потърсихме за коментар и хижаря на заслон Тевно езеро, но на обявените телефони отговори жена, която сподели, че работи там, но отказа да коментира имало ли е инцидент преди два дни там. Публикуваме емоционалния разказ на Цветомира Колева без редакторска намеса:

Здравейте,

Пиша ви с разказ за преживяното от мен и кучето ми на 08.08.2020 г. (събота).

Това трябваше да е приключенска история за преход до мечтано място, лагеруване на палатка в ужасно буреносно време, уви, сега е история за нецивилизовано отношение, агресия, саморазправа и насилие от хижаря/съдържателя на заслон Тевно езеро, който на 08.08.2020 г. упражни насилие върху моето куче, след опит да защитя животното атакува и мен самата. И двете деяния са наказуеми според Наказателния кодекс на Република България.

Около 17:30 ч. в събота, 08.08.2020 г. пристигнах в заслон Тевно езеро, придружена от още двама души. Носех собствена палатка, тъй като водех и кучето си (чипирано, кастрирано, обезпаразитено, с европейски паспорт). Другите двама се настаниха в заслона. Попитах какво дължа хижарката, която беше в кухнята. Отговорено ми беше, че няма такса за собствена палатка.

Разпънах палатката бързо, тъй като вече започваше да вали. Оставих багажа си в палатката и опитах да оставя и кучето в нея. Уви, отвори я с муцуна. Водя го с мек повод и реших да не го връзвам, тъй като ги прегризва и нямаше да има с какво да го водя по обратния път. А исках да вляза и да си поръчам храна в кухнята. Рискувайки на някой да не се хареса, оставих кучето пред вратата на заслона. Окуражих се и от факта, че конят на хижарите пасеше свободно без да е обезопасен около заслона.

Предверието на заслона, в което всички се събуват, стоеше перманентно отворено. Влязох, поръчах си храна. Изчаках няколко минути да я получа и започнах да се храня. Хора влизаха и излизаха непрекъснато. Видях, че кучето се е свило на прага в предверието.

В един момент някой отвори вратата и видях, че хората се притесняват от кучето, за да влязат. Станах, за да го преместя. Докато стигна до вратата, мъж, с гръб към мен, блокира касата и започна да рита кучето силно. Изтичах бързо, извиках зад гърба му „Какво правиш?“, докато се обръщаше, се проврях между него и касата, прекрачих кучето и му казах да спре да го удря. Ритниците продължиха. Развиках се отново да спре. Едва тогава ме попита мое ли е. Потвърдих. Започна да крещи с грозни думи, цитирам „Махни се, ще те пребия! Тук няма място за кучета!“. Отказах да му дам възможност да продължи да удря кучето, което в паниката се беше свило на топка и не помръдваше. Не спирах да повтарям „Спри!“. Той ме блъсна силно в гърдите и аз залитнах, ритна отново кучето и аз блъснах мъжа в рамото. Кучето се премести и се сви под един рафт на етажерка в предверието.

Междувременно 2 англоговорящи момчета се намесиха. Викаха на мъжа „Stop, stop! That’s not good, man!“ Аз се преместих пред етажерката. Хижарят се развика „Мръсна кучкарка! Курва! Махни се оттук! Това място е за хора, не за мръсни кучета!“. Отказах да помръдна и поисках да узная кой е и как се казва, с какво право напада мен и кучето. Изкрещя: „Хижар съм от 30 години, курво! Не си мисли, че като си жена, няма да те пребия!“. Пожелах да се представи с името си. Замълча и понечи да ме атакува. Момчетата го дръпнаха. Мъжът се скри вътре. Влязох след него и видях, че е в кухнята. Спрях при хората, с които пристигнах и им обясних как ме е нападнал и как е ритал кучето.

Взех си принадлежностите и излязох. Обувах се, когато хижарката/жената, която готви в кухнята и на която платих, се появи в предверието и я попитах дали мъжът в кухнята е хижар. Тя потвърди и побърза да влезе. Бързо я последвах. Мъжът беше седнал на кухненската маса. Поисках да узная имената им. Никой не се представи. Той започна да бълва „Курво, махай се! Мръснице, ще те пребия!“. Жената изкрещя: „Събуй си обувките!“. Сякаш това е най-голямото зло и е приемливо да се бият хора и животни. Събух се с надеждата да се представят. Зад гърба ми стоеше единият човек, с когото пристигнах, умолявайки ми да не говоря с тези хора. Отново казах, че искам да знам имената на мъжа, който удря животно и напада жена. Той продължи да повтаря „Курво, марш в палатката си, ще те пребия!“. Жената до него му викаше да замълчи. Казах им, че ще подам сигнал за действията им. Той все така продължаваше да крещи: „Мръсница с мръсница, махай се, да не виждам и кучето!“. Излязох и повече  не се върнах. В кухнята имаше около 30 души, които станаха свидетели на тази агресия.

В цивилизована държава, част от Европейския съюз, е недопустимо да се толерират агресията и насилието. Дори и да не съм постъпила правилно, нямаше никакъв опит за нормална комуникация. Никой не изрази несъгласието си по нормален и цивилизован начин. Нямам очакване някой да се съобразява с домашния ми любимец. Но нямам и очакване да ставаме жертва на нечия агресия.

От друга страна, се предполага, че тези хора следва да допринасят за развитието на туризма в страната ни. Едва ли човек, проявяващ агресия и насилие без причина, отказващ вербална комуникация, е подходящ да работи с хора.

Известни са и други случаи на насилие от този човек, например https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=2519. Очевидно не са предприети мерки и той е оставен да се саморазправя според собствените си норми, а не със законни мерки.

Сигнали са подадени към Министерство на туризма, Окръжна прокуратура, Национален парк „Пирин“.

Надявам се на обратна връзка от вас и отношение по темата. Туризмът е основен поминак във вашия район и подобни прояви сериозно му вредят.

Поздрави,

Цветомира Колева

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *