Европа срещу COVID-19: Германия дава €50 000 безвъзмездно на фирмите, Гърция отлага ДДС-то

Европа срещу COVID-19: Германия дава €50 000 безвъзмездно на фирмите, Гърция отлага ДДС-то

От началото на пандемията от COVID-19 държавите предприеха безпрецедентни мерки, целящи да ограничат разпространението на инфекцията, които обаче доведоха до намаляване на икономическата активност, увеличаване на безработицата и банкрут на милиони компании по света.

Това предизвика дори десните правителства да пренасочат средства от държавния бюджет, за да подпомогнат предприятията и, макар в по-малка степен, лицата, практикуващи свободни професии.

Страните от ЕС приложиха няколко типа мерки в подкрепа на бизнеса. Например много от правителствата предложиха на компаниите и самонаетите лица възможност за заем с държавна гаранция за известна част от него и предоставиха безвъзмездни средства на малките и средните предприятия.

В България беше стартирана програма през ББР за отпускане на безлихвени кредити за защита на самоосигуряващите се лица и служителите, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията, като по данни на банката към 28 септември са одобрени близо 80 млн. лв. за безлихвено кредитиране. У нас микро- и малките фирми са получили близо 100 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ.

Немската държавна банка за развитие

също обезпечава заеми за компаниите, независимо от размера им, при много ниски лихвени проценти и поема до 90% за малки и средни предприятия и до 80% за големи компании от рисковете за кредитно неизпълнение. Немските фирми могат да кандидатстват и за безвъзмездна субсидия, която достига до 50 000 евро на месец. Румъния пък предостави 15 млрд. румънски леи гаранции за заеми и субсидирани лихви за оборотни средства и инвестиции на малки и средни предприятия.

Гърция обяви фискален пакет на стойност 24 млрд. евро, включващ гаранции за заеми и мерки, сред които субсидии за уязвими лица, както и за служители и самостоятелно наети лица, за обезщетения за безработицата и подкрепа на краткосрочната заетост, помощ за домакинствата с просрочени заеми. Освен това южната ни съседка намали ставката на ДДС за критични продукти, необходими за защита от COVID-19.

Широко използвана практика в ЕС е и отлагането на определени плащания, включително данъците и осигурителните вноски за гражданите и бизнеса, обслужването на кредити и плащането на сметки за комунални услуги. Тези мерки подобряват ликвидните позиции на физическите лица и компаниите, но не отменят техните задължения и в същото време влошават бюджетното салдо за годината, но по-късно го подобряват.

Гръцкото правителство обяви отлагане плащането на ДДС

и социалните осигуровки за тези бизнеси, които са били затворени с цел ограничаване разпространението на вируса. В Румъния изплащането на заеми за домакинства и предприятия беше отложено до 9 месеца. В Унгария пък около 80 000 малки и средни предприятия, главно в сектора на услугите, бяха освободени от данъка върху малкия бизнес, а за други компании в засегнатите сектори плащането бе отложено. Вноските за развитие на туризма също бяха временно отменени, а доставчиците на медийни услуги получиха данъчно облекчение за направени загуби от приходи от реклама. Франция също се отказа от данъците както за социални вноски, така и за данъци върху доходите. У нас вноските по кредитите по време на извънредното положение можеше да бъдат забавяне без последващи наказателни лихви. Родните общини пък освободиха от такса смет предприятията, спрели работа.

Редица държави решиха да изплатят процент от заплатите

на служителите на компании, които са били принудени да прекратят дейността си, като по този начин хората запазват работните си места.

Докато у нас правителството приложи мярката 60/40 за подпомагане на малките и средните предприятия, в Австрия например приеха разпоредба за намалено работно време до 10% (по-късно преразгледано на 30%), според която компаниите заплащат само отработените часове, а останалото се заплаща от държавния бюджет, а във Франция правителството покри заплатите на работниците по схема за намалено работно време. Финландия отдели 40 млн. евро за помощ на ресторантите за наемане на служители.

От своя страна ЕС също инициира мерки за преодоляване на последствията от пандемията. Например от 13 март тази година е достъпен финансов пакет на стойност от 37 млрд. евро, чието предназначение е да подпомогне страните членки по отношение на малките и средните предприятия, здравните оператори и компаниите в най-засегнатите сектори, включително хотелиерството и туризма. Пакетът се финансира и от отказа на комисията от задължението си да поиска възстановяване на неизразходваното предварително финансиране, държано в момента от страните, по линия на европейските кохезионни фондове. От тях са пренасочени 25 млрд. евро за справяне с последиците от кризата, като средствата се разпределят директно от държавите.

812 млн. евро е общата стойност на инвестицията за ликвидност, предназначена за България. 3,079 млрд. евро са средствата за Румъния, 1,776 млрд. евро – за Гърция,

826 евро – за Германия, 650 млн. евро – за Франция, и 2,318 млрд. евро – за Италия.

От 1 юни функционира и приетата от Европейския съвет през май временна подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение. Схемата SURE осигурява близо 100 млрд. евро под формата на заеми при благоприятни условия за страните членки. Средствата се набират от Комисията на международните капиталови пазари от името на ЕС, като заемите са подкрепени от общия бюджет, а държавите членки предоставят гаранции в зависимост от своя дял в брутния национален доход на ЕС.

По линия на подкрепата SURE правителството у нас одобри проект на официално искане до Европейската комисия за получаване на финансова помощ от 511 млн. евро. Южната ни съседка е поискала 2,7 млрд. евро, Румъния – 4 млрд. евро, а Хърватия – 1 млрд. евро. Заем са заявили още 11 страни членки, като общо исковете към момента възлизат на 81,4 млрд. евро.

loading...
Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *