28 февруари, 2021

Pirin Press

Пиринският новинар

Днес е Андреевден

Наричат светеца Първозвани, тъй като пръв от апостолите е повикан и тръгва след Исус

 

Всяка година на 30 ноември православните християни честват деня на св. Андрей Първозвани. Брат на апостол Петър, той е първият избран за апостолско служение, пръв от апостолите е бил повикан и е тръгнал след Христос. Името му често се среща в Евангелието. За него се споменава и в разказа за нахранването на народа с пет ечемични хляба и две риби.

В народния ни календар Андреевден е и празник на зърното и е пряко свързан в представите на старите българи с прехода от есента към зимата. Известен е още и като Едрей, Едринден, Мѐчкинден. Вярва се, че „на Едрей всичко започва да наедрява” – здраве, богатство, включително денят „с по едно просено зърно”. Затова на Андреевден всеки се стреми да подхване нова работа с вярата, че тя (дори рискованите начинания) ще бъде спорна и заради храбростта, която носи Първозваният, ще бъде увенчани с успех. За да се сбъдне, не забравяйте на трапезата днес да сервирате варена царевица, жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.

Мозайка от VI в. от Равена, Италия – Христос призовава св.ап. Симон (Петър) и Андрей Първозвани

В Северна България на този ден се устройват и празници на мечките, като се вярва, че Свети Андрей е техен господар. Според народното предание светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята. Затова свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!”

 

Подвизи и страдания на свети апостол Андрей Първозвани

Свети Андрей, Първозваният Христов апостол, син на един евреин, на име Йона, брат на светия първовърховен апостол Петър, бил родом от град Витсаида. Презирайки суетата на този свят и предпочитайки девството пред съпружеството, той не пожелал да встъпи в брак, но като чул, че светият Предтеча Йоан проповядва на Йордан покаяние, оставил всичко, тръгнал след него и останал негов ученик.

Когато светият Предтеча, посочвайки минаващия оттам Иисус Христос, произнесъл: „Ето Агнецът Божий”, свети Андрей заедно с другия ученик на Предтеча, когото считат за евангелист Йоан, оставил Кръстителя и тръгнал след Христа. Той намерил брат си Симон (Петър) и му казал: „намерихме Месия (което значи Христос)” и го завел при Иисус. След това, когато ловял заедно с Петър риба на брега на Галилейско море и Иисус извикал към тях, като им казал: „вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци” – тогава оставил по Господния зов мрежите, тръгнал заедно с брат си Петър след Христа.

Андрей бил наречен Първозвани, защото станал последовател и ученик на Иисус Христос преди всички други апостоли. А когато след доброволните страдания на Господа, след възкресението Му, свети Андрей приел, както и другите апостоли, Светия Дух, слязъл върху него във вид на огнен език, и когато били разпределяни страните, на него му се паднали по жребий страните Витински и Пропонтидски, с Халкидон и Византион, Тракия и Македония, простиращи се до самото Черно море и Дунав, а също – Тесалия, Елада, Ахаия, Аминтин, Трапезунт, Ираклия и Амастрида.

Свети Андрей минал през тези градове и страни, проповядвайки Христовата вяра и във всеки град приел много скърби и страдания.

По Божий промисъл той достигнал до река Днепър и до днешните руски земи. За мястото, където след време възникнал град Киев, казал следните думи:

– Вярвайте ми, че по тези хълмове ще възсияе благодатта Божия; тук ще има велик град и Господ ще въздигне в него много църкви и ще просвети със свето кръщение цялата тази земя.

Той посетил още и Рим, след това се върнал в гръцката област Епир, и отново дошъл в Тракия, като утвърждавал християните и им поставял епископи и наставници. Като минал през много страни, той достигнал Пелопонес и като влязъл в ахайския град Патра, се установил при един почтен мъж, на име Сосий; той го изправил на крака след тежко боледуване и след това обърнал към Христа целия град Патра.

Антипатът Егеат, като дойде в град Патра, започна да принуждава вярващите в Христа да принесат жертви на идолите. Свети Андрей, като излезе насреща му, каза:

– Ти, който си съдия на хората, би трябвало да познаеш своя Съдия, Който е на небесата, и като Го познаеш, да Му се поклониш, а след като се поклониш на истинния Бог, би трябвало да се отвърнеш от лъжливите богове.

Егеат му каза:

– Ти ли си този Андрей, който разрушава храмовете на боговете и скланя хората към тази неотдавна появила се магьосническа вяра, която римските царе заповядаха да се изтреби?

Свети апостол Андрей отговори:

– Римските царе не разбраха, че Синът Божий, като слезе на земята заради спасението на човешкия род, ясно показа, че тези идоли не само че не са богове, но и са нечисти бесове, враждебни на човешкия род, които учат хората да прогневяват Бога и да Го отвръщат от себе си, за да не ги чува Той. А когато Бог, като се разгневи, се отвърне от човеците, тогава бесовете ще ги пленят и ще ги поробят и ще ги съблазняват дотогава, докато душите им не излязат от телата им разголени, нямащи със себе си нищо друго, освен греховете си.

Егеат каза:

– Когато вашият Иисус проповядваше тези бабешки и празни басни, иудеите Го приковаха към кръста.

Андрей отвърна:

– О, да би пожелал да разбереш тайнството на Кръста: как Създателят на човешкия род, поради любовта Си към нас, доброволно претърпя страдания на кръста, защото Той и за времето на страданията Си знаеше, и за тридневното Си възкресение пророкуваше, и седейки с нас на последната вечеря ни извести за Своя предател, говорейки за бъдещето като за минало, и доброволно отиде на това място, на което трябваше да бъде предаден в ръцете на иудеите.

– Удивлявам ти се – възрази Егеат – как ти, бидейки мъдър човек, вървиш след Този, за Когото изповядваш, че е разпънат на кръст – без значение по какъв начин: доброволно или неволно.

Апостолът отговори:

– Велико е тайнството на Кръста и ако искаш да чуеш, ще ти го кажа.

– Това не е тайнство, а смъртно наказание за злодейци – възрази Егеат.

Свети Андрей отговори:

– Това смъртно наказание е тайната на човешкото обновление, само благоволи търпеливо да ме изслушаш.

– Ще те изслушам търпеливо – каза съдията, – но ако ти не сториш това, което заповядвам, ще понесеш върху себе си същата тайна на кръста.

На това апостолът отговори:

– Ако се боях от кръстната смърт, никога не бих славил кръста. (…)

***

Разгневеният Егеат нареди да разпънат свети Андрей на кръст, като го привържат за ръцете и нозете: защото той не искаше да го прикове с гвоздеи, за да не умре бързо, а като виси привързан, да приеме повече мъчения.

А свети Андрей укрепваше вярващите в Христа и ги убеждаваше да търпят временните мъчения, като учеше, че никое мъчение не струва нищо в сравнение с бъдещото за него въздаяние.

После целият народ тръгна към дома на Егеат, възклицавайки и казвайки:

– Не трябва да страда така този свят и честен човек, този добър, благонравен, кротък и премъдър учител, но трябва да се снеме от кръста, защото той, висейки втори ден на кръста, не престава да учи на правда.

Тогава Егеат, като се уплаши от народа, веднага тръгна с него, за да снеме свети Андрей от кръста. Той, като видя Егеат, каза:

– Защо си дошъл, Егеате? Ако искаш да повярваш в Христа, ще ти се отвори, както ти обещах, вратата на благодатта. А ако си дошъл само за да ме снемеш от кръста, аз не желая, докато съм жив да бъда снет от кръста, защото вече виждам моя Цар, вече Му се покланям, вече стоя пред Него, но страдам за теб, защото теб те очаква приготвената ти вечна гибел. Погрижи се за себе си, докато можеш, за да не ти се прииска да започнеш тогава, когато вече няма да имаш сили.

Когато слугите искаха да го отвържат от кръста, не можеха да го докоснат; и множество други хора, един през друг, се стараеха да го отвържат, но не можаха, защото ръцете им ставаха като мъртви.

След това свети Андрей възкликна гръмогласно:

– Господи Иисусе Христе! Не допускай да бъда снет от кръста, на който съм разпънат за Твоето име, но ме приеми, Учителю мой, Когото възлюбих, Когото познах, Когото изповядвам, Когото желая да видя, чрез Когото станах това, което съм! Господи Иисусе Христе, приеми духа ми с мир, защото вече ми е време да дойда при Теб и да Те съзерцавам, така силно желан от мен! Приеми ме, Учителю Благий, и не позволявай да бъда снет от кръста, преди да приемеш духа ми.

Когато той каза това, осия го светлина от небето, като мълния, пред очите на всички, и блестеше около него, така че за тленното човешко око беше невъзможно да го гледа. Тази небесна светлина сияеше около него половин час и когато светлината отстъпи, светият апостол предаде духа си и отиде в блясъците на светлината, за да се яви пред Господа.

Егеат, като се разгневи срещу народа, намисли да му отмъсти и открито да накаже със смърт въставащите срещу него, а Максимила искаше да наклевети пред царя. Докато той мислеше за това, внезапно го нападна един бяс и мъчен от него, Егеат умря насред града.

***

Това стана в последния ден на ноември, в Ахаия, в град Патра. където и досега, по молитвите на апостола, на хората се подават много благодеяния. Страх Божий обхвана всички и нямаше никой, който да не вярва в нашия Спасител, Бога, Който иска да спаси всички и да ги доведе „до познание на истината”, Комуто слава във вечни векове, амин.

След като изминали много години, мощите на свети апостол Андрей, по заповед на великия цар Константин, били донесени от мъченик Артемий в Константинопол и положени заедно със свети евангелист Лука и със свети Тимотей, ученика на свети апостол Павел, в пресветлия апостолски храм, вътре в свещения жертвеник.

(Жития на светиите, преведени на български език от църковнославянския текст на „Чети-минеите” („Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски. Със съкращения.)

Източник: pravoslavieto.com

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *