8 март, 2021

Pirin Press

Пиринският новинар

Дешка, най-известната стопанка на къща за гости в Разложко: Семейството вече е нищо, а без него светът ще загине

Няма човек, който обича да отсяда в къщи за гости за не е чувал за винаги усмихнатата Дешка от Разложко, жената, която е пазителка на традициите от старото време. Домът u в село Горно Драглище е посрещал гости от цяла България и от цял свят, пише Trud.bg. Естествена и неподправена, най-известната стопанка на къща за гости у нас – Дешка Кротева, отвори сърцето си, за да каже какво мисли за живота, политиката, пандемията и хората.

А някои от думите и изразите u – на разложки диалект, са запазени.

– Къщата ви за гости в Горно Драглище е прекрасна, българска отвсякъде – няма лукс, но пък има такава топлина и хармония. Личи си, че всичко в нея е правено с душа и сърце, с голям мерак. Във време на пандемия как се посрещат гости, Дешке, трудностите сигурно са много?
– Не знам как ще прозвучи, но ние нямаме никакви трудности, сполай на Бога. Хората сигурно трудно биха разбрали това, но ние оцеляваме и работим. На нозете си сме, а щом си здрав, прав – означава, че си добре. С мъжа ми Владо сме такива, ние никога няма да се предадем пред каквато и трудност. Пък била тя и някаква пандемия.

– Вие сте от хората, които имат позитивна енергия в излишък. Гледате позитивно на живота – как го постигате, ще се пошегувам, но сигурно имате някаква специална ваксина?
– Гледам позитивно, защото така по-добре ти минава живота. Дори да имаш трудности, ти не ги забелязваш – вървят си и от само себе си се оправят. Човек, който е настроен така, му се получава по-добре в живота. Никога не съм се оплаквала и няма да го направя. Усмивката е и ведростта са най-добрата ваксина. Ние, българите сме по тангото, тоест – по живота.

– Не може да не сте имали трудности по време на пандемията, имаше период, когато всичко беше затворено, не работеха хотели, къщи за гости, заведения?
– Къщите за гости почивахме много малко. А и човек все е имал заделен настрана по някой лев, нали? Не вярвам да е иначе. Помислете – какво друго ти трябва в такова време освен един гол хлеб… Ние по селата знаете ли как сме – и една година да ни запечатат, в мазето имаме всичко. Можем да изкараме. А гражданията да му мислят. Не може да си и по маникюри, и по салончета и да имаш пари да ядеш, ако ти се случи такова нещо. Ние не сме се сблъскали с трудностите, те бяха в началото, когато започнахме, но това е друга тема. Сега в пандемията март ни затвориха, но през май къщите за гости отвориха. Вярно, че гостите идваха само през уикендите, но благодарим и на това. Щом сме на нозете, а не сме легнали, това е добре. Няма смисъл да се вглеждаме само в трудностите. Търча си и не се спирам. Ако човек е здрав, всичко е добре.

– Вероятно имате стратегия в това трудно време, каква е тя?
– Да ви каже честно – нямам никаква стратегия. Някак си все се получава. Каква стратегия – взема ли да правя планове, нищо не се получава…

– С какво омайвате гостите си? Хората тук непременно идват пак, щом веднъж са дошли.
– Как да ги омайвам, като аз съм си такава. Ние сме си истински. Като ми прекрачиш прага, ти ставаш част от мене. Не се притеснявам дали съм си оправила леглото и как ще ме завари гостът, защото аз тука си живея. Това е моят живот, а ти щом идваш при мене, ставаш част от моя живот. Ние не преиграваме с никого, затова може би нещата се получават.

– Че сте истински, натурални, естествени – в това спор няма. Но виждам как глезите гостите си – с добра дума и хубава храна.
– Глезя ги с душа. Има една приказка: хлеб и сол – блага дума. Разбираш ли? Дай на човек хляба и солта – той ще си топне, ама като си думате убаво – това е най-добре. Хората, които идват при нас, са гости, а не клиенти. Казвам ви честно – не съм чула лоша дума от никого.

– При вас идват много български туристи, идват и много чужди. Ще споделите ли кои са по-добрите гости – нашите или чужденците?
– Сега по време на пандемията, туристите основно са български. Не мога да кажа кои са убави и кои са лоши – всички гости са еднакви. И да имаш кусури, като ходиш на гости, ти не отиваш с тях. Няма лоши гости. Може би взаимно се отваряме и затова нещата са такива. У нас няма забрани и така човек си разтваря душата, ние също. Така се превръщаме в отдушници.

– Казвате, че идват от целия свят при вас, но всеки има различен вкус. Какво искат да им сготвите най-често?
– Хората наистина са от целия свят. Ще ви кажа нещо – светот дойде куд мене, след като направих тая къща за гости. И съм го приела. Хората не щат да им сготвя нещо конкретно. Готвя това, което ние си ядем. Всичко им харесва, всичко! Храната ни е вкусна, блага е. Защото ние си я гледаме, произвеждаме си я сами. Продуктите са еднакви, но вкусовите качества – различни. Преди пандемията през 2019 г. водихме едни гости на ранчото ни. С тях беше и детето им и като видя доматите, с такава радост извика: „Мамо, ела да видиш, доматите от Лидъл са дошли!“ (смее се). Веднага му обясних на детето, че това тука е захар, не е просто домат. Стана ми и мъчно – децата вече не знаят какво е зеленчук и къде расте… С тази пандемия много хора си направиха равносметка. Селцата малко живнаха, има интерес. Не се знае занапред какво ще е, но шамара малко си го заслужаваме, щото очите ни така бяха заблещели, че не си обръщахме внимание на приятелите и близките, все търчахме нанякъде…

– Има ли гости, за които искате да разкажете?
– О-оо, толкова са много и всичките са готини. Имам стотици мили спомени. Една французойка, която дойде с първата група французи, се върна пак и ми донесе снимка от това гостуване. Досега не сме имали лицемерни гости. Още след слизането от автобуса пред къщата и започват да играят, посрещаме ги моите баби, които пеят на гостите, облечени са в местни носии. Имаше една група от Дубай – 20 жени дойдоха от някакъв харем. Ако искате ми вярвайте, но в живота си не бях виждала толкова много злато, с което бяха накичени. Не бяха забулени. Една от тях цялата беше облечена в чисто бяло. Мъж с тях нямаше, само шофьорът им. Сложихме пердетата, а те на всеки час ме молеха на едно килимче. Бяха толкова красиви, че ни се премрежиха очите, с едни дълги коси направо до нозете, весели… Толкова хубаво си изкарахме, голяма веселба беше. Облякохме ги в нашенски носии и стана голям купон. Наистина всички харесват носиите ни и искат да ги облекат, да се снимат, да поиграят хоро, да попеят…, такава радост е. Най-яките купонджии са израелците. Много весел народ са евреите, отприщени души имат – като нашите. Но сега намаляха заради пустата политика.

– Българите добри гости ли сме?
– Много! Радвам се, че в последно време има българи – млади хора, дошли си от чужбината, щото родината им липсва. Разбрали са, усетили са, че не е работата само в лукса, иска се и душа да имаш. Сигурна съм, че няма да се затрием. Защото много млади хора искат каквото ние сме направили, да го направят и те.

– Казвате, че чужденците ни харесват носиите, но знаете ли, че има нашенци, които все ни се карат, че българите не сме модерни, даже казват, че сме им странни?
– Как ще сме странни българите?! Щом чужденците приемат нашето веселие, значи нашето е по-доброто (смее се). А знаете ли как се радват, като им пеем на два гласа….

– Напоследък се чуват много кресливи гласове срещу народните носии, срещу хората, които извиваме по мегданите и чужбинските площади, усеща се дори срам от народните традиции, от фолклора. Вие имали ли сте такива нашенски гости?
– Не, никогаш не сме имали такива хора. Който млад или стар е дошъл тук, никой не е отказал да се облече в носия, да играе хоро. Всички го правят с радост. Ако някой се зачуди, щом види другите, веднага се облича и той. Това е много заразително. Нямаме досега отказ. А този който се срамува от носиите, значи се срамува от себе си. Защото как така ще се срамуваш от ежедневното облекло на твоята баба, ето това е срамота! Та това е история…

– Видяла си и времето преди 10 ноември, няма да ви карам да правите сравнение с днес, защото това са две различни епохи, две различни Българии, но има ли нещо, което съжалявате, че не опазихме?
– Загубихме уважението. Да ме прощават тези, които гледат животни – и ние гледаме също. Но днес, като че ли животното измести човека. Ако някой е легнал на пътя и друг го бие, ще го подминат. Но ако това се случи с някое куче, веднага ще разтръбят из социалните мрежи. Не зная кое е по-важното сега – животното или човека? Вярно, всеки носи душа, но мисля, че човекът е на първо място. Ценностите се затриха и това не е на добро. Ето това не можахме да си го опазим. Парицата стана царица. Сега е нищо! Гол идваш, гол си бегаш. Някой да си е взел богатството? Няма такъв. Колко богати има да плачат… Ние сме по-щастливи от богатите, нищо, че нямаме натрупани пари. Душата ми е весела и спокойна. Моля се нозете ми да са здрави и все ще си изкарам за хляба.

– Значи рецептата каква е – позитивна енергия.
– Точно така – да гледаш позитивно и на лошите хора. Да направиш добро и на душманина си. Този отгоре е съдникът. Ние не можем да съдим никого. Аз и на децата им викам: никой не съдете. Съдникът е един. Рано или късно, ако не му се върне, идва лошото – връща се на децата му. Нямам завист към никого, нямам и намерение да се карам с който и да е.

– Каква е причината толкова много хората да се променят? Чия е главната вина за това?
– Причината е, че разбрахме криво свободата, че направихме криворазбрана демокрация. Ненапразно викат, че първите 7 години са важни. Децата едно време съм ги наказвала, и с коприва съм ги шляпала, да не би да не са ми били мили? Правила съм го за тяхно добро. Това няма нищо общо с насилието, както някои сега твърдят. Човек има нужда да го пошляпваш, защото е поучително нещо. А сега от слободията и от това, че уж са ни мили децата, ние ги разтурихме. Според мен требува да си има малко озаптяване. Ние – родителите, си развалихме днешното поколение. А за внуците не ми се мисли. Ако продължава така – светът ще се затрие. И ние сме си виновни, оти много знаем. Оти се изджендарииме, оти тоя с тоя требува да живее, оня с оня требува да живее… И затова тука ще гръмне, там ще тресне, другаде ще се наводни – Този отгоре гледа и няма да ни прости. Семейството вече е нищо. А като нема да има семейство, затова нема да има и свет. Това е положението.

– Светът се крепи на семейството, това ли ни казвате?
– А на какво да се крепи? Та това е една от ценностите! Какво семейство ще създаваш, като нема жена, нема мъж вече… Върви разтурията, и ние сме виновни за нея. Джендъри ще отглеждаме, главата не ми го побира! Ай сиктир!

– Какво искате да кажете на политиците?
– Трябва да се научат да си прощават, за да работят. Това е като в семейството – единият е в единия край, другият в другия. По средата е празнота. Ако не си прощават, как ще работят за България… От честност не знам как се става богат, много са ми интересни милионерите. Не говоря за тези специалности, от които наистина много пари се печелят и трупат. Но нека да ми кажат формулата на първия милион. Нека да си прощават и да работят за родината. Искам само да живеем добре, нищо друго.

– Българската политика и хората в нея харесват ли ви? Гласувате ли или предпочитате да си стоите вкъщи, като дойдат избори?
– Ох, не знам защо е толкова е благ тоя кокал, може би има някаква магия… Като влезе в политиката, човек много се променя. Задължително гласувам. Смятам, че така трябва да правят всички. Без значение за кого пускаш гласа си. Предишната политика, когато бях млада, беше правилната политика. Циганите имаха всички работа. Бяха изучени, имаше дисциплина, имаше и страх. Сега колкото и да го отричат този страх, от него имаше смисъл. Не сме се толкова много изтормозили. Момчетата ходеха войници, там се научаваха на много неща. Важно е да изгледаш дете. Свобода без работа – това е ситуацията днеска.

– Българските политици в последните години все водят някакви битки. Как гледате на тях?
– Това не го одобрявам. Не ми харесват такива битки, като тази между премиера и президента. Не са нужни никому тия работи. Далече съм от политиката. Искам само младите да имат работа, да не бягат оттука. А ако младите работят, ние ще помагаме.

– Сега сме в епохата на глобализма, всичко вече се уеднакви. Как я разбирате тази работа?
– Това е грешка. Как така ще искат за няколко години да променят свят, който съществува от хилядолетия? Това е безумие и няма да доведе до добро. Дори яденето вече си омешахме, макар в това да няма лошо. Стигнахме дотам, че ако не се ваксинираш, все едно не си за този свят… Моят мъж например иска да се ваксинира. Аз обаче не искам да се боцкам. Виж какво става – във всеки един въпрос има много отговори, много са питанията, да знаеш… Промените не може да станат изведнъж. А тези глобалисти да се пазят, че от апатията до революцията има само една крачка.

Нашият гост
Дешка Кротева е родена през 1962 г. в Горно Драглище, Разложко. Захваща се случайно със селски туризъм – стопанка е на къща за гости “Дешка”, след като е минала през няколко вида бизнес, сред които сладкарство и шивачество, но това с туризма се оказва най-силно и точно като за нея. Тя е една от първите българки, които стават членове на движението Slow Food, което се грижи произведената храна да бъде качествена и да е създадена по честен начин.

TopPresa

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *