Българският фолклорен клуб „На хорото в Брюксел“ организира 37-мо издание на традиционното „Голямо хоро“. Специални гости на тазгодишното издание ще бъдат изпълнителите от Мъжката фолклорна група „Бански старчета“. В програмата са предвидени български народни хора с различна степен на трудност, както и възможност за разучаване на по – рядко изпълнявани, но достъпни хора.
Посетителите ще могат да се включат и в инициативата за обмен на книги на български език „Прочети и предай по – нататък“. Клубът „На хорото в Брюксел“ обединява хора от различни възрасти, с различни професии и от различни националности, не само българи. Създател и ръководител на клуба е Мария Цветкова – преводач в една от европейските институции, предаде БНР.
От 2012 г. почитателите на българските народни танци организират „надигравания“, известни като „Голямото хоро в Брюксел“, което се разраства всяка година и събира около 400 души. Най – многобройни са българите, но на хорото се хващат и белгийци, италианци, гърци и румънци- казва Мария Цветкова.
„Аз започнах да си задавам въпроси и да ги задавам на хората – защо дойдохте? И обикновено отговорът е „отдавна исках да се науча“. Дори моя бивша колежка ми каза, „ако някой ми беше казал, че ще дойда в Брюксел да се науча да играя хоро, нямаше да му повярвам“…
Тази година открихме нова група. Просто е като взрив. Има много стажанти от европейските институции, чужденци, ето имаме румънка, белгийци, поляк, който говори български, жена от Босна, гъркини, италианка, доста холандци. Това е едно явление, което надвишава способността ми да го анализирам. Важното е, че има невероятно добро настроение.
Хората се сближават, стават приятели, установяват се връзки, търсят се и си помагат. Има български студенти, които ни намират. Понякога ни търсят за сватби, когато един от съпрузите е българин и сватбата е тук. Съобразяваме се с това, че всеки идва от различен регион и да бъде уважен. Организираме всеки септември или октомври семинар с гост – хореограф от България. Търся такива хореографи, които държат на истинското, не толкова на сценичното претворяване. Много се радвам, че хората, които дойдоха в началото, главно млади жени, си родиха деца. Децата пораснаха и сега идват и те. За съжаление сега нямаме детска група, но обмисляме въпроса“, казва Мария Цветкова.
В клуба по народни танци всеки идва, когато има свободно време и възможност. Групите са две „начинаещи и „напреднали“. Сбирките се провеждат в сградата на Комитета на регионите в Брюксел, а когато е хубаво времето и в парка. Клубът е отворен за хора от всяка възраст.
„От много години живея в Белгия и ми липсва българското и като ходя на народни танци се чувствам по – свързана с родината“, казва Лина. „Това е прекрасна възможност да социализираме с българската общност. Атмосферата е много приятна. Мария е страхотна. Това е връзка с българското“, казва друга танцьорка от клуба.
„Около нашето хоро се събира огромна българска общност. Ние сме като едно ядро. Танците са движение, настроение. Много често, когато влизаме в залата имаме разни болежки, но като изиграем два – три танца и на тръгване сме си съвсем здрави. Лекува психиката, лекува тялото“, споделя наша сънародничка.
„Това зимно събитие е най-тържественото от нашите събития. Залата, в която се провежда я използваме от 2012 година. Тазгодишното издание е с много специални гости, това е Мъжка фолклорна група „Бански старчета“. Те са много прочути в България. В планирането на тези трудни за организация събития се стремим, освен празник събиращ българската общност, това да бъде и възможност публиката в Брюксел да се запознава с фолклора във всичките му аспекти.
„Банските старчета“ са от най-кристалните образци на автентичен фолклор. Банският диалект и банското пеене са много специфични, така че и за нас като организатори това е нещо наистина изключително и ние сме много развълнувани“, каза в заключение Мария Цветкова.
