Обредна трапеза и ястия
Всички знаем, че на Гергьовден се коли агне и се слага богата трапеза на масата. Традицията повелява това агне да е първото родено през годината и празничната трапеза да е отрупана със зеленина и да е обща за цялото село.
Докато това е било често срещано в миналото, сега този Гергьовски обичай в село Горно Драглище се среща по-скоро в уюта на индивидуалните семейни домове.
Традиционните ястия на Гергьовден включват :
- цяло печено агне
- агнешко с пресен лук и пресен чесън
- агнешко със зеленчуков сос
Люлеене на “врътката”
Люлеенето на “врътката”, или с други думи на люлката, е обичай, който е познат на много хора.
Докато в миналото навръх Гергьовден хората навсякъде са се люлели на люлки, завързани за разлистени дървета, сега това не е точно така. Традицията повелява всеки да мине през люлка, което е символ на пренасянето на дървесната сила върху човека, който се люлее.
В настоящето този обичай продължава да съществува в някои от селата на България, включително и село Горно Драглище. Там люлеят момите на люлки, като ги пръскат с вода и наричат за здраве и си пожелават дъжд и благоденствие през летния сезон.
Топене на китки
Топенето на китки е български обичай, който по други краища се извършва на Васильовден. Той обаче е Гергьовски обичай в село Горно Драглище и се спазва в навечерието на 5-ти срещу 6-ти май.
Жители на селото разказват, че за обичая се използват глинени гърнета (кюпове), наполовина пълни с вода. Два от тях се привързват с червен пояс, като имитират брачната двойка и нейното обвързване. Момите от цялото село се събират без ергените, като всяка от тях прави собствена китка, използвайки цветята и дърветата в двора си.
Китките се поставят в кюповете, но преди това всяка мома поставя белег на китката си, за да може да я разпознае. Някои от тях слагат мънисто, други пръстен. След като китките са поставени в кюповете в навечерието на празника, те се оставят да престоят цяла нощ.
Рано сутринта на Гергьовден, преди изгрев слънце, всички отново се събират, като се пеят много различни гергьовски песни. “Водещата” на обичая изважда китка от кюпа и я нарича.
Пример за това е за кого ще се ожени момата. След като китката е наречена, момата, на която принадлежи, трябва да я разпознае и наричането ѝ да се сбъдне. Следва песен и друга китка, докато не минат всички моми в селото.
Песните на този ден включват такива за Св. Георги, за посевите и нивите, благоденствието, животните и други.
