Всички деца, пуснали оригиналните си писма в кутията на Дядо Коледа, получиха награди от кмета на община Симитли Апостол Апостолов

В началото на този месец, Община Симитли призова всички деца да развихрят въображението си и да споделят с Дядо Коледа и общинска администрация Симитли техните желания.

Бяха изпратени прекрасни писма и изборът беше особено труден, тъй като всички истории бяха много истински и докоснаха всеки един от комисията. Затова екипът на Община Симитли реши всяко едно дете, участвало в конкурса, да получи подарък.

И все пак всеки конкурс си е лична надпревара и трябва да имаи отличени сред отличниците, затова има и класация за първите места: На първо място за най-оригинално писмо до Дядо Коледа се класира Христо Бамбов и получи слушалки, на второ място – Мария Топузова, тя получи Алманах и на трето място – Илияна Димчева, която получи тонколона. Всички останали деца получиха подарък книжка, съобразена с техните възраст и интереси. Съобразено с настоящата ситуация в страната и света,  подаръците бяха изпратени по пощата.

Писмото, класирано на първо място:

Здравей, Дядо Коледа!

Малко ми е странно да ти пиша, защото от три години знам, че мама и тате ми купуват подаръците. Видях ги! Преди моя имен ден и твоя празник – Коледа, те мислеха, че съм заспал и опаковаха в красива хартия на елхички дрона и го сложиха под елхата. Мисля, че защото беше скъп подарък, не си имал възможност да ми го изпратиш. Нали?! Та оттогава им казвам на тях какво искам, без да ти пиша писмо.

Сега реших да ти пиша, защото мечтая за нещо, което не се купува с пари.

Искам весели празници!

Искам всички около мен да са усмихнати!

Знаеш ли защо? Защото изминалата година беше много тъжна. Започна с тъжен втори ден на Коледа и до днес е някак тъжна.

Дядо Коледа, направи така, че да имам гооолям рожден ден. Сигурно знаеш за вируса, заради него рождения ми ден го посрещнах само с един приятел – не можеше повече деца да поканя. Беше забавно, но не като предишните години.

Ти видя ли как на новия ни училищен двор няма деца? Няма! Вкъщи сме, защото сме на онлайн обучение. Кажи ми как да играя с приятелите си на междучасията, като най – близкото дете живее на 500 метра от моята къща, а междучасието е 10 минути. И още нещо – госпожата не може да ни погали онлайн. Представи си – само един екран и клавиши.

Мразя го този вирус, помогни да си тръгне!

Още една молба имам – гледа ли новините? Аз понякога ги гледам – само за лоши неща се говори – нека няма гладни деца, Дядо Коледа. Аз понякога помагам на нуждаещи се, но не мога на всички – помогни им ти, нали си вълшебник!

Дядо Коледа, нека няма тъжни Коледи вече, защото празниците трябва да бъдат весели. Знаеш ли, че в моите игри няма толкова гладни деца и болни хора (понякога не се лекуват болестите и хората умират много бързо), аз затова харесвам моите игри.

Мама и тате ще ми купят подарък отново (сигурно лаптоп), а ти ми помогни за другите неща и поне имения ми ден тази година да бъде с много деца.

С вяра: Христо Бамбов