Общият ресурс по него се равнява на 12,9 млрд. лв. Отделно се очакват 8,1 млрд. лв. допълнителни инвестиции. Така общият ефект върху българската икономика възлиза на 21 млрд. лв. в следващите 6 години. Това каза вицепремиерът Атанас Пеканов по време на брифинг в Министерски съвет.
Пеканов обясни, че във финалната версия на българския план има 46 реформи и 59 инвестиционни проекта за укрепване икономическата и социална устойчивост и за възстановяване на икономиката. „Реформите са единственият път към гарантиране на модерно, успешно и справедливо общество – малко говорихме за това, институциите често се съпротивляват на промените, те обичат установените порядки и статуквото“, коментира вицепремиерът. Спрямо априлската версия има 13 нови проекта и много реформи, основно в сферите здравеопазване, правосъдие, върховенство на закона, енергетика, образование, социална сфера, бизнес среда. „Бяхме индикирали към представители на Висшия съдебен съвет и към Прокуратурата, но от тях не чухме предложения и как може да се подобрят параметрите, затова Министерство на правосъдието предложи реформи, които да отговорят на критиките, които получаваме от години“, отчете Пеканов.
Сред новите реформи е и тази за създаването на държавно предприятие за конверсия на въглищните региони.
„То ще даде възможност на държавата да подпомага и наема хората, които са били съкратени от тези региони, и да ги използва за конверсия и рекултивация на тези региони“, обясни вицепремиерът.
Той оправда забававянето на внасянето на българския документ в Брюксел с желанието да се гарантира използването на средствата по най-добрия начин. „Получихме уверения и чуваме сигнали от различни партньори, че това забавяне действително е довело до подобряване на резултата и ефективността на тези мерки и реформи, които ще обусловят следващите години на развитие на страната“, каза още Пеканов.
„Планът се прави с ясното съзнание, че определни сектори и реформи ще изискват законодателни промени.
Това е комуникирано с политическите партии от 46-я парламент, те са наясно и го очакват. Процесът на законодателните промени ще мине през парламента и до този момент не е казано, че е взет някакъв предварителен ангажимент. Всичко предстои да се развие, както реши парламента“, допълни и премиерът Стефан Янев.
„Планът е програма за дългосрочни инвестиции и реформи, които ще направят българската икономика по-силна, по-конкурентоспособна, ще ни дадат тласък и ще повишат благосъстоянието на гражданите“, каза още Пеканов, като допълни, че европейският Механизъм за възстановяване и устойчивост е „уникален нов инструмент“ в отговор на пандемията.
По време на преговорите с Еврокомисията, които започват утре, ще се обсъждат оставащите елементи, в т.ч. темата за енергетиката. „Трябва да излезем от парадигмата на усвояване и да навлезем в една нова визия на подобряване на резултатите и на една България, която може много повече“, заяви Пеканов, според когото е редно в следващите години да се следи строгото изпълнение на зададените параметри и цели. Пеканов заяви, че се прави всичко възможно първите средства от Плана да дойдат още тази година, но всичко зависи от преговорите с Брюксел.
По Програмата за икономическа трансформация са предвидени 1,2 млрд. лв.,
от които 840 млн. лв. са за грантове и безвъзмездна финансова помощ, а останалите 360 млн. лв. са за финансови инструменти.
По отношение на въглищните централи има две индикативни дати – 2038 г. и 2040 г.
„Това подлежи на технически сценарий, който трябва да се изготви, отнема време и сценарият ще бъде изготвен, след което парламентът ще трябва да реши и Европейската комисията ще трябва да го приеме“, обясни Пеканов, който допълни, че 2038 г. е индикативна дата и може да се борим и за 2040 г. „Механизмът за фискиране на датата тепърва предстои на базата на технически анализ, дали сме две дати – 2038 г. и 2040 г., като предпочитаме да е 2040 г. Ако може да е след 2040 г., нека да бъде така, нямаме против и да е така, но нека не плащим хората, защото те бяха тук отпред вчера, нямам против да ми озвучават кабинета всеки ден, хубави песни пускат, но все пак, когато хората имат необходимост от яснота и перспектива за тяхното професионално развитие, не е добре да им създаваме условия да остават с впечатление, че крием нещо от тях“, каза и служебният министър-председател Янев.
