Разликата в доходите между българи и преминалите през тежка криза гърци не е двойна, а почти тройна.
Доходите в България драматично изостават спрямо тези в сравними по икономическо развитие държави – Гърция, Румъния, Чехия, Естония.
Не е нормално работещ човек без деца в България да изкарва годишно 6386 евро (нетен доход) по данни на Евростат, а в Гърция, която преживя тежка криза – 15 763 евро.
Това твърди икономистът Мартин Димитров, кандидат-депутат от „Демократична България“, цитиран от „Медиапул“.
Според него изоставането в доходите на работещите хора в България спрямо нивата в ЕС е шокиращо. Двама работещи с две деца в Гърция получават 34 408 евро, в Чехия – 25 526 евро, в Естония – 29 905, в Румъния – 17 734, а в България взимат едва 12 813 евро на година.
Димитров смята, че въпросът с доходите на работещите семейства е неотложен за следващото управление, което ще е под засилен натиск да постигне висок растеж на икономиката, защото само това е начинът за по-високи заплати.
Защо България е последна по доходи в ЕС?
Според икономиста водещата причина за ниските доходи е политическият и олигархичен контрол върху икономиката. По-конкретно, той описва проблемите така:
свръхконцентрация (монополизъм) и селективно толериране на малък брой близки до властта фирми;
1 млрд. заеми за 8 фирми от държавна банка;
3.4 млрд. от обществени поръчки за 7 фирми;
малките дружества ги глобяват за 2 лева недеклариран оборот, а на други се опрощават 10 млрд. неплатени данъци за три години;
не са гарантирани правата на собственост – ако реши, някой идва и ти взима фирмата (справка – скандала „8-те джуджета“);
земеделските евро субсидии са концентрирани в малко на брой големи;
целенасочено се отказва международно разследване за КТБ, тъй като много нелицеприятни факти могат да се разкрият.
Какъв е резултатът?
Според Мартин Димитров случващото се е катастрофално за икономиката – и съответно за доходите на хората:
инвеститори избягват такива дестинации, защото осъзнават, че не могат да се конкурират с фирми, близки до властта;
целта въобще не е да се привлекат инвеститори (в някои отрасли), защото това би довело до конкуренция за фирми, близки до властта;
близките до властта фирми смачкват останалите, които им се изпречат на пътя (пример – приетият закон срещу малките бензиностанции);
много хора се отказват да кандидатстват по обществени поръчки, защото предварително е ясно кой печели;
контролните органи се занимават с тормоз върху малките фирми, защото за част от големите има други правила;
малки и средни фирми избягват да правят бизнес в сфери, в които доминират близки до властта компании, за да не подразнят силните на деня.
