Бизнесът с частната „Бърза помощ“ – сладка баница или добавка към пенсията

Бизнесът с частната „Бърза помощ“ – сладка баница или добавка към пенсията

„Има вече наш бивш служител, който кара частна линейка. Иска да се включи в битката. Но трябва да разбере по какви правила“, споделиха от столичната Бърза помощ и посочиха мъж, паркирал току пред входа. Репортер побърза да разбере на място какво подтиква един бивш шофьор на линейка да иска пациенти с COVID-19, от които мнозина бягат.

„Казвам се Сашо Сотиров“, представя се с охота мъжът, паркирал жълтата линейка. Има желание да се включи в дежурствата за пациенти с коронавирус, но още не знае какви документи и договори ще са му необходими. Предстои да бъде уточнено от министри и здравни шефове.

Сега кара с разрешително от Министерство на транспорта. „В системата съм от 1975 година. 40 години работих в Бърза помощ-София. През 2015 година се пенсионирах и държавата ме възнагради с 10 лева на ден пенсия.

Как се оцелява с 300 лева! Затова реших да карам частна линейка“, започва разказът Сашо, чието име грее гордо и на линейката, и на облеклото му. Тарифата му е два лева на километър. Срещу тях пациентът получава стандартно линейката, Сашо и обучен санитар.

Питам го дали може да бъде повикан от болен в Пловдив? „Разбира се. Смята си километрите, умножава по две и ако му е ОК, идвам максимално бързо – отговаря старото куче. – Пътувал съм и по-далеч от Пловдив“.

Любопитството ми се разгаря – кой ще вика линейка за толкова път. „Ходил съм до Истанбул за пациент с травми. До Скопие“, гордо отговаря Сашо.

И ми показва линейката. Купил я на старо от Германия. Една такава с оборудването струва 13-14 хиляди евро. Произведена е 2005 година с уточнението, че километражът, който навърта, не може да се сравнява с този на държавната Бърза помощ.

Вътре има апарат за пулс и кръвно, кислородни бутилки, кислородна маска, подвижно легло, приспособения за обездвижване. Логично е да питам как реагира, ако пациентът има нужда от специализиран помощ, на която санитар не е способен.

„Работя с лекари, реаниматори от всички големи болници – ВМА, Александровска, Пирогов. Когато ми поискат такъв, звъня на свободен и питам: „Случаят е такъв, трябва да идем до Скопие, колко ще струва“. Отговаря ми – 300 евро, например. Веднага звъня ва пациента дали го устройва общата сума – път плюс такса на лекаря“, продължава Сашо, цитиран от „Марица“.

Интересувам се дали все пак не го е страх от коронавируса, който заразява бързо, а и самият той не е първа младост. Сашо е екипиран напълно със защитно облекло, което вади от кабината. Но друго му дава успокоение. „Всички тук малко или много ги е страх“, сочи Сашо към бившите си колеги от Бърза помощ.

– Реклама –

„Аз го работя от 1975 година, какво ли не е минало през главата ми. Затова и съм преценил риска. Който го е страх от мечки, да не ходи в гората“, казва човекът от частната линейка и дава пример с един от първите тежки случаи още от месец март.

„Става въпрос за доцент от Медицинска академия, умишлено няма да споменавам име. Беше сред първите с коронавирус.

Лежеше в сериозно състояние в друга болница. Логично, искаше да се премести в Медицинска. Всички му отказваха, беше в началото, никой не знаеше с какво точно се сблъсква, страх! Качих го веднага и го откарах от едната болница в другата. Оздравя“, приключва разговора Сашо Сотиров, чиято мечта като пенсионер едва ли е да разнася болни. Но с 300 лева наистина – не се живее.

loading...
Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *