В Белгия все още е възможно безработен гражданин да получава повече средства от някой, който се труди, установява проучване на икономиста Филип Дефит от Института за устойчиво развитие, цитиран в информация на БТА от кореспондента на телеграфната ни агенция в Брюксел.
Отбелязва се, че в преговорите за съставяне на следващото федерално правителство е внесено предложение за установяване със закон на разлика от поне 500 евро месечно между най-ниската заплата и най-високото обезщетение за безработица. Преговорите обхващат мащабна реформа на данъците и социалните помощи, като засягат въпроса за ограничаване на срока до две години за предоставяне на обезщетения на хората без работа.
Предвижда се върху печалбите от финансови операции да бъде налаган данък от 10 на сто, при ДДС да бъде въведена ставка от 9 на сто, в допълнение към прилаганите ставки от 21 на сто в общия случай; 12 на сто в ресторантьорството; 6 на сто за храна, вода, лекарства, книги и транспорт, както и нулева ставка за периодичните издания.
С подготвяните промени при пенсиите и обезщетенията за безработица до 2029 г. се предвижда федералният бюджет да спестява по над 6 милиарда евро годишно. Медиите в Белгия отбелязват, че преговарящите трябва да намерят решение за преодоляване на недостига от общо 23 милиарда евро в бюджета за следващите пет години. Предвижда се от тази сума 15,5 млрд. евро да бъдат от спестяване на бюджетни разходи, а останалите – от „нови мерки“, включително данъчни промени.
Очаква се преговорите да завършат до края на януари, близо осем месеца след изборите за федерални депутати през юни миналата година.
Преговарящите партии неколкократно досега прекъсваха преговорите и в медиите започна обсъждане на възможността за свикване на нови избори. Данни от проучване на общественото мнение в последните месеци показаха, че повечето белгийци биха предпочели да гласуват отново, вместо да чакат политиците да постигнат споразумение според последното разпределение на силите в парламента. През юни белгийската крайна десница остана втора на изборите за федерални депутати, но е изключена от преговорите. Законодателството на Белгия не ограничава срока за постигане на договореност за управление след произвеждането на избори и това бе сред причините през 2010-2011 г. страната да бъде вписана в рекордите на Гинес заради преговори за съставяне на правителство, продължили над 541 дни.